Владимир Каролев: Волен да погледне Търговския регистър за 'тайните' златни концесии

Наскоро в интервю Волен Сидеров изяви желание вицепремиерът Симеонов да разкрие суперсекретните договори на златодобивните компании в България, за да стане ясно какво печелят те и какво оставало за държавата – пак там нещо около митичния един процент. И че това била истински важната тема, а не борбата на Симеонов срещу плажни концесии, преместваеми обекти и усилията му за развитие на планинския туризъм в България.

Тъй като смятам щенията и на двамата политици за важни, ще използвам възможността да отговоря на г-н Сидеров, понеже не съм сигурен, че вицепремиерът Симеонов ще го направи.

Първо ще започна с факта, че няма никакви секретни договори за концесии и отдавна има публичен онлайн сайт http://www.nkr.government.bg. От него всеки, който се интересува, може да прочете информация за всяка концесия в България - както за съответния концесионен договор, така и за неговото изпълнение всяка година, в това число за платените концесионни такси.

Второ, и трите основни компании в България, които добиват руди с 3-6 грама злато на тон руда, публикуват финансовите си отчети в българския Търговски регистър, където е кристално ясно какво е съотношението между парите, които остават за акционерите и парите, които държавата получава в директни бюджетни плащания от концесионерите. Следващата таблица обобщава резултатите:

Златодобивна фирма - Концесионна такса + Данък печалба + данък дивидент / печалба

Елаците МЕД - 24%

Дънди Прешъс - 27%

Асарел МЕДЕТ - 35%

Макар да има много финансови условия и инструменти за оптимизация на разходите, генерално можем да кажем, че трите фирми плащат около 10% корпоративен данък, около 10% от брутната печалба концесионна такса* и дължимите 5% данък дивидент. Процентът при "Асарел" обичайно също е по-близък до другите две дружества, но през последната отчетна година рентабилността им е намаляла вероятно краткосрочно.

Любопитно е, че и трите компании са надхвърлили многократно изискуемите от тях по договор инвестиции и съответно са създали много по-мащабен бизнес и стойност за икономиката. Например, споменаваната от Волен Сидеров канадска компания е трябвала да направи едва 18 млн. долара инвестиции според концесионния договор, подписан 1999 година, а са направили почти 500 млн. долара.

Трето, съгласен съм с правилните критики на Сидеров, че България добива руда с 3-6 грама злато на тон, прави концентрат и го изнася в трети държави, където се извършва производството на краен продукт (т.е. нещо като „кюлче“). Само че Сидеров пропуска факта, че за самите рудни компании цялото това логистично разхождане на концентрата по света и разпръскване на производствените мощности по цял свят е допълнителен разход и риск. Сигурен съм, че и трите дружества биха се съгласили на драго сърце да концентрират целия кръг производство само и единствено в България. Проблемът обаче са постоянните политически и псевдо-екологични нападения срещу рудната индустрия у нас. След като Волен Сидеров вече е в управлението и политическият му инстинкт не е насочен единствено към набиране на рейтинг за влизане в парламента, то следва той да прояви истинска отговорност към българската икономика и да „повдигне БВП“ през партньорство с коректния и спазващ законите бизнес. Имайки предвид, че рудодобивната индустрия в България е от малкото сектори, в които почти всички играчи (е, има и няколко родни пишман бизнИсмени за изключение) са с доказан опит, умения и желание да спазват закона, то към нея следва да се подходи със стимули, а не с размахване на тояги за несъществуващи проблеми.

И не, концесионната такса към брутната печалба не е 1% - над 10% е. Този митичен 1% е просто отделно число в сложна формула, която накрая произвежда тези 10%.

*Концесионната такса не е вързана с брутната печалба, а с много по-сложна формула. Даденото е просто съотношение при крайния резултат.