Управление на щетите

Мандатът на Четиридесет и третото обикновено Народно събрание бе прекратен предсрочно. След 2009 година нито един състав на българския парламент не завърши своя мандат. Това е класически показател за нестабилност и високо равнище на политически риск. Краят на дейността на този парламент обозначава поредна фаза в развитието на една тенденция, която доближава все повече България до т.нар. италиански модел, с чести избори, ниско доверие към институциите и хронично генериране на политическо напрежение. В него бизнесът възприема политическата рулетка като възможност за ограничаване на публичната регулация и като пазар, на който могат да бъдат реализирани бързо оборотни сделки.

Българската парламентарна традиция след освобождението до съветската окупация е установила разбирането, че парламента се разтурва, когато партиите в него са постигнали съгласие за следващо управление. Съвременната ни парламентарна традиция се различава от този модел. В края на мандата на това Народно събрание дистанциите между политическите партии изглеждат по-големи, отколкото в неговото начало. В същото време, практиката на 43-то ОНС обозначи важни промени, които трябва да бъдат оценени правилно преди политическия дебат изцяло да бъде подчинен на започналата предизборна кампания.

Този състав на парламента потвърди тенденцията след подаването на оставка на правителството, подкрепено от управляващото мнозинство, да не може да бъде съставено ново правителство. Това се превръща в устойчив елемент на българския парламентаризъм – сложни отношения в управляващите мнозинства и слаба и фрагментирана опозиция, която не успява да предложи и реализира смислена управленска алтернатива. Единственото изключение от тази практика бе правителството на Любен Беров, но и то не завърши мандата на Народното събрание, което го излъчи.

Това бе най-фрагментираният състав на Народното ни събрание. За първи път след началото на промените, в него влязоха осем парламентарни групи, представляващи няколко десетки политически партии. Това бе парламент, в който бяха представени максимално голям брой политически партии и гражданите, гласували за тях. В същото време, този парламент създаде най-сложната коалиционна формула на управление – двучленна управляваща коалиция в малцинство, включваща отделно още една партия и разчитаща на декларация за парламентарна подкрепа за управленската програма на правителството. С това е свързан и първият резултат от дейността на този състав на народното представителство – въпреки фрагментирания си характер или именно поради това, 43-то ОНС успя няколко пъти да постигне конституционно мнозинство.

От гледна точка на развитието на партийната система, този парламент маркира няколко важни етапа в развитието на кризата на легитимност, която ще доведе до цялостно пренареждане на политическия живот на България през следващите години. ГЕРБ управляваха в коалиция и положиха усилия за развитие на собствената ни готовност за водене на политически диалог и постигане на съгласие. Въпреки, че работят трудно с партньори и все още предпочитат да доминират останалите политически формации, представителите на най-голямата политическа партия у нас, започнаха да разбират, че не могат да реализират устойчиво управление без съществена промяна в партньорските им отношения. Независимо от загубата на президентските избори, ГЕРБ остава най-голямата политическа партия и запазва шансовете си за водеща политическа сила в следващия състав на парламента.

Решението за подаване на оставка на правителството спести време и енергия на българското общество и бе пример за активно управление на политическите щети. Ако това не се беше случило, правителството щеше да бъде свалено по сценария от 2013 година, но това щеше да коства значително време и остро противопоставяне, което трайно щеше да дестабилизира страната. Независимо от негативния имидж, това решение може да се окаже тактически правилно в условията на изостряща се политическа конфронтация.

БСП Лява България постигна исторически най-ниското си равнище на политическо представителство. Коалицията имаше по-малко депутатски места, отколкото след драматичния провал на БСП след управлението на Жан Виденов. В края на този мандат, в контекста на президентските избори, за първи път от години БСП изглежда убедена, че ѝ предстои мандат, в който биха могли да управляват. Партията започна кампанията за парламентарния вот още в нощта на първия тур на президентските избори, но избра път на крайно противопоставяне и реваншизъм. БСП не успя да постигне нито една от прокламираните си цели. Партията не успя да изгради партньорски отношения и да привлече нов стратегически партньор, който да замени двусмислената роля на ДПС в най-новата ѝ история.

Реформаторският блок не успя да прерасне в нов тип политическо партньорство. Той остана в състоянието си на предизборна коалиция и това доведе до постепенното му разпадане. Представителството на десните избиратели продължава да бъде под въпрос, въпреки постигнатите резултати от страна на министрите на РБ. Отказът от следване на първоначално заявените намерения доведе до частична изолация на Гражданския съвет на Блока, а с това и ограничи възможността за разширяване на подкрепата за неговите представители. Частичното и неубедително разграничаване на ДСБ оставя партията с по-нисък политически хоризонт, отколкото в началото на този мандат.

