100 г. по-късно почетохме героите от Каймакчаланската епопея

Със закъснение от точно един век Българската армия се поклони пред паметта на героите от Каймак-чаланската епопея, останали завинаги на най-високия връх на Нидже планина на границата на днешни Македония и Гърция.

В присъствието на началника на отбраната, генерал Константин Попов, и на висши български и гръцки военни командири на загиналите на Каймак-Чалан бяха отдадени пълни военни почести и бяха поднесени венци и цветя от името на министъра на отбраната Николай Ненчев и българския парламент.

„Намираме се на един връх, който и след сто години носи белезите на една чутовна война. Връх Каймак-Чалан разказва и днес за хората, които са поставяли идеала по-високо от живота си и ние сме тук, за да отдадем почит пред подвига на героите“, заяви ген. Попов, цитиран от "Фокус".

За първи път, 100 години след боевете, на историческия връх беше отслужена и заупокойна молитва за душите на всички паднали българи и сърби от архимандрит Анастасий, специален пълномощник на българския патриарх Неофит.

По време на службата бяха прочетени имената на всичките 80 загинали офицери от полковете и артилерийските батареи, участвали в сраженията.

В поклонението на Каймак-Чалан участваха генералният консул на България в Солун, Владимир Писанчев, бригаден генерал Явор Матеев, генерал-лейтенант Стефанис Алкивиадис, бригаден генерал Прокопис Карадзедос, народните представители Пламен Манушев, Манол Генов, Жельо Бойчев, Милен Михов и Христо Гаджев, шефът на агенция "Фокус", Красимир Узунов, гвардейци от представителните части на Българската армия, журналисти, общественици и наследници на офицери и войници.

Преди време поставената на върха от български офицери паметна плоча бе увредена, което доведе до предложението на мястото да бъде изграден български параклис.

През 1921 г. на Каймак-Чалан е издигнат сръбски параклис с костница, където се смята, че освен останките на сръбските войници са и тези на българските.

За самата битка припомнят от агенция "Фокус":

Боевете за Каймак-Чалан през септември-октомври 1916 г. са най-масовото високопланинско сражение по време на Първата световна война (1914-1918). Бойните действия се развиват на над 2500 м надморска височина и в тях са ангажирани части на Дринската и Дунавската дивизии на сръбската армия и 11-ти пехотен Сливенски полк, подкрепени от отделни дружини от 33-ти пехотен Свищовски, 43-ти, 55-ти, 56-ти и 58-ми пехотни полкове, от българска страна. 

По време на сраженията загиват общо над 3 120 български офицери и войници и над 5 500 сръбски офицери и войници.