Техниката убива любовта

Чакайте да видите каква история ще ви разкажа сега. Свети Серафим Саровски си е другарувал с мечките, яли са от ръката му. Други такива праведни хора са били големи приятели с животните. Понеже, когато са създадени те от Бога, им е вменено да се подчиняват на човека. Но поради неговите натрупвания човешки някои от животните му стават почти врагове. В началото всички животни са принадлежали на Адам, той им е бил началник, дал им е имена. Тоест, състоянието, за което ще ви говоря, е естествено и по подразбиране.

Издадох се още с първите изречения, трябваше малко да ви помъча. Да ви заблудя, че ще ви говоря за днешната техника и за това как компютрите и смартфоните убиват човешкото общуване, но тая тема вече ми е банална, а моята нова история е удивителна.

Яни, съседът ми на село, само чака да си ида, и сядаме вечерта край масата да разнищваме някои общи въпроси. (Някой ден ще издам книга с такова заглавие - "По някои общи въпроси"). Щото, казва ми, с Ганчо Чалъка такива важни теми не мога да обсъждам, на оня му дай само за кози и прасета да говори. Яни често гледа научнопопулярните ТВ канали за животни и природа и после ми преразказва чудесата, които е чул и видял. Радвам се как все още се удивлява на тия години, той е младеж на 73. Дай му по цял ден да се грижи за растенията си в двора и да се възхищава на техния растителен разум. Стигаме до еволюционните въпроси и този път, много ясно. Чарлз Дарвин ни е любим автор, нищо, че не сме го чели достатъчно. Следващия път ще го донеса и направо ще му го цитирам, докато ми налива втората ракия. Пърформанс да видите вие тогава!

И така, началник ли е човекът или не е? Аз му съобщавам библейските доводи. А той ми вика: сега ще ти разкажа едно време на пчелина какво ми се случи. Имах пчелин извън село, в едно диво място. Там си спях и живеех през лятото. Веднъж намирам под сушината един неголям смок-стрелец, целият оплетен безвъзвратно в някакъв прокъсан чувал от картофи. Беше почти безпомощен и готов за оня свят. Освободих го, намокрих го с вода, посвестих го. Оставих го в един кашон, докато се възстанови. И станахме приятели. Живееше си на виличката, някъде наоколо. Мишки, колкото искаш, храна има. Щом се появя аз отнякъде, изниква и той. Лежи си до мен. Мръдна аз из двора, той след мен. На няколко крачки така, но ми позволяваше и да го погаля. И си му говоря, както сега говоря на котарака. Здравей, как си, всичко наред ли е… Голяма любов се завърза. Но това му изигра лош номер. Толкова ме беше заобичал, че още щом чуеше москвича, отдалече изпълзяваше и идваше да ме посрещне. Не съм го и усетил как съм минал през него напряко. Гръбнакът му не беше строшен, още мърдаше, но явно ребра и други органи са били увредени. Вдигнах го от пътя, пуснах го на двора, той се пораздвижи, не беше мъртъв, но някак посърна. Никога повече не го видях.

Ето така техниката често убива любовта. А знаете ли вие, че птиците преди зимата, преди да падне голям сняг, си събират камъчета. Те им помагат за храносмилането във воденичката. Винаги предусещат времето. И се запасяват. Ако оставите кокошките без камъчета, те умират. Яни ми ги разказва тези мъдрости. Предусещат също така и земетресенията, това съм го виждал. А на филм съм виждал и как предусещат бомбардировка. Мъдрост има у тях. „Ъндърграунд“ на Кустурица започва с този момент. Животните в белградския зоопарк полудели, преди още да чуят бръмченето на английските и американски самолети през Втората световна. После по разрушените улици на града се разхождали лъвове и слонове. А неотдавна пък един слон спасил детенце от цунами няколко часа преди да залее острова. Взел го с хобот, вдигнал го във въздуха и го отнесъл на няколко километра навътре. Всички други хора на брега били отнесени… А покръстеният помак Емир – Неманя често показва животни, които са по-човечни от човеците – маймуни, гъски, змии. В тоя последния си филм „На Млечния път“ не ни го казва така тихо като преди, а направо го изкрещява… Дотам я докарахме, наистина, братя и сестри. Зверовете ни надминаха по добрина.