Децата, които върнаха парите
Във времена на криза да намериш голяма сума пари на улицата е като благословия.
Има обаче хора, които учат децата си, че не парите са най-важното нещо в живота.
Това са родителите на 13-годишните Ивона, Десислава, Виктория, Мила от столичното 138-о училище "Проф. Васил Златарски" и Веселина от Националното училище за танцово изкуство.
Преди два дни петте момичета намират изгубен портфейл с близо 1500 лв. в него и го дават в полицията.
Докато ги чакам пред управлението, за да си говоря с тях, разменям няколко думи с част от екипа на Детска педагогическа стая към Първо РПУ.
Казват ми, че подобни случаи са изключителна рядкост. От началото на годината това е едва вторият.
Другият е от май масец. Тогава трима петокласници връщат в РПУ-то портфейл с 1400 лв. и множество документи в него.
Единият от инспекторите специално се свързал с родителите на децата, за да им благодари, че са възпитали такива доблестни граждани.
Това всъщност им е работата - да разговарят с родители и деца, за да може такива случаи да станат ежедневие, а не изключение.
Инспекторите виждат ползата от тези беседи, но не си приписват изцяло заслугата.
По думите им от първостепенна важност е възпитанието вътре в семейството.
"Разяснено им е на децата, че ако намерят чужди вещи и не ги върнат в полицията, това пак е престъпление", казват инспекторите.
"Възрастен трудно ще върне намерени пари или вещи, съзнанието на децата е друго. Те са много по-честни."
За децата е по-важно да бъдат похвалени пред цялото училище, не е задължително да бъдат възнаградени материално.
Разговорът ми с инспекторите приключва, защото идва първият от героите ни.
Това е 13-годишната Веси от Националното училище за танцово изкуство в столицата.
Без много да мисли, тя ми разказва накратко историята.
След малко идват и останалите деца, придружени от директора на 138-о СОУ Магдалена Кръстева.
Какво всъщност се е случило? В слънчевия следобед на 30 септември петте приятелки се връщат от подготвителни уроци по български език и математика за кандидатстване след 7-и клас.
Минавайки покрай една аптека, в близост до хотел "Плиска", те намират на земята голям черен портфейл.
В него има много пари, банкови карти и лични документи.
"След като разбрахме, че всичко е истинско, веднага решихме да го върнем в полицията", разказва Деси.
В момента, когато момичетата намират портфейла, около тях не е имало никой.
Питам ги: Защо не задържахте за себе си парите и не си ги разделихте помежду си?
Веднага получавам негативен отговор.
"Намерихме портфейла и веднага решихме да го върнем. Не сме се замисляли въобще", разказва Ивона.
"Така е редно. Това може да се случи на всички - и на собствените ни родители", допълва Деси.
След като решили да върнат намерения портфейл, те видели, че наблизо има спряла патрулна кола на полицията.
Момичетата отишли при униформените и им разказали за случилото се.
"Полицаите малко се учудиха като им разказахме. Казаха ни да се качим в колата и отидем с тях в Първо районно. Качиха ни в колата и тръгнахме", спомня си Ивона.
Разказват, че малко се страхували, след като полицаите им казали да дойдат с тях в РПУ-то.
"По-скоро беше вълнуващо", добавя Веси.
След като отиват в управлението, там били посрещнати от служители на Детска педагогическа стая.
"Вписаха ни данните, поздравиха ни и ни казаха, че рядко се случва подобно нещо", разказва Десислава.
Не след дълго в управлението идва и собственикът на изгубената вещ.
"Не си говорихме много със собственика", казват децата.
След като им благодарил, той дал на момичетата награда от 50 лв.
"По 10 лв. на всяко момиче", казва Веси.
Питам ги дали не са очаквали по-голяма награда заради постъпката си.
"Не, това не са наши пари", отговарят ми.
Опитвам се да разбера нещо за хората, отгледали и възпитали подобни деца.
"Родителите ни ни поздравиха и ни казаха, че сме постъпили правилно", разказват децата.
Какъв отзвук обаче има постъпката им сред техните връстници? След като на другия ден нашите герои отишли на училище, почти никой не разбрал за случилото се.
"Не сме се хвалили. Никой от съучениците ни не разбра. Разказахме само на едно-две момичета", казва ми Ивона.
"Постъпихме правилно и ни е спокойна съвестта", продължава с усмивка тя.
Питам ги за какво мечтаят. Срещу мен се разкриват пет лъчезарни детски усмивки.
"Искам да стана ... лекар, ветеринар, прокурор, а аз... балерина".