Негаватите - най-евтините енергийни мощности

Дори само ако се санират панелните блокове, които представляват около 30% от жилищата в страната, нуждата от енергийни мощности ще падне дотолкова, че втората атомна електроцентралата ще е абсолютно излишна.

Тази теза изкристализира в последните години покрай споровете около митичната АЕЦ „Белене“. В бедна България се харчи много енергия, а българската индустрия изразходва около 5 пъти повече енергийни ресурси за единица продукт от европейската си конкуренция, сочи евростатистиката. Простата сметка показва, че тази енергийна неефективност на страната съдържа в себе си потенциал за хиляди нови „негавати“ - инвестиции в намаляване на енергийните харчове, които да елиминират нуждата от ядрени, въглищни, вятърни и други мегавати. А добавената стойност на тези негавати е тройна: по-малко отрови във въздуха, водата и почвите, по-малко дихателни, нервни и други заболявания, и по-малко парникови емисии от въглищните централи и заводите в атмосферата, които имат съществен принос в промените в световния климат. Неслучайно енергийната ефективност е първи приоритет на европейската енергийна и климатична политика – редом с възобновяемите енергийни източници и въглеродната търговия.

Енергийната ефективност е и просто, и евтино решение на фундаментални проблеми в българската енергетика, но за разлика от крупните проекти за нови електроцентрали не е еднократен проект, а изисква години систематични усилия на институциите, гражданите и бизнеса – тоест, държавна политика. А финансовите инструменти за тази политика са вече налични.

Енергията, платена със здраве и природа

Огромен дял от електроенергията на страната се произвежда от въглищните централи (ТЕЦ-овете). В енергийна стратегия на България до 2020 г. този дял е фиксиран на малко над 40% - малко над дела на енергията на АЕЦ „Козлодуй“. И макар че тези данни остаряха само за година заради многобройните нови фотоволтаични централи, които пък оскъпиха тока, централите, работещи на лигнитни въглища си остават основен източник на електричество в България.

А това е свързано с много вредни емисии – серни и азотни окиси, прах и мн. др. И ако те не се усещат в големите градове (където въздухът се трови най-вече от автомобилите), то хората в градовете в съседство с топлоелектрическите (термични) централи добре знаят как „изглежда“ въздухът около тях – в Гълъбово, Раднево, Перник, Бобовдол...

Ефектът на тези замърсявания върху човешкото здраве е отдавна известен и респираторните заболявания са само най-видимата част от него. А разходите за лечение, болничните отпуски, съкращаването на живота са скритият разход, с който хората и икономиката на страната „субсидират“ вредните производства. Един нов доклад, представен в началото на годината в Брюксел - „Неплатената здравна сметка“, изчисли, че само в страните от Европейския съюз този скрит разход, съпътстващ изгарянето на изкопаеми горива, най-вече на въглища, е около 43 милиарда евро всяка година.

Косвеният негативен ефект от тези производства са промените в климата. Онези емисии на централите, които са безвредни за човешкото здраве – като въглеродния диоксид, който всички издишаме, се оказаха вредни заради огромното им количество в световен мащаб.

Опасенията на учените, че парниковите газове, натрупвани в атмосферата, причиняват промени в климата на планетата, се потвърждават в последните десетилетия. Ако първоначално климатичните „скептици“ отричаха самия факт на глобалното затопляне, впоследствие очевидното – резките промени в климата и хидрологията във всички части на света, бяха единодушно приети. Научните спорове дали затоплянето се корени само в естествени климатични цикли на планетата или и човешката дейност има пръст, разбира се продължават. Междувременно обаче Обединените нации, Европейският съюз, както и отделни държави по света, загърбиха споровете и се заеха да действат.

Европейската климатична политика, все още слабо популярна в България, цели тъкмо да тласне икономиката към ниско въглеродните производства. Първо, чрез намаляване на емисиите от термичните централи и другите производства с изкопаеми горива - с въвеждане на общи задължителни стандарти и срокове за покриването им, и чрез организиране на въглероден пазар, на който десетки хиляди предприятия (българските са около 140) ежегодно плащат за всеки изхвърлен тон въглероден диоксид (въглеродните квоти), а парите отиват за ниско въглеродни подобрения. Второ, чрез стимули за възобновяемата енергия от слънце, вятър и вода.

И трето, чрез стимули за намаляване на самата консумация на енергия на всички нива (енергийната ефективност) и за преминаване към по-ниско емисионни енергоизточници и технологии - като природния газ или отпадъчната биомаса, и към високоефективни инсталации, произвеждащи максимум електро и топло енергия с минимум газ, дървесина и др. Заради ниската си цена и екологичните си свойства (далеч по-малко вредни и парникови емисии в сравнение с останалите горива) европейската политика отрежда специална роля на природния газ. Той се приема за „моста“ в прехода на Европа към устойчива енергетика, тъй като е далеч по-чист от останалите горива и същевременно далеч по-достъпен от все още скъпите възобновяеми енергийни източници.

В зародиш са и технологиите за улавяне и съхранение на парниковите газове от индустрията – няколко експериментални центъра в Европа разработват такива, но засега те са твърде скъпи и неприложими в промишлен мащаб.

Енергоефективните домове – по-малко харчове, повече комфорт

В България за намаляване на харчовете за ток и парно в последните години набира популярност санирането на старите блокове и къщи. Широко известен е вече ефектът на топлоизолацията на фасадите в комбинация с хидроизолация на покривите и смяна на дървените дограми с ПВЦ и алуминиеви аналози, които благодарение на вложените в тях материали (като добавките в стъклото и газ с термоизолиращи свойства в стъклопакета – като аргон и криптон), отдават по-малко топлина навън. Сметките за ток и парно падат драстично (в панелните блокове например почти наполовина, ако е изолиран целият блок) и инвестицията се изплаща за броени години от спестените харчове.

