Това е Европа

Истерията около честването на 70-та годишнина от победата над нацизма и фашизма набира сили. Няма нормален човек, който би оспорил заслугата на съветската армия и на руските хора за победата над един от най-ужасяващите политически експерименти на XX век. Никой и никога не е поставял под съмнение приноса на която и да било от страните, притовопоставили се на нацисткия режим. Но днес, 70 години след окончателната капитулация на нацистка Германия, никой няма правото да си присвоява тази победа. Още по-малко когато става дума за конюнктурните интереси на един политически режим.

Офанзивата за употребата на годишнината в полза на режима на Путин в Русия започна преди месеци. Тази дата бе разпозната от полит-технолозите като подходящ информационен повод за разгръщането на руската пропаганда. Няма съмнение в това срещу кого е насочена тази пропагандна война. Независимо от симулираната анти-американска истерия, режимът на Путин се противопоставя на Обединена Европа. Именно затова тази годишнина ще бъде превърната в поредната руска провокация срещу Европейския съюз. Съвпадението на датата 9 май – Денят на Европа и датата, която Съветският съюз празнува като Ден на победата днес повече от когато и да било ще бъде използвано в услуга на имперските амбиции на един авторитарен политически режим.

Всичко това няма нищо общо със споровете относно точния час и дата, на които влиза в сила германската капитулация. Ако режимът в Москва искаше да демонстрира лидерската си роля във Втората световна война, щеше не само избирателно да покани онези, които биха отказали да присъстват на Червения площад редом с Путин, а представителни военни части на всички страни, които са се сражавали срещу нацизма и фашизма. Вместо това Русия се опита да лансира пред Съвета за сигурност на ООН декларация срещу съвременните форми на нео-нацизъм и фашизъм, приписвайки си ролята на световен борец срещу тази напаст.

Това, разбира се, не попречи на Путин да приеме представители на най-реакционните крайно-десни и крайно леви движения и партии в Русия. Идеологическата им несъвместимост няма значение, след като са против Европа, защото днешна Русия възприема европейските норми и ценности като основна заплаха за оцеляването на одържавената си олигархия. Всеки опит режимът в Кремъл да бъде определян идеологически като ляв или десен няма смисъл. Зад анти-американските лозунги все така прозира желанието за обезсмисляне на европейските норми и ценности, за връщане назад към съветския империализъм, чиито претенции винаги са били насочени срещу европейските страни, а не срещу САЩ.

На 9 май 1950 година външният министър на Франция Робер Шуман произнася своята реч, която е истинският повод за избора на Деня на Европа. Европейската общност за въглищата и стоманата очертава пътя на съвременна Европа, която успя да съхрани мира и да осигури просперитет на своите народи. Постигането на съгласие около необходимостта от запазването на мира като основна гаранция за благосъстоянието и качеството на живот на хората е истинското преодоляване на последиците от войната. Победени и победители постигнаха такова съгласие относно общото си европейско бъдеще. Това е едно от достоянията на Европа, което никой не може да оспори или да си позволи да подценява.

Съветският съюз не избра този път. След победата във войната и подялбата на Европа СССР продължи да воюва срещу собствения си народ и срещу всеки, който дръзваше да се противопостави на съветската колонизация. Съветска Русия не доказа, че мирът е висша политическа ценност и това я отдалечи от Европа. Днешният режим в Кремъл превърна нарушаването на нормите на мира и международните договорености в инструмент за политическо изнудване и шантаж. Никой няма намерение да воюва с Русия. Важният въпрос е друг – колко са страните, които искат да подкрепят и да бъдат подкрепяни от режима на Путин. Извън сферата на предишните зависимости от енергийни ресурси и новите амбиции за достъп до тях колко и кои страни са готови да последват днешна Русия?

Нарушавайки международното право и собствените си ангажименти, днешният режим в Русия си позволи да разруши консенсуса, постигнат в края на Втората световна война. Именно затова днешните демонстрации на сила и дрънкане на оръжия са още по-жалки и безсмислени. Режимът на Путин воюва срещу паметта и миналото, за да докаже собствените си претенции спрямо бъдещето. Тази война не може да бъде спечелена, поне докато паметта на европейските народи е жива. Докато целите на руския режим са такива, Русия ще продължава да бъде сила с регионално значение, с която се съобразяват заради непредвидимостта на рисковете, които носи със себе си, а не глобален актьор, който е в състояние да привлече към себе си все повече страни, търсещи развитие и просперитет.
Претенцията за лидерство не се изчерпва с възстановяване на пропагандните схеми на Съветския съюз. Глобалното лидерство изисква много повече от това да притежаваш природни ресурси. Провокацията, която режимът на Путин избра като инструмент за демонстриране на сила, не може и няма да бъде толерирана. Така, както Полша и Германия не допуснаха на своя територия финансираните от Президента Путин „Нощни вълци”. Европа, както и Русия, са много по-големи и значими от амбициите на който и да било временен политически режим като този на Путин. Отношенията между Европа и Русия не могат да бъдат нарушени трайно и окончателно заради амбициите на превърналата се в държава руска олигархия.

Онези, които са постигнали и отстояли мира, винаги ще бъдат по-силни от конюнктурните амбиции на силите, които се опитват да го разрушат. Тези сили винаги ще останат в периферията на Европа. Провокациите на руския режим и неговите платени клакьори ще продължат. В дните около честването на 70-та годишнина от победата те достигнаха почти до откровена истерия. Тя няма нищо общо с историческата истина или с дължимата почит към паметта на милионите загинали хора. Празненствата пред паметника на Съветската армия нямат нищо общо с почитта към паметта на загиналите български войници във втората фаза на световната война, нито с днешния ден на България. Ако някой наистина се интересуваше от тези жертви, би празнувал края на комунизма със същото основание, с което днес отбелязваме победата над нацизма и фашизма.

Но днес, 65 години след речта на Робер Шуман, за съжаление, първите думи от неговата Декларация, поставила основите на днешния Европейски съюз, звучат потискащо актуално: „Световният мир не може да бъде запазен без съзидателни усилия, пропорционални на опасностите, които го грозят.“ Повече отколкото през изминалите десетилетия, Европа както и България са изправени пред рискове и опасности, които изискват съзидателни усилия, основани на демокрацията и европейските ценности. Това е дълбоката граница между която и да било азиатска тирания и Европа – нашите народи доказаха, че въпреки всички трудности и разделения, сме в състояние да постигаме съгласие и да съхраняваме мира. Никоя друга общност от държави не успя да постигне това след Втората световна война. Това е Европа.