Св. мъченик Конон Исаврийски (I-II)

Св. мъченик Конон Исаврийски Живеел един човек на име Нестор с жена си Нада. Родил им се син Конон. Когато момчето пораснало, родителите намислили да го оженят и го сгодили за красивата девица Анна. Но преди това на Конон във вид на светъл мъж се явил свети архистратиг Михаил. След като поучил Коноп в истинната вяра, архистратигът го завел на реката, кръстил го в името на Пресвета Троица, причастил го с Божествените Тайни, а след това го осенил с кръстното знамение и станал невидим. Оттогава момчето се изпълнило със Светия Дух, а архистратиг Михаил винаги невидимо пребивавал с него. Девицата Анна имала добро сърце. Тя повярвала в Христа и дала обет завинаги да запази своето девство. Така тази свята двойка живяла в девствена чистота, като брат и сестра, или, по-точно казано, като два ангела Божии, подобно на серафимите, горейки от любов към Бога и угаждайки на Него Единия. След не много време на блажения Конон се удало да убеди и своите родители да оставят идолопоклонството и да се обърнат към Христа. Конон кръстил своите баща, майка и невеста и всички те, наставлявани и поучавани от него, угаждали на Бога. Бащата на Конон, блаженият Нестор, се удостоил и с мъченически венец, бивайки умъртвен от идолопоклонниците за изобличаване на техните заблуждения. След не много време и майката на светеца, блажената Нада, отишла с мир при Господа, а след нея и светата дева Анна, обручницата на Конон, се преселила в нетленния чертог на небесния жених Христа. Всички тях Конон с чест погребал на едно място. Една нощ се случило домът на светеца да бъде нападнат от разбойници, които се надявали да намерят богата плячка, тъй като той бил славен по цялата страна. Като вързали светеца, разбойниците искали чрез изтезания да го заставят да им посочи мястото, където е скрито златото. Те вече започнали да го измъчват, когато изведнъж, по Божия заповед, се явили служещите на светеца бесове, хванали разбойниците и безмилостно ги били; след това запалили огън и започнали да обгарят телата им, а светеца освободили от веригите. Светецът, като се смилил над разбойниците, запретил на бесовете и те престанали да изтезават разбойниците, които били едва живи. По молитвите па светеца те дошли на себе си и блаженият ги отпуснал с мир, като им дал заповед да оставят злодействието си. Бесовете не само освободили свети Конон от разбойниците, но по Божия воля даже начели честта на името му. Защото, ако някой от невярващите исавряни дръзвал да хули Конон, такива на часа били нападани и бити от бесовете, и така името на Конон станало за всички предмет па почит и страх. По това време се надигнало гонение срещу християните, а в Исаврия с царски указ служел един воевода, на име Магдон. Воеводата най-напред измъчил до смърт свети Онисий в селището Усорово. След това бил хванат и свети Конон. Подложили го на много и жестоки мъчения, принуждавайки го да принесе жертва на идолите. Исавряните, като чули, че воеводата е предал на мъки свети Конон, се събрали с оръжие и се отправили към селището Усорово, за да умъртвят воеводата. Като узнал за намерението им, воеводата заедно със слугите си се качил на конете и избягал от пределите на тази страна. Исавряните го гонели, но не могли да го настигнат. Като намерили свети мъченик Конон вързан, покрит с рани по тялото и окървавен, те го развързали и плакали за него. Избърсвайки кръвта му, те мажели с нея телата си, искайки да получат освещение от кръвта на светеца, и с умиление целували язвите, получени от него за Христа. Светият мъченик силно скърбял и страдал в душата си, че не са му дали да пострада докрай, защото той желаел да умре в мъки за своя Христос. След това вярващите отвели светеца в дома на баща му, в село Витания, и положили всички грижи, за да излекуват раните му. Две години след страданията свети Конон се преставил в Бога. Жителите на цялата Исаврийска страна се събрали и плакали за светеца. Погребали го при блажените му родители и неговата свята невеста, до края на живота си запазила своето непорочно девство. След погребението на свети Конон исавряните замислили да преустроят дома на мъченика в църква. Когато започнали да копаят земята за основите, намерили тридесет глинени съда, в които свети Конон бил затворил бесовете. Като не знаели какво има в тези съдове, но предполагали, че в тях е скрито злато или сребро, намерилите ги се зарадвали и счупили един съд. На часа от него излезли бесовете във вид на гъст и смраден дим и като помрачили въздуха, предизвикали страшен вихър. Всички хора се ужасили - някои паднали от страх, а други избягали. Бесовете летели из въздуха и вдигайки силен шум, се викали един друг по име. Всички в това селище изпаднали в такъв силен ужас, че след залез слънце никой не се осмелявал да излиза от дома си, защото нощем се явявали много бесовски страшилища и плашели хората и животните, което временно било допуснато от Бога за наказание на сребролюбивите хора, очакващи да намерят съкровище в съдовете. По молитвите на свети Конон бесовските привидения били прогонени. Останалите двадесет и девет съда, в които били затворени бесовете, били зарити под църквата на свети Конон.   