Топ 10 на най-тъпите имена на политически партии у нас
Напоследък няма качествен смях в политиката ни... Всичко сякаш е станало на живот и смърт. Някакви батки и лелки в официални костюми гледат, сякаш са погълнали цяло яйце от мисирка и им е заседнало в кривото гърло, и се чуват страшни неща... А бе то мутри, а бе то смърт, а бе то изчегъртване.
А бе отпуснете се бе, лято е, жега е, дори COVID за малко ни е изоставил да си починем, а вие - не, та не!
ДА БЪДЕ СМЪРТ! СМЪРТ МРЪСНА ДА БЪДЕ!
Ето, например завчера се случи нещо наистина смешно. Коалицията на Мая Манолова и Хаджигенов си смени името. И така от "Изправи се мутри вън", което само по себе си е изключително смешно име, коалицията се сдоби с ново върховно такова - "Изправи се БГ! Ние идваме".
Сега... И аз съм бил млад, случвало ми се е да измислям неща след злоупотреба с различни нискокачествени алкохолни напитки. Но никога...Повтарям, никога не съм достигал до такава ментална висота, до каквато достигна коалицията на Манолова, Дончева и Настимир.
И веднага се замислих - дали креативният екип зад бившия омбудсман на родината ни си дава сметка, че съкращението на новото име е... ИБНИ? И дали това ИБНИ не е мислено нарочно - бившите управляващи ги чака разследване, затвор и много ИБНИ?
И тогава се замислих, че живеем в демокрация вече почти толкова време, колкото преди това живяхме в социалистическия рай. И ако не друго, то поне натрупахме опит в нелепи имена на политически проекти.
Затова днес реших да ви предизвикам да се усмихнете малко, предлагайки ви една скромна лична ретроспекция на най-тъпите имена на политически партии у нас в последните над 30 години. Защото за тия години успяхме в много неща - пътуваме свободно, част сме от ЕС, не чакаме за визи... Но в едно не успяхме - политиците ни са все толкова нелепи, колкото бяха и в далечната 1989 година.
И така, да започваме.
10. Партия "Български орел"
Да бе, може да ви се струва смешно, но такава партия имаше. И, доколкото си спомням, не само, че имаше, но си имаше и шефка. Която пък май се казваше Сийка.
Ако се разровите в глобалната мрежа, ще видите, че на изборите през 1991 година партия "Български орел" е спечелила фамозните 4853 гласа, което спрямо тогавашната избирателна активност е било около 0,1 процента от гласувалите.
Няма да ви занимавам с това дали програмата на тази партия е добра или не. Единственият запазен документ за нея е една декларация от същата 1991 година, в която се казва:
"Господин президент, господин министър на вътрешните работи, ръководството на партия "Български орел" ще направи всичко, което зависи от него и от партията българският избирател да гласува свободно и по съвест на предстоящите избори".
Какво се е случило след това с ПП "Български орел" историята мълчи. Това им е лошото на орлите - дойдат, па отлетят. На юг. Или на север. Или накъдето им видят очите...
А ние отлитаме и кацаме на деветото място в нашата скромна класация.
9. СДС либерали, СДС център, СДС
Годината е 1990. Във Великото Народно събрание тече обсъждане на новата българска конституция. 39 депутати от опозицията СДС напускат парламента и обявяват гладна стачка, защото са против новата Конституция на Република България. Така опозицията СДС се цепи на 3: СДС, СДС либерали и СДС център. И трите формации се явяват на избори в пряка конкуренция със споменатата по-горе партия "Български орел", в резултат на което се случват няколко неща.
1. Конституцията, така или иначе, е приета.
2. Десницата загатва какво ще се случва с нея занапред.
3. Започват паметни обиди, като в един сюблимен момент сегашният евродепутат Александър Йорданов нарича доскорошните си съпартийци "либерали-портокали".
4. На изборите СДС печели с 1 903 567 гласа, СДС център взема 177 295, а СДС либерали-портокали получава 155 902. И двете отцепени крила изпадат от синята история, а СДС прави правителство с кратък живот...
Впрочем тук, че имената са тъпи, са тъпи. Но далеч по-тъпа е самата история. В нея няма добри. Справка - днес част от смелите гладуващи през 1991 са част от коалицията СДС-ГЕРБ. В която коалиция абревиатурата СДС, уви, е само екзотика. Либерали-портокали има и днес, но не са там...
8. Български бизнес блок
"Не ме гледай умно, българино!!!"...
Жорж Ганчев завинаги ще остане в историята на българската политика с едно. Той бе първият шоумен, който достигна до трето място в президентските избори през 1992 година, където спечели 17% от гласовете на избирателите (а по-късно друг... ъъъ... шоумен на име Волен Сидеров достигна дори до балотаж за президент).
Впрочем името на партията му - "Български бизнес блок" - до ден днешен остава енигма за всички. Защо една партия трябва да има име като на консорциум от фирми за производство на ПВЦ дограма никой не би могъл да отговори. Но е факт, че БББ (чието има съвпада с марка плодови сокове) бе фактор в българската политика. И че Жорж Ганчев, с неговото неподражаемо чувство за хумор и фамозен мустак, успя да влезе в 37-ото и 38-ото Народно събрание като депутат.
През 1995 той бе изваден от парламента с решение на Конституционния съд поради двойното му гражданство. И последната му реч, която той не успя да произнесе докрай, касаеше, как да кажа... а бе да речем, че касаеше сексуалната ориентация на колегите му от мъжки пол в Народното събрание...
Култов беше Жорж Ганчев, светла му памет. А сега да продължим нагоре в тая класация.
