Втори февруари. За един смел Петльовден

Знам, че заглавието звучи дуалистично, ама само така изглежда. По-долу не става въпрос за гейове и джендъри и всякаква подобна триполова схема, а за рода български. За силата и отчаянието. За фалшивото време, в което живеем и за системното ни обезверяване.

Затова ще си позволя да ви припомня преданието за Петльовден. Втори февруари по нов стил.

Това е точният цитат от Уикипедия.

"Преданията разказват следната 300-годишна история: Петльовден е свързан със събирането на най-тежкия за нашия народ данък – кръвния, взимането на малки момчета. Разпитаните стари хора и легендата разказват как смела голичанка (с. Голица, Варненско) скрива мъжкото си чедо и отказва да го даде на турците, а те се заканват, че ако не го предаде, то ще бъде заклано. Тогава тя заявява, че сама ще заколи скъпото си момче, но не ще им го даде. През нощта тя извежда и скрива детето си далеч извън селото, заклала в полунощ петела на прага на къщата и опръскала с кръвта му навред. Когато сутринта дошли повторно, турците останали стъписани пред постъпката на майката и повече не събирали момчета за еничари от село Голица. Оттогава до днес този ден се отбелязва като празник на мъжката рожба, като ден на мъжкото начало на рода български."

Няма да говоря за подмяната на ценности.

За натрапването на чужда за нашия народ идеология.

За деструктиране на семейството.

За обезличаването на историческата памет.

За петстотин години присъствие или направо комшийство.

За съсипването на днешното ни образование.

За закриването на не знам си колко училища.

За смелостта (Да, бе. Май не сме само народ от страхливци, подлизурковци и използвачи ама някой трябва да ни го напомня.)
И за други „за“. Те са ясни.

А сега се подгответе за празника. Всеки както предпочита и както го разбира. И ако някой излезе с розов балон да се разхожда и вземе да падне и си удари носа, да кажем, да знае, че няма да му съчувствам.

Лек ден.