OffNews.bg

Остарели ли са трите закона на Азимов за роботите?

Днес се навършват 95 г. от рождението на Айзък Азимов, един от най-големите майстори на научната фантастика. Автор е на 476 книги, както художествена, така и научно-популярна литература. Работата му е оценена с пет награди "Хюго" (1963, 1966, 1973, 1977, 1983), две награди "Небула" (1972, 1976) и много други отличия.

Азимов пише чиста научна фантастика, в която няма магия и мистицизъм, но тъй като не е инженер по професия, той не поразява въображението на читателя с технологични чудеса. Неговите изобретения имат по-скоро философски отколкото технически характер, но въпреки това, в своята прогноза за живота на човечеството след 50 години, „Посещение на Световния панаир през 2014 г.“ Азимов абсолютно точно предвижда 40% от техническите иновации, а 30% от тях вече са частично изпълнени.

Проблемите на взаимоотношенията между роботи и хора са обект на особен интерес у Азимов. Много писатели фантасти са писали за роботи, но Азимов остава в историята с Трите закона на роботиката, които трябва да се вградят във всеки робот и гарантират безопасното му използване:

  1. Роботът не може да нарани човешко същество или с бездействието си да позволи нараняването му.
  2. Роботът трябва да изпълнява заповедите, дадени му от човешко същество, освен ако това не противоречи на Първи закон.
  3. Роботът трябва да защитава собственото си съществуване, освен ако това не противоречи на Първи и Втори закон.

По-късно, Азимов добавя четвърти закон (всъщност, нулев, защото е най-важен), който гласи: "Роботът не може да навреди на човечеството или поради бездействие, да позволи да бъде навредено на човечеството."

В своите книги Азимов обича да демонстрира несъвършенството на тези закони, тяхната неяснота, двусмисленост и противоречивост.  Например, невинаги е възможно да се прави разлика между понятията "робот" и "човек". Законът може да бъде нарушен от робота поради липса на информация. И най-страшният въпрос: ами ако свръхчовешкият изкуствен интелект се препрограмира сам, ако се разбунтува, за да се измъкне от опеката на хората и трите закона на Азимов?

Повечето хора гледат на тези закони като литературна игра, но Азимов ги е приемал абсолютно сериозно и е смятал, че в бъдеще ще намерят приложение в роботостроенето.

Но прогнозата на Азимов за бъдещето на роботиката засега е неоправдана. Теоретикът по изкуствен интелект Бен Гьотцел (Ben Goertzel) от компанията Aidyia Holdings отбелязва, че много фантасти, в т.ч. и Азимов, винаги под роботи разбират хуманоидни роботи и андроиди, но такъв дизайн въобще не е задължителен.

Така смятат и други специалисти. Луис Хелм - заместник-директор на неправителствената организация Machine Intelligence Research Institute обяснява, че за него хуманоидните роботи са продукт на попкултурата и сериозните изследователи по принцип не се занимават със създаването на такива. Днешните разработчици не се стремят към вкарване на "съзнание" у машините и не виждат смисъл да се затрудняват с това и да си създават проблеми. 

Но ако все пак създанията с изкуствен интелект се нуждаят от етични правила, то Законите на Азимов са само първи опит да се разбере проблема и за съвременните изследователи те са безнадеждно остарели.

"Трите закона на роботиката" Азимов са незадоволителни основа за машинна етика", се казва в изследването на Сюзан Лий Андерсън, "Азимов "Трите закона на роботиката" и машинната метаетика".

Деонтологията, т.е. формулирането на набор от правила за поведение, не е подходящо нито за човешката, нито за машинната етика. И все пак има някои философи, които се опитват да работят тази област, но те се основават на концепцията за интелигентния дизайн и божиите заповеди, така че роботиката не ги взема на сериозно, отбелязва г-н Хелм.