Св. мъченик Канон Градинар   Св. Конон бил родом от Назарет Галилейски. Той живял и се трудел в град Мандон (Памфилия, Мала Азия), като се занимавал с градинарство. По нрав бил прост, безкнижен, но се боял от Бога и пазел Неговите заповеди. През време на гоненията при император Декия (249-251 г.) войводата Публий заповядал да го хванат и го принуждавал да принесе жертва на идолите. И когато Конон останал непоколебим в своето изповедание, забили му гвоздеи в нозете и го заставили да тича. Мъченикът изнемогвал, паднал на колене и, като се помолил, предал Богу душата си.   Св. мъченик Йоан Българин   Блаженият Йоан бил родом от България. По някакъв случай той се поддал на дяволските козни и се отрекъл от Христа. Но подир някое време той осъзнал своето голямо прегрешение и започнал да се кае за отричането си от християнската вяра. В това душевно състояние, търсейки успокоение на своята съвест, той напуснал родното си място, дошъл в Света Гора Атонска. Тук Йоан три години прислужвал на един духовен старец. Но понеже съвестта му все още не му давала покой, той винаги бил унил, печален и мълчалив. Самият му вид показвал, че е претърпял някаква голяма злополука. Като не могъл повече да понася угризенията на съвестта Йоан напуснал Св. Гора, дошъл в Цариград, облякъл се като турчин и в този си вид влязъл в джамията "Св. София". Там той започнал да се кръсти и да се моли по християнски, което извънредно поразило агаряните. Разгневени, те сурово се нахвърлили срещу него и го питали защо прави така. А той безстрашно изповядал, че е християнин, затова се кръсти като християнин и се покланя на Христа, Който е Син Божий и истински Бог. Агаряните се опитали да го отклонят от неговата вероизповед, но като се убедили, че тя е непоколебима, те веднага му отсекли главата вън в двора на "Св. София". Това станало на 5 март 1784 година. Така блаженият Йоан получил светъл мъченически венец от Христа Бога на 19-годишна възраст.   Св. Николай Велимирович Сръбски   Св. Николай (Велимирович), епископ Охридски и Жички (1881-1956) е проникновен богослов, иерей на Сръбската православна църква, възродил монашеския живот и народното благочестие в Сърбия, плодотворен писател и мислител, почетен доктор на няколко престижни университета. Бил е ненадминат организатор и проповедник, с право наречен "Сръбският Златоуст". От неговата духовна съкровищница Църква черпи и днес. Затова и св. Юстин Попович го нарича "тринадесети Христов апостол”. Светителят е роден на 23 декември 1880 г. в с. Лелич, Южна Сърбия. Завършва гимназия в близкия град Валево, а след това - богословие в Белград. Специализира в Берн, Женева, Лондон и Санкт-Петербург; в Берн защитава докторат по богословие на тема "Възкресението на Богочовека", а в Женева - по философия. След завръщането си от Западна Европа приема монашество в манастира в Раковица (1909 г.) и монашеското име Николай, след което преподава богословие в Белградската духовна академия "Св. Сава". Участва като доброволец във войните (1912-1918 г.), проповядва и помага на пострадалите. През 1915 г. правителството го изпраща в Америка и Англия. Връща се в Сърбия през 1919 г., когато го избират за Жички епископ. През 1920 г. еп. Николай е преместен в Охридската архиепископия, но по настояване на Архиерейския събор и народа, през 1936 г. е върнат отново в Жича. Епископ Николай основава сиропиталища за осиротели деца и работи неуморно за обновяването на разрушените от войната храмове и манастири. С примера и проповедите си еп. Николай укрепва вярата на изстрадалия от войните народ и под неговото духовно ръководство много православни сърби приемат монашество. През 1941 г. германските окупатори го затварят в манастир - първоначално в манастира в Любостиня, а по-късно във Воиловица. На 15 септември 1944 г. нацистите интернират епископ Николай и го изпращат заедно със патриарх Гавриил Сръбски в концентрационния лагер Дахау. Освободен е от съюзниците едва на 8 май 1945 година. На следващата година еп. Николай със съсипано здраве се преселва в САЩ и до смъртта си служи на Църквата, пише и преподава в Ню-Йорк, Джорданвил и в Саут Кентън. Сред духовните му чада зад океана са св. Йоан Шанхайски и св. Юстин Попович. Епископ Николай умира на 18 март 1956 г., приготвяйки се в молитва да служи неделна света литургия. До 1991 г. мощите му почиват в сръбския манастир "Св. Сава" в Либъртсвил (САЩ), след което са пренесени в родното си село. Скоро след това той е канонизиран от Сръбската Православна Църква. Чества се в деня на смъртта му - 5 март, и в деня, в който мощите му са пренесени в Сърбия - 20 април. Сега почиват в храм "Св. Николай" в Лелич. На нас е оставил пребогато духовно наследство, събрано и издадено от Шабачко-Велевският епископ Лаврентий в 15 тома.   Източник: http://www.pravoslavieto.com