Имен ден имат Кирил, Кирилка, Методи, Методий (Св. равноапостоли Кирил и Методий)

Православната църква почита днес паметта на светите братя Кирил и Методий. Братята Константин и Методий произхождали от знатно семейство. Родителите им Лъв и Мария били солунски славяни. По-големият от двамата им синове – Методий, бил любимец на първенците в империята. Самият владетел му поверил управлението на славянска област и той изпълнявал длъжността десет години. След това решил да напусне службата си и да се оттегли от светския живот. За целта избрал манастир в планината Олимп. Малкият брат – Константин, завършил Магнаурската школа със званието Философ. Назначили го за патриаршески библиотекар и учител по философия. Не след дълго този живот започнал да го мъчи и той избягал тайно в манастира, където се намирал Методий. Заедно те създали славянската азбука и започнали да проповядват християнската вяра на достъпен език. Византийският император Михаил III ги изпратил в Моравия и Панония, за да привличат към християнската вяра славяните, живеещи по тези места. Германо-латинското духовенство се възпротивило и започнало яростна съпротива срещу учителите. Дори се наложило двамата братя да отстояват делото си пред самия папа, заради което се отправили към Рим. Там Константин се разболял тежко. Станал монах и получил името Кирил. Само след два месеца, на 14 февруари 869 г. той починал. След смъртта на Кирил Методий се върнал в Панония. Благодарение на владетеля княз Коцел славянинът бил ръкоположен за епископ от папа Адриан ІІ. Заради клевети от недоброжелатели Методий бил хвърлен в затвора, където прекарал две години и половина. След като бил освободен, той продължил делото, което започнали с брат му Кирил.  Превеждал свещените книги от гръцки на славянски език. Свети Методий починал на 6 април 885 г. и бил погребан във Велеград.   На днешния ден православната църква почита още паметта на свещеномъченик Мокий. Той  живял по времето на император Диоклетиан. Бил свещеник в древния македонски град Амфипол, близо до устието на река Струма. На едно от тържествата в чест на бог Дионис мъжът произнесъл реч, която изобличавала езичеството и прославяла християнската вяра. Няколко дни по-късно в града пристигнал управителят на Аполония. Веднага му разказали за постъпката на Мокий. По заповед на управника довели християнина пред съда. Той не се съгласил да се откаже от вярата си, затова му били назначени страшни изтезания. Наранявали тялото му, хвърлили го на диви зверове и в разпалена пещ, но той останал невредим. Тогава управителят го изпратил на съд в тракийския град Ираклия, на Мраморно море. Оттам бил откаран във Византион, където в края на ІІІ век го посекли с меч. Когато по-късно Константин Велики преместил столицата на империята във Византион, той построил храма “Св. мъченик Мокий” и в него пренесъл мощите на мъченика. Денят, когато се почита паметта на светеца, се смятал и за празник на Цариград.