Въоръжена тълпа милиционери

В една книга, чието заглавие не помня (откраднаха ми я), с автор – съвременен руски историк, посветена на първото денонощие на войната Хитлер-Сталин, попаднах на поразително обяснение за катастрофалните загуби на Червената армия. А именно: че това не е била военна организация, а – „въоръжена тълпа”.

Сетих се за това определение, когато прочетох описанието на „анти-терористическото учение” на полицията край НДК, публикувано от негова жертва. Сещате се: хванали униформените се стотина човека цивилни, оградили ги на тревата и ги държали на дъжда половината нощ. Ръмжейки.

Всички куки по света, помислих си, не са нито особено умни, нито – особено организирани. Но има разлика между не особената организираност на лондонските бобита, например, и описаното милиционерско поведение в разказа на жертвата край НДК. Бобитата са част от организация. Българските милиционери са въоръжена тълпа. Разликата е като между Канада и канализация.

Сетих се за това – и забравих. Пак се сетих, когато прочетох реакцията на властта, в лицето на МВР-министъра Румяна Бъчварова: „...и мерките, и поведението на нашите служители трябва да бъдат категорични, дори и по-строги, за да можем да гарантираме общата сигурност”.

Още „по-строги” от окошарването нощем, под открито небе, на куп европейски граждани и данъкоплатци? Демек – да си знаем, да се боим, да си налягаме парцалите?

Все пак искам да попитам: кое е „по-строго” от вече споменатото среднощно отвличане на мирни граждани от въоръжена тълпа милиционери? Ще ни се хвърлят из-зад храстите за проверка на лични карти? Ще ни стрижат? Ще ни джобят за забранени книги? Ще ни бръснат забранените бради?

Тези неща аз, за разлика от Бъчварова, ги помня. Защото се случваха на такива като мен, а не – на такива като нея. Помня и знам, какво се прави – и какво, в крайна сметка, се получава като резултат.

Най-сетне нещата си се върнаха там, където са ми най-ясни. Аз тия игри с милиционерите ги играя цял живот – от момента, в който навръх 13-тия ми рожден ден бях замъкнат от куките, директно от училище, в Детска педагогическа стая на Ленинско РПУ; та до последния (засега) предупредителен протокол, който куките ми пъхнаха под носа точно 43 години по-късно.
Ако това е играта оттук насетне, властта ще я загуби много бързо. Защото днешните държавни главатари само си мислят, че са като онези, отпреди 1989 година. Не са. Както каза Таня Дончева: „Висшата номенклатура ни скрои доста гадничък номер: успя да настани по върховете на държавата ни своите готвачи, шофьори и друг обслужващ персонал.”

И ония, едновремешните милиционери не бяха кой-знае колко сложни; но все пак има разлика, дали си минал обучение в КГБ, или си носил куфарчето на шефа и си му вземал униформата от химическо чистене.

Онова, което нито онези, нито днешните милиционери могат да осигурят (бидейки не организация, а въоръжена тълпа) е – сигурността на гражданите. Което пък почти веднага се видя в смешната сценка между американското посолство и Бойко Борисов дни след „учението” пред НДК. Посолството предупредило свои граждани да не се мотаят много около спирка „Плиска” в София – рутинно предупреждение, каквито американските послоства по света отправят десетки на ден. Борисов обаче се разсърди, за да обясни, че не ставало дума за друго, а за „неуредени” любовни отношения между двама „еднополови”.

Смешно е, че премиерът не подозира, че и той самият (както всички останали бозайници) е еднополов; че двуполови са червеите и някои амеби. Не е обаче смешна милиционерската каша, забъркана от него покрай цялата случка. От такива каши сигурност не произтича. Да си припомним неговата убеденост миналия път, че България никога няма да бъде ударена от терористи, защото у нас на всеки ъгъл имало дюнерджийници. Последва терористичният инцидент в летища Сарафово в Бургас.

Всъщност няма как въоръжена тълпа шкембести милиционери да осигурява сигурността на гражданите. Сигурността е едно, а да люпиш семки и да ръмжиш на гражданите „аре, разкарай се” – е друго. Открай време тази семколюпеща разпасана тълпа не е обучавана да осигурява сигурността на гражданите. Защото е обучавана да осигурява сигурността на властта срещу гражданите. Униформените, драги, не съществуват, за да ви пазят вас – а за да ги пазят тях от вас. Затова никаква сигурност – битова, лична, национална – вие няма как да очаквате от милиционерите.

Това е и част от загадката на разпадането на комунизма преди четвърт век. Режимите залагаха на въоръжени тълпи – милиция, тайни служби, армия – които да тормозят редовите граждани. Когато гражданите се организираха с политически искания, въоръжените тълпи се оказаха безпомощни. Както днешните милиционери, ДАНС-ове и всякакви такива са напълно безпомощни пред новите заплани за сигурността.

Смайващо, на този исторически фон, е щението на ГЕРБ да възстанови начина на управление на БКП на Тодор Живков. В страната от доста време, например, де факто действа Член 1 от Живковската конституция. Всяко решение във всяка държавна институция на всяко ниво се взема под контрола на местните и централни партийни лидери на ГЕРБ. Неизбежно онези групи, които ГЕРБ дефинира като свои врагове са същите, които БКП дефинираше като свои: американците (плащащи на всички опоненти на режима); местните американски агенти (наричани от ГЕРБ, както и от Орешарски преди тях – „соросоиди”); природозащитните (с БКП-етикет „неформали”, но според сегашния режим – „зелени олигарси”); граждани, отстояващи права и свободи („провокатори”, според БКП и „метежници, клатещи държавата” според сегашния режим).

Смешното в тази картина е това, че днес едновремешната прислуга на номенклатурата е решила, че може да прави едновремешните неща по-добре от самата номенклатура. Няма как това да е така. Да не се връщам на лафа за Канада и канализацията.

Тия, сегашните, няма никаква представа, как се играят тези игри. Ние – имаме. Не сме забравили нищо, което сме научили по времето, когато сегашните бяха готвачите на ония, които се заяждаха с нас.

Този модел власт няма как да осигурява каквато и да е сигурност със своите въоръжени тълпи, които по никой признак не приличат на някаква организирана и обучена полицейска сила. Това е лошата новина. Този модел власт се мисли за вечна и именно по тази причина няма как да се закрепи задълго. Моделът ще бъде унищожен точно от същата комбинация от граждани и граждански групи, които свалиха от власт Тодор Живков.

Това пък е добрата новина. Важното е междувременно да не бъдем попиляни от някоя добре организирана и обучена терористична сила.