Имен ден празнуват Живко и Живка (Светли петък. Животоприемни източник)
Православната църква почита днес паметта на св. Анастасий Синаит, св. Анастасий, игумен на Синайската планина и св. Николай Сръбски. Св. Анастасий Синаит, антиохийски патриарх По времето, когато царувал император Юстиниан Велики починал Антиохийският патриарх Домн Младши. Тогава на негово място застанал Анастасий, наречен Синаит. По това време Църквата била разтресена от появата на ереста на автардокетите, част от монофизитското учение. Първоначално към него се присъединил и самият Юстиниан. Настанало объркване. Хората не знаели дали да се присъединят към новата догма или да я отхвърлят, затова искали съвет от Анастасий. Еретиците се опитали да го привлекат на своя страна, за да последват примера му всички негови последователи. Патриархът не се поддал на увещанията им и продължил да защитава православната вяра. Като научил за това, императорът поискал да го свали от престола му, но се отказал от намерението си, защото почувствал, че идва края му. След смъртта на Юстиниан император станал неговият племенник Юстин Младши. Подучен от еретиците, той свалил от Антиохийския престол Анастасий Синаит и го изпратил на заточение. Той се върнал на патриаршеската си длъжност след цели 23 години на изгнание. Шест години по-късно Анастасий починал. Св. Анастасий, игумен на Синайската планина Свети Анастасий още от малък се обърнал към вярата. Като станал пълнолетен, той решил да се посвети изцяло на Бог, затова той се отправил към Йерусалим и се заселил в манастир на Синайската планина. Не след дълго Анастасий станал игумен. Той започнал явна борба срещу ереста на акефалите. Дейността му обхванала не само Синайската планина, но и Сирия, Арабия и Египет. Анастасий починал в дълбока старост. Св. Николай Сръбски Свети Николай се родил през 1880 г. в с. Лелич, Южна Сърбия. Завършил гимназия в близкия град Валево, а след това - богословие в Белград. Специализирал в Берн, Женева, Лондон и Санкт-Петербург, като защитил и докторат по богословие. След като се завърнал от Западна Европа, той станал монах в манастира в Раковица. Преподавал богословие в Белград, а между 1912 и 1918 г. взел участие като доброволец по време на войните. Първоначално бил избран за Жички епископ, след което бил преместен в Охридската архиепископия. Шестнадесет години по-късно се върнал в Жича. Там той основал сиропиталища и помагал за възстановяването на разрушените храмове и манастири. През 1941 г. германските окупатори го затворили в манастир, а три години по-късно бил интерниран с редица други духовници в концентрационния лагер Дахау. Освободили го едва в края на Втората световна война. Епископ Николай заминал за САЩ, където се отдал на служба на Църквата, писателска и преподавателска дейност. Починал през 1956 г. Източник: http://pravoslavieto.com