Нобеловата награда за физика бе разделена между тополози

Днес, 4 октомври, Нобеловият комитет обяви носителите на Нобелова награда за физика за 2016. Наградата е разделена наполовина между Дейвид Дж Тоулес (David J. Thouless) и Дънкан М. Халдейн (F. Duncan M. Haldane) и Майкъл Костерлиц (Michael Kosterlitz) "за теоретични открития на топологични фазовите преходи и топологични фази на материята".

Победителят е оповестен на сайта на Нобеловите награди.

Тазгодишните лауреати отвориха вратата на един непознат свят, където материята може да има странни състояния. Те са използвали новаторски математически методи за изучаване необичайни фази или състояния на материята като свръхпроводници, свръхфлуиди или тънки магнитни филми. Благодарение на своята пионерска работа, сега се развиват изследванията на нови и екзотични фази на материята. Техните открития ще имат бъдещи приложения в материалознанието и електрониката.

Топологията е клон на математиката, която изучава непрекъснатостта на различни обекти и явления, при които преходът от един обект в друг изисква нарушение на тази непрекъснатост. Например, според топологията геврекът е еквивалентен на чаша с дръжка - с непрекъсната промяна може единият обект да се превърне в другия, без разкъсване на материята. Но кълбото не е еквивалентно на геврека - за да се превърне едното в другото трябва да се науши непрекъснатостта на материята.

В началото на 1970 г., Майкъл Костерлиц и Дейвид Тоулес преобърнаха текущата теория, че свръхпроводимостта или свръхфлуидността не може да се случи на тънки слоеве. Те показаха, че свръхпроводимостта може да настъпи при ниски температури и обясниха механизма на фазовия преход, при който свръхпроводимостта изчезва при по-високи температури.

Нобеловата награда за физика през 2015 г. получиха Артър Б. Макдоналд (Arthur B. McDonald), Канада и Такааки Каджита (Takaaki Kajita), Япония. Наградата бе дагена за откритието на осцилациите на неутриното, "за разширяването на нашите представи за затворения свят на неутриното".