OffNews.bg

Трябва да свикнем с мисълта, че Русия не е приятелска страна

България е все по-неопределено място. Не е ясно на кой Бог се моли и с кои други страни е в съюзни отношения. Нито се старае да избере страна в очевидното студено-горещо съперничество за Източна Европа, нито дори успява да остане истински неутрална. Официално членува в Северноатлантическия пакт и Европейския съюз с всички права и задължения, но непрекъснато се чуват гласовете на съветски носталгици, които препоръчват невъзможната роля на „балансьор”. Тоест, на практика, неспазване на съюзните договори. Тук са разквартирувани американски пилоти и военни самолети – и това става заради руското нашествие в Украйна, което тревожи приятелска Полша, Литва, Латвия, Естония и Румъния (да не говорим за Молдова с нейните приднестровски проблеми).

Същевременно руската държавна компания „Газпром” е започнала работа по тръбопровода „Южен поток” и търси да наеме петстотин български заварчици. Не без кратка институционална криза между Министерството на енергетиката и БЕХ – криза, в която България неусетно изгуби сто милиона евро – строежът на газопровод официално е спрян от българска страна. Руски кораб обаче доставя в Бургас тръби за уж спрения проект. Няколко дока по-нататък пристанището приятелски посреща американски военни съдове, идващи директно в подкрепа на Украйна, която се отбранява от руско нахлуване. Българските въоръжени сили се канят да участват в големи международни учения на украинска територия заедно с домакините, американците и още няколко приятелски нации. Обаче шефът на най-голямата (уж прозападна) партия у нас, няколко по-незначителни партийни водачи и министър-председателят не дават да се каже и дума срещу Русия. Президентът на Републиката и отбранителният министър припомнят, че – все пак – сме в НАТО и открито обявяват Русия за заплаха срещу националната ни сигурност. В същия момент българската полиция, прокуратура и съд осъществяват тормоз срещу г-н Кобляков, руски и френски гражданин, преследван от Москва по политически причини. С кого всъщност се опитваме да бъдем в добри отношения?

Не, това не е мъдро, дипломатично или държавническо поведение. България всъщност се е разделила против себе си и слугува на двама господари, при това настръхнали един срещу друг. Никой няма да ни бъде благодарен за неумелия „неутралитет”. Освен всичко друго – и защото не сме неутрална страна. Разбира се, руската пета колона у нас се старае всякак да ни накара да забравим поетите международни ангажименти или да ни плаши с някакви неустойки към Русия, когато залогът е много по-сериозен. Не, България не може да бъде „балансьор”. Страната е част от НАТО и мястото й е до нейните съюзници.

Не „ако”, а когато руското правителство, водено от ирационалната посока на действията си, наруши границите на, да речем, Естония или Латвия, ще влезе в сила чл. 5 от Вашингтонския договор; България също го е подписала.

Нека си припомним, че за „война с Русия” у нас първа „предупреждаваше” тъкмо руската пета колона в лицето на Сидеров, добре инструктиран в Москва. Последователните действия на нарастваща агресия и комбинация между информация и дезинформация са отдавна част от поведението на Кремъл. Съответно всички български и изобщо европейски граждани на руска територия ще се окажат жители на „вражески” държави (руските медии и сега говорят за Полша и Естония като за „съперника”). На теория това означава бързо събиране и превозване на чуждите граждани до неутрална територия, а оттам – към дома. Но на практика Русия не се слави с особената си привързаност към международното право. Тя обикновено едностранно нарушава договори и конвенции. Много вероятно е в следващите месеци европейските външни министерства да започнат да предупреждават гражданите си, че е нежелателно и рисковано да пътуват към Русия, а на следващ етап да започнат да изтеглят и посланиците си „за консултации”. Тогава ще изглежда още по-подозрително, че нашите висши чиновници не следват примера на съюзническите правителства (както сега не се присъединяват към единодушно острия език на останалите държави в НАТО и ЕС).

Неприятната истина е, че разделението и кризата в българските институции свидетелстват не за колебание или неутралитет, а за фактическа колаборация с Кремъл и саботаж на общата евроатлантическа политика. Предвид официално поетите ангажименти на България, течащата руско-украинска война и все по-напрегнатата ситуация в цяла Източна Европа става дума за поведение, опасно близко до държавна измяна. Парализата на българското управление не само доунищожава остатъците от международния ни авторитет и доверието на съюзниците ни, но за пореден показва България като слабо звено в обединена Европа и НАТО. Неподготвена за отбрана, политически нелоялна, пасивна държава като нашата може в средносрочен план да се окаже разменна монета за подобряване на отношенията между Москва и Северноатлантическия пакт. Това би позволило на Русия да говори за слабост на западните блокове (но и би ги освободило от партньор, на когото не може да се разчита), а за нас би означавало Евразия и пагубно връщане назад.

Всичко това не означава, че е било грешка България да влиза в НАТО. Напротив, това показва, че е нужно българската външна политика най-сетне да се освободи от незаконната си кремълска зависимост. Основната причина България днес да не споделя поне проблемите с териториалната цялост на Грузия и опасно близките Молдова и Украйна е включването на страната ни в Пакта, когато Русия все още не беше здраво хваната в прегръдката на новия си диктатор. Тъкмо затова стават толкова важни недвусмислената лоялност и активното участие на България в санкциите и ученията на съюзниците, окончателното прекъсване на „Южен поток” и освобождаването от московски кадри във висшата администрация.

Трябва да се свикне с мисълта, че Русия не е приятелски настроена.

Няма да има руски газ (а ако го има, ще е задавящо скъп).

Няма да има руски туристи – масовото им присъствие и най-вече оставането им е направо риск за българското Черноморие. Колкото и примамливи за местния бизнес да са парите на летовниците от „братска Русия”, новата доктрина за защита на рускоезичните малцинства зад граница може да позволи тъкмо България да послужи на Путин като повод за и бездруго неизбежното военно безумие, когато външната граница на Пакта спре да бъде достатъчна задръжка. Поне този риск може да бъде избегнат. Да, зимата ще бъде отвратителна, но Черноморието ще остане българско и цената си струва. Ще има други туристи и други източници на газ. А Зелените, зле прикритите съветски носталгици от БСП, АБВ и Атака, та дори и уж проевропейските функционери на ГЕРБ ще направят много добре, ако престанат с безотговорното си поведение.

Някои от изброените никога не протестират срещу разставянето на тръбите за руския газопровод, но много шумно се оплакват от проучванията (дори не от експлоатацията!) за шистов и шелфов газ. А съвсем скоро ще са ни нужни мощни източници на енергия, които да заместят неизгодния руски монопол. Други не смеят и да помислят, че България ще трябва да вложи средства в отбраната си, когато часът за това може би е дванайсет без пет. Българската независимост е много по-важна от инфантилизма на шепа късогледи активисти, които може би не осъзнават, че действат заедно с мафиоти и пета колона в интерес на все по-открито враждебна страна. България е длъжна най-сетне да намери себе си.

Текстът е публикуван в блога на автора