Набира популярност и газификацията на домовете и офис сградите. В комбинация с другите подобрения на сградите, газови котли и уредби в домовете – повече или по-малко ефективни, едновременно намаляват разходите и повишават комфорта в домовете. И за разлика от котлите и печките на твърдо гориво – дърва и въглища, не цапат въздуха и ръцете.

Възможните нововъведения в домовете са много повече – от прости и евтини решения като енергоспестяващите лампи или ползване на евтин нощен ток до по-скъпи системи за климатизация на домовете и офисите, но за разлика от климатиците харчат малко енергия и не въртят един и същ въздух. На българския пазар например отдавна има вентилационни системи с топлообменници (рекуператори), при които влизащият в сградата свеж въздух се затопля или охлажда от излизащия застоял въздух.

Природният газ - един от най-конкурентните енергоизточници

Природният газ ценово е един от най-конкурентните енергоизточници. За разлика от твърдите горива – дърва и въглища – количеството потребен природен газ не се заплаща предварително. Той може да се използва както за отопление, така и за охлаждане, готвене и подгряване на вода. Газовите инсталации и уреди са с висока степен на надеждност и защита.

Природният газ се доставя директно до дома чрез газоразпределителна мрежа. Отпада притеснението от това, че трябва да се съхранява някъде, може да свърши и да се наложи да се нова доставка, както е при твърдите горива. При използването му няма загуби от пренос и/или съхранение. В процеса на горене той изгаря на 100% без да произвежда отпадъчни продукти.

Природният газ позволява пълен контрол на количеството енергия. Удобството на газовите уреди за отопление е, че чрез използване на специален програматор може да се поддържа постоянна температура в дома. Природният газ е много по-лесно контролируем енергоизточник от твърдите горива – веднъж настроени да работят на желания от Вас режим, уредите за отопление ще Ви осигуряват постоянна температура до момента, в който не прецените, че искате да ги промените.

Газовите уреди достигат мигновено желаната температура и така, за разлика от останалите енергоизточници, се пести от количеството първична енергия, което реално не се използва, но накрая е включено в месечната сметка, коментират експертите от „Овергаз“. Сред удобствата от използването на синьото гориво е и възможността за поддържането на постоянна температура.

Използването на природен газ в домакинството може да намали с до 40% разходите за енергия за отопление, готвенето и топлата вода. Освен до значително намаляване на месечните битови разходи, природният газ повишава чувствително и енергийната ефективност на дома.

У нас суровината поддържа относително ниска цена спрямо други енергоизточници. Цената на природния газ е по-конкурентна от тази на електричеството, пропан-бутана и газьола, който се ползва за отопление. След последната промяна на цените на пазара за горива синьото гориво е по-евтино от електрическата енергия с цели 44%. Така четиричленно домакинство, живеещо в 80 квадрата апартамент в 8-етажна сграда с изолация в София, за една година ще има нужда от 10 542 киловатчаса електроенергия на стойност 1813 лв. Приравнено към природния газ количеството е 1205 куб. м за 1209 лв. За разлика от твърдите горива – дърва и въглища, количеството потребен природен газ не се заплаща предварително.

Синьото гориво е по-чисто и отделя много по-малко вредни емисии в сравнение с други изкопаеми горива като въглищата и дървата например.

Безвъзмездни субсидии за енергоспестяващи домове

В България има серия кредити, за енергийна ефективност, комбинирани със субсидии – както за граждани, така и за фирми.

Например по програмата REECL, в която участват 5 от търговските банки в страната, може да се изтегли кредит за енергийна ефективност в дома, от който 35% да е безвъзмездно финансиране. Субсидията в тази програма е от Международния фонд Козлодуй, който бе създаден с европейски средства през 2000 г. като компенсация за затварянето на малките блокове на АЕЦ „Козлодуй“. Парите във фонда са предназначени тъкмо за „негавати“ - мерки за намаляване на енергийните разходи в страната, които да компенсират намалените мегавати на атомната електроцентрала.

По REECL (Residential Energy Efficiency Credit Line – Кредитна линия за енергийна ефективност в дома) се отпускат кредити за топлоизолация, за прозорци (дограма), за бойлери на газ, биомаса или слънце или вода, за газификация на домовете, рекуператори и фотоволтаични системи. Кредитната линия ще действа до средата на 2014 г.

Няколко банки в страната отпускат и заеми по аналогичната кредитна линия на Европейската банка за възстановяване и развитие. По нея могат да кандидатстват както граждани (за еднофамилни или многофамилни жилищни сгради), така и фирми (за производствени и офис сгради). Безвъзмездното финансиране покрива 20% от сумата - за енергийна ефективност в домовете и 30% от сумата за бизнеса. Кредитите се отпускат за същите мерки – изолация, прозорци, енергоефективни газови котли и системи, газификационни системи за централно отопление, слънчеви колектори за топла вода, сградни фотоволтаични системи и др.

Освен намаляване на месечните си сметки, потребителите, които газифицират жилището си с кредит „Енергийна ефективност“ по програма REECL, предоставен от Банка ДСК, ще получат възможност да възстановят до 30% от направената инвестиция. По програмата може да се финансира един или няколко проекта за реновиране на жилището, които ще доведат до енергоспестяване и намаляване на месечните сметки за комунални услуги на домакинствата.

Възможност за допълнителни спестявания имат и всички домакинства, които живеят на територията на газоразпределителната мрежа на Овергаз в страната, в сгради с изградена и финансирана от компанията сградна газова инсталация. При сключване на договор те ще получат ваучер за включване към сградната инсталация на стойност до 180 лв.

Повече можете да научите тук: www.overgas.bg