Манипулирана снимка на Ивайло Мирчев с медийна съветничка на земеделския министър

Снимка, представяна в социалните мрежи и част от сайтовете като „доказателство“ за интимна връзка между съпредседателя на „Да, България“ Ивайло Мирчев и медийната съветничка на земеделския министър Десислава Николова, се оказа манипулирана с изкуствен интелект. Това показва проверка на Factcheck.bg, която проследява първите публикации и използва инструменти за разпознаване на AI-съдържание, пишат от Да, България.

От „пост“ до национален ефир

Кадърът започва да се разпространява на 27 февруари, като съвпада по време с брифинг, на който служебният министър на земеделието представя екипа си, а Николова е видима на събитието. В същата вечер изображението се появява в профили и сайтове, които го рамкират като „сензация“ и внушават лични отношения. По-късно снимката е показана и в телевизионен ефир, което допълнително ускорява разпространението ѝ.

Какво установява проверката

По данни на Factcheck.bg изображението не е автентична фотография, а композиция, сглобена от две различни публични появи на двамата (отделни медийни участия), като върху комбинацията са нанесени AI-манипулации. Проверката използва инструменти като Image Whisperer и Hive, които дават индикатори за синтетично/манипулирано изображение.

Един от видимите „шевове“ в кадъра е детайл по значката върху ризата на Николова: при оригиналните кадри надписът и логото изглеждат по един начин, а в разпространената версия се появява различен цветови и типографски вид – типичен артефакт при генеративни намеси.

Какво казват замесените

Според Factcheck.bg и Мирчев, и Николова заявяват, че снимката е фалшива. Николова уточнява и друг важен детайл, използван в част от публикациите: че не е председател на младежката организация на „Да, България“ от 2021 г., а от началото на 2022 г. не е и член на Националния съвет на партията; към момента не е част от ръководството на обновената младежка структура „Млада България“.

Защо това има значение

Случаят е учебникарски пример как работи съвременната дезинформация:

започва от анонимни/полуанонимни страници и сайтове;

„облича“ внушението в визуален „доказателствен“ формат;

после получава тласък чрез политическо говорене и препечатване;

и накрая се връща към аудиторията като „вече всички го обсъждат“.

Точно тук AI-инструментите правят стария модел на клевета по-опасен: вместо „някой каза“, вече има снимка. И ако редакциите не проверяват произхода, кадърът започва да замества фактите.

Как да се хващат подобни фалшификации (за 30 секунди)

Търсете първоизточника – кой публикува пръв и какъв е профилът му.

Правете reverse image search и гледайте дали има по-стари версии.

Вглеждайте се в дребни детайли: ръце, значки, шрифтове, сенки, „размазани“ контури.