Кой как прави наука у нас: БАН и СУ са лидери, повод за гордост са и медицинските ни университети

БАН и Софийският университет са безспорните лидери в общата оценка на научно-изследователската дейност у нас, но можем да се гордеем и с медицинските си университети, както и да си дадем сметка, че научният потенциал на България не е концентриран в софийските висши училища. Много силни в науката са и пловдивски, варненски, бургаски университети.

Заключението направи зам.-министърът на образованието Карина Ангелиева, която днес представи резултатите за 2018 г. от оценката на научно-изследователските дейности на висшите училища, научните организации и Фонд "Научни изследвания".

Оценката е плод на работата на комисия с 4-годишен мандат, включваща преподаватели от университети, висши училища и институти на БАН, чийто състав е подбран с отворен конкурс, публикуван на сайта на просветното министерство.

Извън цитираната обща оценка, комисията подредила и първенците по отношение на научен капацитет и възпроизводство на академичната общност. На първите две места са СУ и БАН, а тройката допълва Медицинският университет в София. Следват Великотърновският, Пловдивският, УНСС, Югозападният, Медицинският във Варна и Техническият в София. Плевенският Медицински е последният в Топ 10.

От образователното министерство установяват със задоволство, че вече и има ректори и мениджъри, които стимулират финансово преподавателите и учените за проекти, по които са спечелили европейско финансиране.

В класирането за общественото и икономическото въздействие на научно-изследователската дейност №1 е БАН, следвана от СУ и Тракийския университет в Стара Загора. Сред първите пет са още Минно-геоложкият и Техническият университет в София.

Имаме много силни университети, които обслужват бизнеса и обществото, но остават невидими на европейско ниво, констатира зам.-министър Ангелиева, която посочи, че при този разрез напред излизат още бургаският "Асен Златаров", Русенският, Стопанската академия в Свищов, УНСС, Техническият във Варна.

По отношение на ефективността - с малко хора да се постигат големи резултати - номер едно е Химико-технологичният и металургичен университет в София. На второ място е БАН, трети е Софийският университет. След него са Медицинският в София, Стопанската академия, "Асен Златаров", Университетът по архитектура, строителство и геодезия (УАСГ), Техническият в София, Университетът по хранителни технологии и Лесотехническият университет.

Светът е променен и трябва да споделяме знанието - не можем да го държим в чекмедже. Ако го правим, сме невидими на международно ниво: така зам.-министър Ангелиева открои важността на следващата класация - "Брой публикации в режим отворен достъп". Тук тази година най-добре се е представила Българската академия на науките, следвана от Медицинския университет в София, Софийският университет, Медицинският в Пловдив, Техническият в София, Медицинският във Варна.

Комисията е направила и класация по научни направления.

№1 при педагогическите е Русенският университет, при хуманитарните - БАН, при природните науки, математиката и информатиката отново е Българската академия на науките.