МОН дава 70 млн. лв. за 11 мащабни научни програми

От стр. 2

РЕПРОБИОТЕХ или "Репродуктивните биотехнологии в животновъдството в България"

е седмата програма, с бюджет 1.5 млн. лева и срок на изпълнение - 31 декември 2019 г.

Общата цел на програмата е оптимизирането на репродуктивния процес в животновъдството чрез внедряване на иновативни биотехнологии. Специфичните цели са:

1. Използване криоконсервиран генетичен материал.

2. Подобряване на репродуктивния потенциал чрез използване на нехормонални биоактивни добавки през значимите за репродукцията периоди.

3. Трансфер на знания и репродуктивни биотехнологии.

Програма №8 е

„Разработване на методология за въвеждане на NAT технология за диагностика на дарената кръв в трансфузионната система на Република България"

Тя трябва да бъде изпълнена до края на 2019 г. Общият ѝ бюджет е 5 млн. лева. За 2018 г. има 3 млн. лв., а за 2019-а - 2 млн. лв.

Основна цел на NAT тестването (Nucleic Acid Testing) на дарената кръв в трансфузионната система в страната е повишаване на качеството и безопасността на кръвта и кръвните съставки, чиято сигурност отговаря на най-високите стандарти, съществуващи към момента в световен мащаб.

Повече от 2/3 от страните членки на ЕС използват NAT диагностика (извън задължителните минимални серологични изследвания), вкл. и страни извън ЕС - Турция, Сърбия, Албания, Хърватска, Украйна, Швейцария. Тенденцията е до края на 2018 г. NAT техниката да бъде включена към задължителните минимални изисквания за диагностика на дарената кръв във всички лаборатории на кръвните центрове в страните на ЕС.

Конкретните цели на програмата са:

- предотвратяване на загубите от унищожаване на скъпи преработени кръвни съставки, получени чрез иновативни методи и на заразени сборни пулове от човешка плазма за производство на лекарствени средства;

- скъсяване на т.н. „прозоречен период“ (времето от заразяването на донора до момента на установяване на тази инфекция в донорската кръв до 3-5 дни за вирусите HIV, HBV и HCV);

‐ прекратяване на изследванията на пуловете плазма чрез NAT в чужбина, което спестява финансови средства и време;

‐ намаляване на разходите за закупуване на реактиви за серологично изследване на антиген С при HCV инфекция (скъпи китове);

‐ предотвратяване на необходимостта от повторни изследвания, извършени чрез серологични методи (също със скъпи китове);

‐ предотвратяване на необходимостта от скъпоструващо продължително медикаментозно лечение на пациенти с трансмисивни инфекции от преливане на заразена кръв, особено с хепатит С (HCV).

Сред очакваните резултати са:

‐ разработване и въвеждане на молекулярния метод NAT (Nucleic Acid Testing) за изследване на донорска кръв за наличие на трансмисивни инфекции;

‐ приложение на молекулярния метод NAT тестване за диагностика на дарената кръв;

‐ създаване на база данни за разпространението на вирусните маркери на трансмисивни инфекции сред здрави лица – кръводарители;

‐ обработване и анализиране на сравнителните данни от диагностика с използваните понастоящем серологични методи (имуноензимен и хемилуминисцентен) и с молекулярния метод NAT – по отношение на специфичност, чувствителност и бързина на теста;

‐ повишаване на качеството и ефективността във взаимодействието с други лечебни заведения по отношение на ранно оповестяване от центровете по трансфузионна хематология (ЦТХ) на положителните резултати за трансмисивни инфекции, за провеждане на ранни клинико-лабораторни изследвания и консултации със съответни специалисти (вкл. гастроентеролози).

"Петър Берон. Наука и иновации с Европа (Петър Берон и НИЕ)"

е деветата програма. Тя ще се изпълнява седем години с по 1.2 млн. лева за всяка от тях.

Общата ѝ цел е да ускори реинтеграцията и/или кариерното развитие на перспективни учени в България.

Конкретните цели включват привличането, реинтеграцията и задържането на качествени учени; разработването на конкурентни и съвременни научни направления; подобряване на висшето образование в България, следователно и на нивото на квалифицираните специалисти; стимулиране на индивидиалния потенциал за иновации на високо ниво.

Следващата програма, №10, е

"Върхови изследвания и хора за развитие на европейска наука (ВИХРЕН)"

За нея е определен 7-годишен срок на изпълнение. За първата година са заложени 1.5 млн. лева и е предвидено, че годишната сума може да нарасне двойно след третата година.

Програмата си поставя следните конкретни цели:

а) да разпознае индивидуалния потенциал за наука, иновации и привличане на финансиране;

б) да създаде благотворна институционална среда за самоорганизация на екип, иницииран от изследовател, за работа по изискванията на неговия проект;

в) да изгради административна и техническа подготвеност към институцията домакин за подкрепа на ефективно кандидатстване и за изпълнение на европейски и международни проекти.

"Млади учени и постдокторанти"

е последната, 11-а национална научна програма, подплатена с 15 млн. лева за всяка от трите години на изпълнение - 2018-а, 2019-а и 2020.

Целта ѝ е привличане, задържане и развитие на ново поколение висококвалифицирани млади учени за осигуряване на качествено възпроизводство на човешкия потенциал за научноизследователска работа чрез съществено увеличаване броя на младите, които се посвещават на науката.