ДПС претърпя електорални щети от страна на нововъзникналата формация ДОСТ, въпреки че те бяха по-малки, отколкото се очакваше. Все пак, ДПС никога повече няма да може да играя ролята си на универсален и „незаобиколим балансьор“, а това означава че процесът на демократично развитие е направил още една стъпка напред. Амбициите на Движението са все така големи, но извън капсулирането му в определени райони на страната, то повече не може да разчита на разширяване на електоралната си география.

Патриотичният фронт успя да постигне максимален резултат от частичната си парламентарна подкрепа за правителството на ГЕРБ, РБ и АБВ. Форматът Обединени патриоти, с който ПФ се яви на изборите за президент, включи и Атака и постигна консолидиране на множеството различни формации в националистическия спектър. Атака напълно се обезличи и независимо от амбициите си ще бъде принудена да следва общата линия на коалиционно поведение, докато поне засега НФСБ демонстрира стремеж за запазване на относителната си автономност. ВМРО изглежда по-стабилна на фона на останалите формации, но продължава да рискува единството на формацията заради амбицията си да играе водеща роля на всяка цена.
Това е единствената политическа формация, която постигна по-висок резултат на президентските избори и излиза от мандата на този парламент с увеличени претенции за участие в следващо мнозинство и правителство. В известен смисъл, национал-популизмът заема мястото на ДПС и все повече започва да изглежда като възможен и дори желан партньор, както вляво, така и вдясно.

АБВ изгуби както посоката на развитието си, така и част от амбициите си по отношение на БСП. Оттеглянето от правителството изглеждаше също толкова необосновано, както и участието в него. Драматичната загуба на президентските избори снижи допълнително очакванията и перспективите пред формацията. Мобилизацията около БСП ограничава тактическите възможности пред партията и ограничава избора й до търсене на съюзници сред „новите леви“ и ляво-центристки формации като Движение 21. Двустранното противопоставяне срещу ГЕРБ и срещу БСП, изисква значително по-стабилна политическа подкрепа, а АБВ няма време да си я осигури преди следващите парламентарни избори.

След поредица от трансформации, депутатите на някогашната ББЦ формираха временна структура, която няма перспектива за самостоятелно участие в предстоящите избори. Част от нейните представители ще потърсят своето място или сред участниците в съюзи около АБВ, или по посока на националистите, или направо към БСП. Това е парламентарната група, която макар и не най-малка, завършва този мандат с най-лоша изборна перспектива и практически няма да успее да запази постигнатия коалиционен формат.

Този парламент постигна важни неща. В рамките на този мандат бе постигната стабилизация на страната, но политическата воля за реформи, остана все така ограничена. Приети бяха законите за специалните служби; приет бе цялостен закон за училищното образование; приети бяха серия от промени в съдебната власт и здравеопазването. Мандатът на този парламент ще бъде маркиран от промените в Закона за нормативните актове, който въведе оценката на въздействието на законодателството в българската парламентарна практика. Този състав на Народното събрание не успя да преодолее традицията за промени в действащите закони, но постигна забележителен напредък по отношение на транспонирането на нормите на правото на Европейския съюз. В същото време 43-то ОНС запази и доразви политиката на откритост и прозрачност, която започна 41-то Народно събрание.

Днес парламентът е прозрачен и достъпен за гражданите. Именно затова така ясно могат да бъдат проследени както законодателните решения, така и лобисткия натиск, както смислените дебати, така и маневрите на политическите партии в началото на предизборната кампания. Опитът на този парламент ще бъде изключително полезен за всеки, който би искал да представлява ефективно своите избиратели.

В следващия парламент имат шанс да присъстват шест или дори седем политически формации, но готовността им за изграждане на устойчива основа за сътрудничество изглежда минимална. Кампанията най-вероятно ще раздалечи допълнително позициите им, а готовността за взаимодействие ще запази конюнктурния си характер. Отвъд хоризонта на Председателството на Съвета на Европейския съюз, хоризонта на следващото Народното събрание ще бъде неясен и все така зависим в по-голяма степен от външни фактори.

Заради всичко това ще продължим да управляваме щети, а не да развиваме способности, които да осигурят развитието на България.