7. Зелените партии
У нас екологичното движение беше толкова мощно, щото зелените политически субекти бяха няколко. Сега ми следете мисълта.
1. ПП "Партия на зелените".
2. ПП "Зелена партия".
3. ПП "Зелените".
Ако към трите субекта добавим и Екогласност (най-старото политическо екологично движение), ще разберете защо доскоро, въпреки европейския тренд, нашите зелени гледаха парламента отвън. Впрочем, за да усложним максимално интригата, мога да допълня, че две от зелените партии се съдеха за името, в резултат на което ПП "Зелените днес" вече се казват ПП "Зелено движение". Това дело подейства добре на последните, които са част от ДБ. Те вече имат няколко депутати. Да им е честито, както се казва. Тук тъпото не е името, а историята. Но то у нас коя ли история не е тъпа.
6. Граждани за европейско развитие на България (ГЕРБ)
Да, да, знам, че това е партията, която ни управлява в продължение на 12 години. Знам за магистралите, за метрото, абе за всичко знам. Само ми кажете едно - КОЙ реши да кръсти партия, която ще управлява страната ни в продължение на повече от 10 години с името на...гадна стомашна болест.
ГЕРБ, освен Граждани за европейско развитие на България означава и Гастроезофагиална рефлуксна болест. Демек - като си легнете, след като сте преяли с качамак, ви се връщат стомашни киселини нагоре по хранопровода.
И с това мисля да ви оставям, защото от ИБНИ идат и ще стане страшно. А, и не яжте качамак, щото... не е полезно.
5. БТР, БРИГАДА, БОГ
Тук няма дори да коментирам. Това са партии, които участваха на последните избори - април и юли 2021. Ето какво означават имената им:
1. ПП БТР - България на труда и разума.
2. ПП БОГ - Благоденствие, обединение, градивност.
3. ПП БРИГАДА -е, БРИГАДА явно си означава бригада. Като ония по времето на соца.
Абе като цяло всичките три бяха анти ЕС, анти НАТО, анти COVID-19 и изобщо, като цяло събраха по 2 по 3 хиляди гласа. Някои събраха по-малко гласове от подписите, които са внесли за регистрация в ЦИК. Но кой ги гледа тия неща. Важен е олимпийският принцип.
4. Организация на сърдечно и социално болните
Ако си мислите, че проявявам лошо чувство за хумор, идете в "Гугъл", напишете "парламентарни избори 1991" и после пак ми се обадете.
През 1991 година Организация на сърдечно и социално болните печели над 3000 гласа (3326) и остава завинаги в историята на родната политика с термина "социално болен".
Защото през 1991 е имало болен. А по-късно се появи Волен...
3. Българска лейбъристка партия
Лайбъристите ги има само на две места - в Англия и в България. В Англия лейбъристите достигат до управляващи. А България лейбъристите са в коалиция с... БСП. През 2001 година. Не знам дали това довежда до безпрецедентното по онова време трето място на БСП, но през 2005-а нашите лейбъристи се явяват в друга коалиция (Коалиция на розата), която, след като получава фамозните 1,3 процента, се разпуска.
Две лейбъристки сили. Едната явно е излишна...
2. А знаете ли, че през 2005 година на изборите са се явили следните субекти:
1. СДН Гранит (5923 гласа).
2. Камара на експертите (3649 гласа).
3. Да живей България! (12 622 гласа).
Е, сега вече знаете...
1. "Либерална партия - Перник"
Всяка демокрация си има своята повратна точка. Момент, от който нататък всичко е тръгнало в друга посока.
Годината е 1991-а. Текат предизборни обръщения по телевизията. Следва реда на "Либерална партия - Перник".
"Скъпи сънародници, гласувайте за нас! А сега си тръгвам, идвам при вас да празнуваме предварително" - казва партийният лидер и баща на либералната доктрина у нас Кире Либерало.
Кире Либерало бе една от най-фамозните фигури в политическата ни история. В един момент у нас се гласуваше с цветни бюлетини. Като някои късметлии получаваха шанса да имат едноцветна бюлетина, а други - шарена. Така по време на тегленето на жребия за изборите Кире Либерало изведнъж получи бюлетина със зелен цвят. Едноцветна. Няма да ви обяснявам как всички, които му се смееха, започнаха да го гонят за коалиция - за да вземат едноцветната бюлетина, която даваше предимство заради своята разпознаваемост...
Кире Либерало отдавна ни напусна. След политиката чат-пат го канеха по телевизиите, където той забавляваше зрителите със своето неподправено чувство за хумор. А либералната идея отдавна напусна Перник. Както казват перничани - тука, бате, или си от Миньоро, или ядеш винкеУо!
Нещо като епилог
Знаете ли, седя и си мисля, че всичко това, което си спомних не е чак толкова смешно. И че далеч по-смешни са не имената, а делата на политическите ни субекти. Седя и си мисля, че съм виждал днешната политическа ситуация и преди. И че много пъти съм гледал как изнервени борци за демокрация влизат във властта. И изведнъж тяхната непоносима екстатичност се превръща в скучно говорене с много термини като "консенсус", "диалог", "концепция"...
Не знам... Вие сигурно не желаете да четете тъжни изводи в един донякъде смешен текст. Затова да завършим така.
Сигурно някой ден няма да има значение кой ни управлява. И сигурно управлението на страната ни ще се превърне в нещо като управление на голяма компания - скучни хора в костюми извършват рутинни действия. Този ден ще дойде - рано или късно. Но дотогава ще трябва да търпим всякакви идиоти с всякакви имена. И да им се подиграваме.