В дирене на изчезналите часовникови кули на София
Какво по-хубаво от това да имаш среща и да стигнеш навреме за нея. Поглеждаш си часовника на ръката или пък просто питаш някой минувач за точен час. А едно време да притежаваш джобен часовник е било не само лукс и престиж, а и признак за положение в обществото. Как обаче е бил решен въпросът за всички онези, които не са могли да си позволят да имат часовник? Много лесно - с топовни гърмежи в определен час или с биене на църковните камбани.
Разбира се, градският живот изисквал прецизното отбелязване на астрономическото време и съответното му оповестяване, по което замогналите се вече столичани да сверяват часовниците си. Преди Освобождението часът се измервал „по турски”, но още от 1878 година се въвело европейското часоброене. Западният маниер навлиза в страната ни и с такива дреболии като часовника.
Първият градски часовник е "Сахат куле". Намирал се е не пресечката на „Московска“ със стръмната „Малко Търново“ (сега тя е стълбище) слизаща към бул. „Ал. Дондуков“. Тоест, ако застанете на жълтите павета с гръб към БНБ и с лице към ул. „Малко Търново“, така приблизително ще скицирате визуално къде е била основата на кулата – това е стълбището към сградата на Държавния Архив. Тогава пространството пред улицата е оформено от три сгради - Конакът, Челеби джамия за която ще стане дума по-надолу и Часовниковата кула. Доминиращата сграда по-късно на същото място става Княжеският дворец (бившият Конак), преустроен и разширен в бароков стил от архитектите Виктор Румпелмайер (1879 - 1883) и Фридрих Грюнангер (1894 - 1895) за който споменавам почти във всеки материал.
Хотел Юнион Палас - пред него Народния Музей (днес Археологическия музей) тоест бившата Буюк Джамия и празния парцел, освободен от Челеби джамия за строежа на БНБ през 1934 г. по проект на арх. Васильов и арх. Д.Цолов
Различните изследователи спорят кога е построена кулата. Според едни строежът й е през ХVІІ-ти век. Други я датират след 1709 година, когато е издадено арзрешение за издигането на паянтова кула, като обаче не е уточнено предназначението и. В този документ всъщност става дума за продажбата от някакъв дребен занаятчия на собствения му дюкян, намиращ се до Сахат куле” (в превод от арабски „Кулата с часовника“ или „Часовниковата кула“). Кулата е спомената и през 1722 г. От Софийския кадийски регистър научаваме, че бил продаден „подковачески дукян с два кепенка“ (два прозореца) на пазарището „Сахат куле“.
В тогавашните времена Сахат (Саат) Куле е описвана като стърчаща високо над няколкото сгушени къщи във възтесните околни улички, именувани „Сахат сокаги“ (в буквален превод от турски - Часовникови улици). В по-мащабна квартална единица махалата е посочена като „Сахат куле махлеси“, тоест Часовниковата махала. Също така софиянци са наричали и местния прилежащ пазар за дребни стоки, месо и животинки.
За часовниковата махала също се споменава в кадийския регистър от 1725 година. Няколкото пожари в близките паянтови къщи в основата на кулата, са повреждали часовниковия механизъм.
В друга преписка от 1844 година един от летописците на града съобщава, че градския часовник напълно е изгорял по време на големия пожар. Написаното гласи:
Да ся знае кога изгоре софийскио сахато с асталаната (болницата) заедно на майя, 13 ден, 1844 година….“
На какво му се казва "тулумба"?
„Саат куле махала“ била скупчена на височината на хълма, околните постройки обхващали почти всяко незастроено место в кръг около кулата с часовника. Местните занаятчии често са сменяли магазините си в квартала по различни причини, но една от главните причини била от страх от пожари. Освен споменатия по-горе пожар през 1844, друг не толкова мощен изпепелил няколко къщи в махалата около кулата на 25 март 1831 г.
Като предпазна мярка веднага е сформирана първата „Тулумбайджийска тайфа“ (пожарна команда). Не се смейте, днес това с тулумбата звучи смешно, дори малко абсурдно, защото тулумби сте виждали само по сладкарниците, но такива всъщност се били термините по това време.
