Имен ден имат Тома, Томислав, Томислава (ТОМИНА НЕДЕЛЯ)

Седмицата след Великден се нарича Томина неделя. На този ден се почита паметта на свети Тома, един от учениците на Исус. Когато се разнесла мълвата за изчезналото от гробницата тяло на Христос, а самият той се явил пред учениците си, един от тях не повярвал. Тома поискал да се увери в чудото като пипне раните от гвоздеите, с които Спасителят е бил прикован на кръста. Тома се разкаял за постъпката си, но получил прозвището Неверни. Според народната традиция на този ден жените отново боядисвали яйца и ги раздавали за душите на умрелите. Устройвали се състезания, борби, панаири. Колел се и курбан за здраве. Празникът завършвал с хора и песни. На този ден празнуват носещите имената Тома, Томислав, Томислава. Православната църква почита днес паметта на Теодор Сикеот.   Св. преподобни Теодор Сикеот   Теодор се родил през шести век в с. Сикеа, област Галатия. Баща му бил на военна служба в гвардията на император Юстиниан. Когато тръгнало на училище, детето учудвало всички със своята сдържаност и прилежност. В дома на Теодоровото семейство живеел и един старец на име Стефан. Момчето прекарвало много време с него. Заедно те беседвали и се молели. Детето подражавало на стареца и подобно на него започнало да пости. Цялото си свободно време Теодор прекарвал в една църква, разположена наблизо. Тогава се зародило и желанието му да стане отшелник. Когато било на четиринадесет години, момчето си изкопало пещера близо до храма и заживяло там. В желанието си да подражава на св. Йоан Kръстител и пророк Илия обаче искал да се оттегли в пустинята, защото делата му се стрували недостатъчни. Затова отишъл в далечна планина, намерил една пещера и се заселил в нея. Помолил един дякон да зазида изхода, като остави малка пролука, за да получава от време на време по малко храна и вода. Теодор живял така две години. Неговите роднини го мислели за мъртъв и го оплаквали безутешно. Дяконът се смилил над тях и им казал къде се намира той. Потърсили го и го умолявали да се върне. Накрая Теодор склонил пред молбите им. Епископът на главния град в областта научил за делата му и го ръкоположил за свещеник. Теодор изпълнявал с усърдие задълженията си. Много хора идвали, за да беседват с него и да го молят за напътствия. След смъртта на епископа, Теодор заел неговото място, но предишният му живот много му липсвал. Затова помолил да изберат друг на негово място, а сам той се отдал отново на монашество. Преподобни Теодор живял до дълбока старост.