13.9% от от българките са преживели физическо насилие или са получавали заплахи

Насилието, основано на пола, продължава да бъде сериозен системен проблем в Европейския съюз и в България. Данните показват, че близо една от всеки три жени в ЕС е преживяла физическо или сексуално насилие през живота си.

Това стана ясно на конференцията „Между статистиката и реалността: Домашното насилие в България отвъд числата“, организирана от Българския фонд за жените (БФЖ) и Агенцията на Европейския съюз за основните права (FRA), която се проведе днес.

Според проучванията на Агенцията на Европейския съюз за основните права (FRA) и Евростат, 17.7% от жените в ЕС (на възраст 18–74) са преживели физическо или сексуално насилие от интимен партньор през живота си. В България 13.9% от жените са преживели физическо насилие, заплахи за такова, и/или сексуално насилие от интимен партньор.

Интересен е контрастът: докато нивата на насилие, докладвани от жените в България, са по-ниски от средните за ЕС (9.3% за физическо и/или сексуално насилие от интимен партньор), психологическото насилие е широко разпространено. Тези ниски нива на докладване могат да бъдат свързани с факта, че България има най-високия процент в Европа на хора, които смятат, че домашното насилие е "лична работа", която трябва да се решава в семейството.

Ако се вземе предвид и психологическото насилие (което рядко се случва в изолация от физическото и сексуалното насилие), общият дял на жените в ЕС, преживели насилие от интимен партньор, нараства до 31.8%.

Въпреки че България предприема стъпки за транспониране на Директивата за насилието над жени и домашното насилие, която да въведе стандарти за защита на жертвите и наказание на извършителите, липсата на стандартизирана система за събиране на данни остава ключов проблем.

Официалната статистика на МВР и прокуратурата показва нарастване на постъпилите заповеди за защита. През годините най-големият дял пострадали лица са жените, следвани от децата, които съставляват около 24% от всички пострадали лица, за които са издадени заповеди.

В резултат на законодателните промени от 2023 г. се наблюдава двойно увеличение на новообразуваните досъдебни производства, свързани с домашно насилие, като около 70% от анализираните случаи са свързани с телесни повреди.

Един от сериозните проблеми е високият дял на прекратените производства за издаване на заповеди за постоянна защита. Голяма част от прекратяванията са свързани с оттегляне или отказ от страна на пострадалото лице. Това подчертава значението на правната помощ и подкрепата. Към момента в отговор на тази нужда има 27 регионални консултативни центъра, макар че се признава, че те не са достатъчни.

Експертите определят защитата от домашно насилие като „пъзел“ и посочват, че за пълноценна защита е необходима координация между всички институции. 

В крайна сметка, докато не се изгради стабилиност в изпълнителната власт и стандартизирана система за данни -създаването на адекватни политики за борба с насилието остава затруднено, обобщиха експертите, взели участие в конференцията „Между статистиката и реалността: Домашното насилие в България отвъд числата“.

Следете новините ни в GoogleNews