За първи път от 26 години БСП няма да се яви на президентските избори

Два месеца преди първия тур на президентските избори кампанията набира скорост въпреки липсата на конкретни кандидати. Усилията са насочени към формирането на общи нагласи, които да подготвят терена за поредните атипични избори. Резултатът се определя от променящите се шансове на партиите под натиска на все по-ясно очертаващото се съгласие за липса на алтернатива на сегашното управление.

Най-същественото събитие от изминалите дни е това, че БСП няма да се яви на президентските избори. Партията ще подкрепи кандидат, издигнат от инициативен комитет, което означава, че за първи път през последните двадесет и шест години БСП няма да участва в изборите със самостоятелен кандидат. Издигнатият от инициативен комитет кандидат се определя като независим, макар и подкрепен от политически партии. Споровете на „Позитано” за това чий кандидат е Румен Радев завършиха с това, че социалистите няма да имат свой кандидат.

Това тежко признание бе направено някак между другото, потвърждавайки, че бившият началник на ВВС не е бил кандидатура на БСП, а партията впоследствие е решила да се опита да избегне безизходната ситуация, в която я постави агресивната кампания на АБВ и да минимизира нанесените й щети. Прекратяването на преговорите с АБВ бе панически ход, който трябваше временно да уталожи страстите, но доведе до ново поражение. Смяната на ръководството очевидно не доведе до преодоляване на клановата война в БСП, а доведе до ново противопоставяне.

Ако независимият кандидат, подкрепен от БСП, не достигне до балотаж, това ще доведе до незабавна нова криза в партийното управление. Ако все пак успее да достигне до балотажа, загубата ще доведе до нова фаза на вътрешно противопоставяне, но ще отложи с няколко месеца смяната на председателя. БСП успя да навлезе в тази кампания така, че няма полезен ход, а конкретните й резултати вече нямат значение.

ГЕРБ отложиха обявяването на собствените си кандидати за 2 октомври – крайния възможен срок, след който тактиката им би изгубила първоначалния си смисъл. Отлагането неочаквано се оказа продуктивен ход. При липсата на кандидат на ГЕРБ опозиционните партии се отказаха от борба за президентския пост. Нито една от опозиционните политически формации не се опита да се възползва от изминалото време, за да лансира свои кандидати и да разгърне кампания. В тези условия, колкото и странно да изглежда на пръв поглед, тактиката на ГЕРБ дава резултати.

Единствената кандидат-президентска двойка, която вече от около месец води кампания, е подкрепена от Патриотичния фронт и Атака. Двойката Каракачанов-Нотев увеличава шансовете си за явяване на балотаж. Обявяването на кандидатурите им и ефективното начало на кампанията очевидно разчита на формиращия се дневен ред, който във все по-голяма степен изглежда, че ще им осигури допълнителна, макар и ситуативна подкрепа. Поне засега кандидат-президентската двойка на ПФ успява да се възползва успешно от рисковете и заплахите в международен план за България. Макар и това да не е достатъчно за разгръщането на политическа платформа за президентския вот, тази конюнктура успява да приглуши разделението и противопоставянето сред партиите на Фронта и Атака.

Предстои утвърждаването на кандидатурата на Трайчо Трайков за кандидат-президент на Реформаторския блок. Както всеки избор, това е важно политическо послание за състоянието на коалицията и доминиращите тенденции в нея. Отвъд личните качества на кандидата, изборът на Трайков е послание към ГЕРБ, което има за цел да демонстрира отчетлив опит за разграничаване в рамките на управляващата коалиция. Евентуалният кандидат за вицепрезидент е изложен на риска да бъде конфронтиран с Румен Радев, въпреки очевидните различия помежду им.

Забавянето на кандидатурата, но още повече – процесът на избор в рамките на РБ, ще определят не само резултатите на изборите, но и перспективата за по-нататъшното развитие на Блока. Изглежда, че доминиращата роля на ДБГ постепенно се променя за сметка на разширяване на подкрепата за по-отчетливото поведение на ДСБ. Тези вътрешни размествания не променят необходимостта от цялостно преосмисляне на модела на РБ и по-ясното му позициониране в периода след изборите.

След прекъсването на отношенията с БСП АБВ също понесе щети, независимо от „скрития ход” на Първанов. След всичко, което се случи в хода на преговорите за обща кандидатура, изглежда, че за АБВ е по-важно влиянието, което ще успее да установи върху БСП, отколкото резултатите от изборите. В известен смисъл, в тази посока води и твърдението за възможността Първанов да се кандидатира за президент. Всъщност той може да го направи, но не може да стане президент, освен ако Конституцията не бъде променена. Това напълно лишава от смисъл евентуалното му участие в изборите и отново потвърждава усещането за дълбок цинизъм в отношението към избирателите.

Кандидатурата на Татяна Дончева бе очаквана, макар и не в толкова подходящ за новата политическа формация момент. Последователните и продължителни усилия, които полага Д-21 през изминалите години, естествено водят към лансиране на кандидат и то именно на партийния председател. Каквато и подкрепа да получи Дончева, тя ще бъде достоверен показател за реалното състояние и перспективите на нейната формация. В сравнение с поведението на останалите партии, Д-21 следва ясна стратегия и достатъчно последователно изгражда собствената си политическа основа. Ускоряването на процесите на разпад и вътрешна конфронтация в БСП, както и в отношенията с АБВ, придават допълнителен импулс на Дончева, която има шанса да се озове в ролята на единствена алтернатива за левите избиратели.

ДПС най-вероятно няма да издигне самостоятелен кандидат, за да се опита да остойности значението на подкрепата си преди втория тур и по този начин да се завърне по-близо до позициите, които изгуби в началото на тази година. Движението няма шанс да възстанови напълно влиянието си, но ще се опита да минимизира щетите и да забави процеса на трансформацията си в малка партия.

ДОСТ вероятно ще се опита да издигне свой кандидат, за да се обозначи в политическото пространство, но също ще разчита на периода между двата тура на изборите, за да установи до каква степен изглежда приемлив партньор за останалите политически субекти. За ДОСТ, както и за Д-21, резултатите от тези избори са важен показател за реалното им влияние и бъдещото им развитие в политическия живот.

В очакване на останалите кандидати, расте броят на обичайните политически експерименти, а някои от обявилите участието си като че ли се канят да се откажат от изборите. Поне така изглежда най-рано обявената кандидатура – тази на акад. Воденичаров, Председателят на БАН. Изглежда, че дори и в началото да е имало някаква идея националният референдум, лансиран от екипа на Слави Трифонов, да бъде използван като среда за извеждането на кандидатура или дори на нов политически проект, тя е останала на заден план.

Общото състояние на политическия пейзаж, два месеца преди изборите, показва, че повечето политически субекти са се примирили с идеята, че следващият държавен глава ще бъде кандидатът на ГЕРБ. Част от партиите не влязоха изобщо в тази кампания, а други предпочитат да участват номинално, за да обозначат присъствието и амбициите си.

Очевидно нагласите и очакванията на избирателите нямат определящо значение в този процес. Изглежда, че по-голямата част от политиците разчитат или на стихийна мобилизация, или се предоверяват на лоялните си избиратели.

Но изненади ще има, и то за всички. Важно кой и на какво ще се научи, след като види начина, по който българските граждани ще отговорят на тази кампания на първия и особено на втория тур на изборите.