Виж табелите Izlizane и Loven dom. И не се чуди на кашата, в която живеем
Много неща стават ясни, ако си дадем сметка как българинът се ориентира в посоките на света и в имената на неговите местообитания.
Не искам да се съсредоточавам върху всекидневния, масов българин. Неговата ориентация в света е ясна. Питайте във всяко село накъде да карате, за да стигнете еди-къде и ще получите типовия отговор: „Карай нагоре (сочейки надолу), кат подминеш бившата бръснарница на дяда си Стояна, дето я няма от 30 години, даваш ей-натъй покрай върбата, дето я отсякоха оназ година и после малко по-на така и ще стигнеш“.
Не е проблемът в масовия българин и в неговата спорна ориентация в света. Проблемът е в неговите предводители – в онези, които пишат и слагат указателните табели по кръстовищата и по спирките на обществения транспорт.
Няма никакъв начин да се ориентираш, например, в Южния пътен възел на Велико Търново, ако преди това не си минал специален курс на обучение при някой местен. Пристигайки от юг с намерението да хапнеш накъде из центъра, неминуемо се оказваш на пътя за Русе. Ако пък искаш да уцелиш центъра, навлизайки от изток, докато се усетиш, се оказваш на пътя за Стара Загора. Който път, разбира се, всъщност води към Габрово, освен ако не видиш в последния момент една сбутана табела, сочеща вдясно и прокламираща „Свиленград“.
Когато навлизаш в Смолян откъм Пампорово, неминуемо се натъкваш на Т-образно кръстовище с указателни табели, сочещи наляво и надясно. И на двете табели пише „Център“. Подобно е положението на излизане от Хасково по посока Кърджали. Минаваш под един мост и се натъкваш на разклон с указателни табели. На едната, сочеща наляво, пише „Кърджали“. Същото пише и на табелата, сочеща право напред.
Напълно е изключено да излезеш от Павликени по посока Плевен, ако влизаш откъм Велико Търново. Следвайки съответните табели, неминуемо се оказваш на един черен път в циганската махала. Там поне хората са свикнали с такива визити и те упътват кратко, ясно и точно. Откъдето и да влезеш в Шумен, задължително е веднага да убедиш някое такси да кара пред теб, за да стигнеш до целта си. Инак се въртиш в кръг. Съвсем до неотдавна на подхода към Карнобат от юг имаше табела, сочеща към „Средец“. Клетниците, тръгнали в тази посока, неминуемо се оказваха, след преминаването през половин дузина все по-малки села, в една нива.
Разбира се, ако си чужденец, нямаш никакъв шанс. По Южното Черноморие, например, се пулиш срещу табели, които ти съобщават неща като „Loven dom”, „Izlizane” или “Vakantsionno selishte”. Ако опреш до някое българско учреждение по някакви въпроси, свързани с документи, трябва да знаеш, че именно за теб е предназначена табелата “Chuzhdentsi”. В повечето болници, дори и да си българин, също нямаш шанс. Единствената табела, на която е спомената думата „информация“, е онази, която гласи: „Тук не е информация“.
Проблемът с названията на местообитанията е не по-малък от проблема с посоките на света. Особено това е видно в софийското метро. Когато по радиоуредбата съобщят, че на предстоящата спирка можеш да се прехвърлиш на „Линия 2 Лозенец-Надежда“, напразно ще търсиш тази линия, под това име, из указателните табели. Защото на табелите тя фигурира като „Витоша-Обеля“. По линия 3 има две спирки с името „Овча купел“, а едва като стигнеш до спирка „Мизия“, разбираш, че всъщност става дума за спирка „Мизия – Нов български университет“. По трасето на трамвай номер 7 доскоро имаше три спирки със заглавие „Площад Македония“; от няколко седмици са вече само две.
Никъде из спирките на метрото няма указания какъв обществен транспорт има отгоре. Ситуацията става още по-интересна поради факта, че спирката на метрото носи едно име, а намиращата се отгоре спирка на трамвай / тролей / автобус – друга. Спирката на метрото е „Булевард България“, а съответстващата й спирка на трамвая – „Булевард Академик Иван Гешов“. Малко по-надолу спирката на метрото е „Медицински университет“, а на трамвая – „Професионална гимназия Текстил и моден дизайн“.
След като упълномощените от нас служебни лица създават такава каша от посоките на света и имената на неговите местообитания, защо се чудим на кашата, в която живеем? Виж малкото, за да разбереш голямото…