Тулумбаджийската тайфа е сформирана по указ на султан Махмуд ІІ, който лично праща скроен специално огромен кожен мех за вода и прикачена към него помпа за целите по гасенето (от меха идва и името - „тулумба“). Султанът подсигурил и транспорта за тулумбата и помпата, ведно с всичките чаркове, резервни комплекти и принадлежности за гасене. Може да ви се струва твърде примитивно, но по това време е било последния писък на техническото оборудване.
Пожарната команда довела до ново приложение на часовниковите кули - като точка за наблюдение и сигнализация в началото на избухващ някъде пожар. Такива точки са били още минарето на джамията „Баня Баши“ в центъра, камбанариите на църквите “Света Неделя” и специалната надстройка над изоставената църква “Света София”. При пожар съгледвачът подавал сигнал, веднага се давали топовни гърмежи, будели са клисарите от близките черкви, за да бият камбаните.
Как е изглеждала кулата
Според Константин Иречек постройката е изглеждала по следния начин:
„слаба, изградена от плет и мазилка“.
Друг свидетел през 1878 г. на същата стара кула е пътешественика и войник Дик де Лонлей. Той е оставил следното кратко описание в книжката си, издадена 10 години по-късно във Франция:
„На дъното, срещу Челеби джамия се издига кулата с часовника с четвъртита форма, с цинков покрив, който прилича на гигантски гасител на свещ, с тенекиен ветропоказател на върха, боядисан червено”.
Има теоретично твърдение, че външните и фасади обаче са били боядисани и нарисувани бутафорно с камъни, колкото да имитират отдалеч зидария, а за по-голяма автентичност и визуално заблуда, от всяка страна бил изобразен и по един прозорец със сини пердета прихванати с жълти пискюли. Това частично подтвърждава и описанието на Иречек – че кулата е била паянтова. Дали кулата е била с бутафорни прозорци и нарисувани на мазилката пердета на тях - не знаем. Съдейки по акварела на легендарния, пристрастен към историята на града ни австриец Йозеф Обербауер, кулата е нарисувана от него като каменна. Само че Обербауер е рисувал часовниковата кула през 1889, тоест няколко години след събарянето й 1882.
Някои изследователи упорито твърдят, че Обербауер е нарисувал съвсем друга кула, която е била в района. Това едва ли е така - за подобна втора кула на това място няма данни, а великолепната негова илюстрация, която виждате на снимката, показва часовникова кула от възрожденски Средец, с каменна зидария. Анализът отблизо на картината показва, като че ли не е бутафорна, а с наистина масивно изградено от каменна зидария основно тяло и завършваща с часовник. Може да допуснем, че след пожар на старата кула с нарисуваните бутафорни прозорци, е била направена нова постройка върху основите на старата.
На картината личат и колоритните улички „Сахат сокаги“, стръмната улица „Часовникова“ („Сахатчийска“) към Баня Баши джамия. Пред джамията се забелязват няколко купола, вероятно това са тези на "Чохаджийския хан", а моментът на разрушаването му е на една от снимките.
Другата часовникова кула
Феликс Каниц описва и една втора кула. Тя е в надстройката на черквата „Света София“. и също е служела и за наблюдателница на пожарната команда.
Църквата "Св.София" в края на XIX век с пожарникарската пристройка върху покрива и часовник с циферблат
Ето какво пише Каниц за нея:
„Недалеч от двореца се намира часовниковата кула, горният етаж на която дава най-добра ориентация на София и околността й, но преди това трябва да се изкачиш по твърде стара, разклатена стълба. При разглеждането на града често идват пожарникари на помощ, младите момчета, които дежурят тук. От това място най-напред се вижда цялата онази „табула раза”, създадена от събарянето на турския квартал. Тук навсякъде стърчат руини или голи места, тъй като бъдещият план за строеж на нова София не е готов….”.
В следващия разказ ще разберем къде е била улица „Търговска“ и какви колорити е имало сред продавачите там.
--------------------------------
Източници:
1. Каниц, Ф. „Дунавска България и Балканът Историческо-географско-етнографски пътеписни проучвания от 1860-1879 г.”
2. Тахов, Георги, „От Средец до София Летописи и епизоди от софийските махали”, С. 1987, „Сахат куле махала”, с.38-40
3. Тулешков, Николай , „Часовниковите кули – европейският дар за османските пътища”: „Крайпътната архитектура на късното средновековие.”
4. Снимки – личен архив
5. „A travers la Bulgarie”- “Dick De Lonlay, Garnier Freres, Libraires-Editeurs, Paris, 1888