Жолио-Кюри - мъж на жена си или учен?

"Пълна нула като учен" и просто мъж на жена си ли е Фредерик Жолио-Кюри? Това внушение направи на 8 декември пред ученици министърът на образованието проф. Тодор Танев. Дали наистина е така?

Фредерик Жолио завършва Висшето училище по физика и химия в Париж при световноизвестния физик Пол Ланжевен. По-късно, през 1925г., по негов съвет, за да продължи да се занимава с фундаментални изследвания, става асистент на Мария Кюри в Института по радия към Парижския университет. Преди да се ожени за дъщеря й Ирен, вече е бил уважаван учен, наричан е "най-блестящият сътрудник в Института за радия", бил е Ротшилдов стипендиант.

Приема фамилията Кюри в знак на уважение към знаменития научен клан.

Заедно със съпругата си съвместно работят в изследване на структурата на атома. През 1928 г., заедно с Ирен Кюри, започва да изследва ядрените реакции при облъчване на леки елементи с радиоактивни лъчи. Тези изследвания са довели до поредица от открития и хипотези. Сред тях е експериментално доказателство за съществуването на неутрона през 1932, открит месец по-късно от Чадуик; изследване на процесите на т. н. раждане и анихилация на електрон-позитронни двойки; откриването през 1934 г. на изкуствената радиоактивност, следствие на която се открива пътя към освобождаването и използването на енергията на атомните ядра. През 1935 г. със съпругата получават Нобелова награда за химия "като признание за синтеза на нови радиоактивни елементи " . През 1937 г. Фредерик Жолио-Кюри е назначен за професор по ядрена химия в Колеж дьо Франс и директор на лабораторията по атомен синтез към Националния фонд за научни изследвания.

Фредерик Жолио-Кюри става организатор на строителството на първия атомен реактор на Франция и създава един от първите синхрофазотрони в света. 

Приносът му за Съпротивата е, че през 1940 г. предупреждава френското разузнаване, че нацистите имат програма за създаване на атомна бомба. За създаването й е необходима т.нар. тежка вода, която по това време се произвежда индустриално само в Норвегия. С помощта на френското разузнаване  от заводите в Норвегия са измъкнати 185 л тежка вода и са предадени на Фредерик Жолио-Кюри седмица преди окупацията на Франция. Нацистите обаче настъпват, той е принуден да изостави лабораторията си, негов колега изнася тежката вода в Англия. Английска диверсионна група с помощта на норвежки антифашисти успява да взриви завода за тежка вода малко преди немците да окупират Норвегия. Тези действия за дълго забавят и де факто провалят програмата на Хитлер за създаване на атомна бомба.