Св. мъченица Агатия (Добра)

При римския император Декий (249–251) имало жестоко гонение против християните. Във всички области на империята било заповядано да ги предават на мъчения и смърт.

По това време в гр. Палермо, Сицилия, живеела млада девойка, на име Агатия (Добра). Тя била християнка и се славела със своята красота, добродетел и знатен род. Родителите й оставили голямо богатство, но тя малко ценяла земните блага, обичала Бога повече от всичко на света и затова, когато до Сицилия стигнала вест за гонението против християните, тя почнала да се готви за мъченичество.

Действително, управителят на страната Квинтиан не закъснял да прати войници за Агатия. Девойката, като чула за тяхното пристигане, влязла в стаята си, помолила се Богу и след това спокойно и смело отишла с войниците в град Катания.

Управителят я настанил у една богата жена-езичница Афродисия, която заедно със своите пет дъщери водела живот разкошен и греховен. Той поръчал на тая жена да употреби всички старания, за да отвлече Агатия от нейната вяра. Афродисия изпълнила повелята на управителя: тя уговаряла девойката да принесе жертва на боговете и се стараела да й внуши любов към земните радости.

След известно време. Афродисия се видяла принудена да дойде при управителя и да му каже: "По-лесно е да смекчиш камък, отколкото да отклониш тая девица от нейния Бог. Аз и дъщерите ми я увещавахме непрестанно, подарявахме й разкошни накити, скъпоценни камъни и бисери. Тя презира всичко това."

Управителят видял, че увещанията са напразни и повикал Агатия на съд. На въпроса му, от какъв род е тя, девойката отговорила:

- Родителите ми бяха знатни и цялото ми семейство беше славно и богато.

- Ако ти си от славен и богат род, защо като робиня носиш бедни дрехи? - запитал я управителят.

- Аз съм робиня Христова - отговорила Агатия.

- А защо се наричаш робиня, щом си от славен и богат род?

- Нашето благородство и свобода се състоят в това - да бъдем роби на Иисуса Христа.

- Значи ние сме свободни, щом не служим на вашия Христос? - запитал я управителят.

- Вие сте роби на греха и поклонници на безчувствените идоли, - отговорила девойката.

- Ако вземеш да хулиш нашите богове, ще те предам на мъчения. Кажи ми, защо отхвърляш боговете?

Агатия доказвала лъжливостта на езическите богове. Той заповядал да я бият по лицето, като я заплашвал с още по-жестоки мъчения, но девойката му отговорила:

- Не се боя от нищо: Ако ме дадеш да бъда разкъсана от зверовете, те ще се укротят чрез името на Господа; ако ме хвърлиш в огън, ангели ще ме освежат с небесна роса; ако ме предадеш на мъчения, помощник ще ми бъде Духът на истината, Който ще ме избави от ръцете ти.

Управителят заповядал да отведат Агатия в задушна и мрачна тъмница и на другия ден отново я повикал. Той пак я уговарял да се отрече от Христа.

- Отречи се по-добре ти от своите лъжливи богове - говорела светата девойка - и пристъпи към истинския Бог, Който те е създал, за да не бъдеш предаден на вечна мъка!

Тогава управителят заповядал да я привържат към стълб и да я бият. "Поклони се на боговете и ще останеш жива" - казал й той. Но Агатия му отговорила:

- Аз се радвам на мъченията, както някои се радват на богато съкровище. Тия временни страдания са полезни за мене, защото както не сипват пшеница в хамбар, преди да я очистят от смет, така и за мене е невъзможно да вляза в Небесното царство, ако първом не бъда очистена чрез страдания.

Управителят заповядал още по-силно да мъчат Агатия и след това отново да я отведат в тъмницата.

През нощта Господ й пратил чудна помощ. Явил й се св. апостол Петър, който с името Господне изцерил раните й. Цяла нощ необикновена светлина озарявала тъмницата. Стражарите, уплашени от това чудно видение, се разбягали, като оставили отворени тъмничните врати. Но Агатия не искала да се възползува от това, за да не се лиши от мъченически венец и да не навреди на стражата. С вдигнати молитвено ръце тя шепнела: "Благодаря Ти, Господи, че ме удостои да страдам за Твоето свято име и, като отне от мене любовта към временния живот, даде ми сила и търпение. А сега, моля Те, повикай ме при Себе Си!" С тези думи мъченицата предала Богу душата си. Катанските християни погребали тялото й.

Малко време подир това Квинтиан се отправил за Палермо, за да присвои имота на светата мъченица. При преминаване на една река конете му се подплашили и го хвърлили в реката, където се удавил. Приемникът му узнал, как Бог наказал жестокия мъчител и не посмял да тревожи сродниците на света Агатия за нейното наследство.

Между това славата за подвига на света Агатия се разнесла по цялата страна. Няколко време подир нейната смърт християните построили църквица над нейната гробница. Простата дреха, която тя обикновено носела, била поставена на гроба й за спомен на нейното смирение.

Жителите на Катания благоговейно тачат нейната памет. Недалеч от града се намира вулканът Етна, който от време на време бълва огън и гореща лава. Веднъж, когато страшно изригване застрашавало града с гибел, те взели дрехата на света Агатия и я държали срещу огъня. Бедата минала и катанските жители благодарили на светата мъченица за нейното застъпничество. Това било в годишнината на нейната смърт.