OffNews.bg

Сеизмолози прогнозират още по-силни трусове в Непал

Непал е изправен пред по-големи и по-смъртоносни земетресения, дори и след станалото опустошително земетресение с магнитуд 7.8 трус, при което загинаха повече от 4000 души в събота, 25 април.

Сеизмични експерти казват, че станалото в събота земетресение в Непал не е освободило цялото сеизмично напрежение в района близо до Катманду. Според GPS мониторинга и геоложките проучвания, може да разместването да надвиши около 10-15 метра, е заявил Ерик Кърби (Eric Kirby), геолог от Университета на Орегон пред Live Science. Земните пластове се преместиха с около 3 м по време на разрушителното земетресение на 25 април, като бе съобщено по-рано.

"Земетресенията в този район може да бъде много, много по-големи", казва Уолтър Селига (Walter Szeliga), геофизик в Централния Вашингтонски Университет.

Сеизмолозите са проучвали детайлно станалите в миналото земетресения в централните Хималаи. Чрез анализ на стари текстове, търсене на следи в повредени сгради и проучвайки разломите, изследователите знаят за няколко разрушителни земетресения в миналото, но не и точния им размер. 

"Голямото земетресение в Непал е закъсняло", заявява Марин Кларк (Marin Clark), геофизик от университета на Мичиган. "Измина дълго време от последното голямо разкъсване, така че това, което се случи, не е неочаквано", казва Кларк.

Едно от най-опустошителните земетресения  в региона е станало през 1934 г., когато земетресение с магнитуд 8.2 е причинило смъртта на над 8500 души в Катманду. Преди това подобно голямо земетресение е ударило Катманду на 7 юли, 1255. Това земетресение е причинило гибелта на около 30% от населението. Областта западно от Катманду е сеизмично спокойна, откакто на 6 юни 1505 г., голям трус е опустошил съседните райони от Тибет и Индия.

Разломната зона

Непал е един от най-земетръсните райони в световен мащаб. И това е обяснимо, защото това е зона на челният сблъсък между две тектонични плочи. Индия се притисква към Азия, която й оказва съпротивление. Тъй като земната кора и на двете плочи - на Индия и Азия са континентални, те имат една и съща средна плътност. Така че, вместо едната плоча да се подпъхва под другата, както се случва при сблъсък на океанска с континентална плоча (при Тихоокеанския сеизмичен пояс е така), континенталната плоча на Индия се отлепя и бавно притиска Азия, докато азиатската плоча се издига нагоре, образувайки Хималаите. (виж "Ехото на земетресенията").

Индия и Азия се притискат, напредвайки с около 2 см годишно. Повечето от тази енергия се разсейва в земетръсни разломи като еластична деформация, защото разломите са фиксирани един с друг. Разломите са като притисната пружина. Земетресението освобождава натрупаната енергия, подобно на освобождаваща се пружина.

Учените смятат, че земетресението, което бе с магнитуд 7.8, не може да освободи цялото напрежение между Индия и Азия. Историята показва, че голямата част от акумулираната енергия може да се освободи при земетресения, които са с магнитуд 8 или повече, съгласно геоложките проучвания. Това може да стане с десетина труса с магнитуд 7, или няколко от среден клас - с магнитуд 8 , или едно с магнитуд 9, защото енергията, освободена при земетресение се увеличава с 30%, с всяка по-горна степен по Рихтер.

Много учени подозират на базата на данните от сеизмичните измервания, че разломът не е стигнал до повърхността по цялото си протежение. Това е още един признак, че земетресението не е изразходвало натрупаното напрежение, казва Кърби.

Общото съдържание на електрони (изобразени в синьо в горния панел), са били филтрирани с помощта на софтуер за обработка, разработен от Jet Propulsion Laboratory на НАСА,  за да се покажат вълнообразните смущения (оградени с червено) в разпределението на електроните в йоносферата. Показанията на труса са оградени в черно в горния панел. Цветовете представят индуцираните от земетресението йоносферни смущения (с червено са високи, а със синьо ниски). Източник: NASA / JPL-Caltech / ASI / Google Earth

GPS инструментите и InSAR (сателитен радар) осигурят прецизно проследяване на това какво се случва и под повърхността на земята. НАСА предостави вече такива данни, които ще помогнат да се направи модел на хималайската тектоника.

"Сега имаме шанс да се направят прогнози, които могат да се проверят и да се види колко струват", заявява Уолтър Селига.