Васил Гюров: Свободата, поколението Z и умереността

Би ли станал политик? Приличаш ми по нещо на неоплатоника Джон Скот, който смята, че единствено съществуването на онова, което сътворява, има значение, а останалото е чист грях.

Етиката е идея за доброто на личността, Джон Скот или не.

Икономиката е идея за добруването на семейството (управление на домакинството – от гръцки произход).

Политиката е идея за доброто на едно общество.

В този смисъл всички ние би трябвало да сме политици. Аполитичността не помага за изграждането на общността. Всеки, който иска да допринесе с нещо към заобикалящата ни среда, е по някакъв начин политик. Политиката не е мръсна дума и не е запазена територия само за партийни апаратчици. Много е тъжно, когато лица, свързани с официалната власт, се опитват да дискредитират даден протест, обявявайки го за политически. Даже вече наложиха определението "протестър", което трябва да буди презрение към всяка различаваща се от статуквото гражданска позиция. Това показва единствено отчайващо ниското им ниво.

Добре, но как трябва да изглежда “връзката” между гражданските организации и политическите формации?

Гражданските организации са тези, които трябва до голяма степен да определят политиките. А политическите формации да ги осъществяват. Разбира се, връзката трябва да е двупосочна и да има добра координация. За съжаление, в момента това не се случва. Има само отделни опити за имитация на подобна дейност от страна на политиците. Това се прави с помощта на изкуствено създадени, подставени и овладяни отвътре "граждански организации". Така, на практика, ставаме свидетели как е възможно да се "коват закони" срещу гражданите, но уж в тяхна полза.

Какво мислиш за сегашното статукво – и как да излезем от този нечовешки “застой”?

Вярата и просвещението са ни спасявали и в по-трудни моменти. Те са основните стълбове, на които се е опирал нашият народ. Малодушието и невежеството нанасят големи щети, но постепенно, макар и бавно, нещата се подобряват. Появяват се хора, които дават пример и вдъхновяват други.

В името на какво си готов да направиш компромис с позиция и какъв би бил той?

В името на едно обединение могат да се правят компромиси. Но те трябва да бъдат обвързани с някои основни принципи.

Каква е системната грешка?

Безразличието на отделните хора, които не вярват, че нещо зависи от тях. Това е основният бъг, или по-скоро вирус. Това води до грешката. Иначе не мисля, че в системата, за която говорим, има някакви съществени пропуски. Тя е измислена и наложена така, че да защитава определени интереси. За съжаление, "нашта система" обслужва само интереса на малък кръг от хора. Нещо като 4-4-2, плюс някое и друго вратарче... или пожарникарче (смях). Точното определение за нея е “олигархия”. Тя е далеч от европейските представи за демокрация, но много държи да се пропагандира като такава.

Съжаляваш ли, че не напусна България? Какво би казал на всички онези от твоето поколение, които я напуснаха?

Сещам се за думите на Уилям Уолъс преди една битка. "Сега можете да се обърнете и да си тръгнете - и е по-вероятно да оцелеете. Но един ден, след много години, на смъртния си одър, ще давате всичките си изживяни дни, за да можете да се върнете тук, в тази битка и да им извикате, че МОГАТ ДА ОТНЕМАТ ЖИВОТА ВИ, НО НЕ МОГАТ ДА ОТНЕМАТ СВОБОДАТА ВИ!"

Какво си говориш с децата си?

Гледам да не говоря. По-често им се карам и ги бия с пръчка (смее се). Но всъщност говорим на най-различни теми. Най-често им обяснявам колко е важно да си феър плей, не само в игрите, но и в живота. Обикновено давам примери с велики играчи. Понякога се опитвам да ги провокирам и да се уча от техните реакции, в най-неочакваните моменти.

Обрисувай своята “визия за България” – да речем, докъм 2030.

Природата е най-големият капитал на България. За съжаление и на нея се гледа предимно като на възможност за бързо натрупване на печалби. Изсичането на гори, презастрояването, безразборното изникване на водни електроцентрали и замърсяването спомагат за бързото й опустошение. Българските планини и гори, реки и езера, крайбрежието – те трябва да бъдат запазени във възможно най-чистия си вид. Така ще имаме повече възможности занапред. Бъдещето е на устойчивите политики. Пестеливото използване на природните ресурси е пряко свързано с опазването на нашия свят. До 2030 няма да има значими обществени фигури, които да не зачитат или да не осъзнават тясната връзка между нас и околната среда.

Всеки, който не разбира значението на тези неща, ще отпадне по естествен път.

Надявам се дотогава държавата да се научи да използва потенциала на собствените си граждани, а не да се опитва да ги приспособява към чужди модели. У нас има уникални мини-общества, които са развили невероятно устойчиви модели, нетипични за други региони. Те трябва да бъдат поощрявани и подпомагани, а не възпрепятствани и отричани.

Справедливост. Диалог. Солидарност. Умереност. Това са ценностите, около които се надявам да се обединим дотогава.

Имаме ли наистина нерешим културологичен и демографски проблем?

Тези проблеми наистина са задълбочени, но не са неразрешими. Аз лично постоянно се опитвам да допринасям за решаването им. Когато има вяра и желание за промяна, всичко може да бъде преодоляно с повече работа.

Опасявам се, че сме класически случай на “прозореца на Оувъртън”. Но последно: ако цял живот твоята ключова дума е била “свобода”, каква е тя в момента?

Истина. Познайте истината и тя ще ви направи свободни!

Още на facebook.com/ивайло noisy цветков

NB! Адвокатът на OFFNews.bg напомня: препечатването на този текст (изцяло или отчасти) става само с изрично писмено разрешение от OFFNews.bg и автора.