Празнуваме Кръстовден

Православната църква отбелязва днес Въздвижение на Светия Кръст или Кръстовден. 

Според преданието майката на император Константин Велики - Елена, била ревностна християнка. Тя решила до отиде до светите места в Палестина, за да потърси гроба Господен, който два века по-рано е затрупан от гонителите на християните.

Елена успяла да намери пещерата на гроба на Исус, както и кръстът, на който е разпънат. Христовият кръст е положен в главната Йерусалимска къща, а частица от него Елена изпраща на сина си в Константинопол

След време над пещерата на гроба Господен построяват храм, който съществува и до днес. Той е осветен тържествено на 14 септември 335 г. Събират се хиляди поклонници. За да могат всички да видят Светия кръст, епископът го повдига (въздвижва) над главите на присъстващите, откъдето идва и името на празника.

На този ден жените ходели на църква, палели свещи за здраве и раздавали питки. Свещеникът обикалял къщите и ръсел със светена вода за благополучие на семейството.

Кръстовден се смята за празник на земята и затова на този ден започвали есенната сеитба и гроздоберът. На този ден на огнището не се слагало нищо почерняло, за да няма плевели в посевите и да е хубаво житото. 

Мъжете освещавали първите семена, приготвени за посев, а стопанките приготвяли малки колачета и питки, с които изпращали орачите преди да се покаже слънцето. 

На много места на Кръстовден започвали есенните седенки и активният предбрачен сезон. 

Имен ден днес имат Кръстьо, Кръстан, Кръстомир, Кръстена, Ставри и др.