35% от българите не приемат да има бедни и богати хора

Ако през 1992 и 1993 г. 40% са приемали, че е нормално хората да се разделят на бедни и богати, то през 2013 г. този дял е вече 53%, а сега е 57%. В същото време намаляват дяловете на несъгласните – от 46% в началото на 90-те до 35% сега. Намалява и делът на колебаещите се, показват данните от "Политическия и икономически индекс" на "Галъп интернешънъл".

Сред привържениците на СДС през 90-те и сред привържениците на ГЕРБ днес неравенството се приема с по-голямо разбиране, отколкото сред привържениците на самоопределящата се като лява БСП.

При БСП едва сега с малко надделяват онези, които възприемат разслояването.

Когато обаче стане дума за конкретните измерения на неравенството, хората у нас са скептични.

Масово е съгласието с твърдението "Доходите на най-богатите не бива да надвишат повече от три пъти доходите на най-бедните". Това съгласие (между 59% и 61%) е устойчиво в годините - почти няма промяна в нагласите в годините.

Данните от "Политическия и икономически индекс" на "Галъп интернешънъл" са от двустепенна гнездова извадка на случаен принцип, базирана на информация от избирателните списъци на населението. Размер на извадката: 800/1000 души на възраст 18+, разпределени в 181 гнезда. Метод на регистрация: лични стандартизирани интервюта.