Срещу какво и кого е войната?

С риск да досадя на интелигентния гражданин ще предложа банални отговори на зададения в заглавието на този текст въпрос. Макар да изглеждат очевидни за мислещите със собствените си глави сънародници, изглежда те все пак следва да бъдат изказани безвъпросно ясно. Виждам смисъла от подобно напомняне в опасностите, произтичащи от честите употреби в публичното пространство на вече превърнали се в клишета езикови изрази, безкритично използвани както от категорични рупори на путинската пропаганда относно войната на евразийския сатрап срещу Украйна, така и от техни противници, които не осъзнават, че като ги използват, я представят в превратна светлина.

На първо място става дума за словосъчетанието „евроатлантически ценности” - като мишена на пропутинските говорители. На тях те противопоставят „православни”, „руски” или „национални” ценности. Смятам за дълбоко погрешно подобно противопоставяне, тъй като изкривява действителния ценностен конфликт, който се води днес между агресора и неговите поддръжници, от една страна, а от друга – на жертвата и подкрепящите я приятели.

Определянето на набора от ценности, споделян от украинските граждани и техните помагачи зад граница като „евроатлантически”, пренасочва вниманието към географски и политически реалности, а не към духовната им природа. Нещо повече, премества се ударението от техния универсален характер към обвързаността им с локални човешки общности. Така се създават предпоставки с тях да се приравнят алтернативни ценностни системи с местно значение. Затова е правилно да се каже, че по същество ценностите на гражданите от „свободния свят” са общочовешки. Те стъпват върху доктрината на хуманизма, която има дълбоките си корени в гръко-християнската мисловна традиция, следваща прости максими: „Не лъжи”, „Не кради”, „Не убивай”. Изразява се накратко в утвърждаване и защита на няколко основни ценности: истина, добро, красота, справедливост, свобода и любов. Хуманистичният светоглед не разчита на емоции и внушения, а стъпва върху убеждението, че постигането на истината е възможно със силата на разума. Той брани честта и достойнството на всяка личност, като се противопоставя на принудата и насилието, отхвърля униженията и агресията спрямо нея. Хуманистично мислещият човек не признава никакви религиозни, национални, политически или други основания за атаки срещу здравето и живота на себеподобните. Негови опоненти са всички защитници на антихуманни възгледи, под каквито и благовидни плащове те да се крият. От тази позиция, за него е ясно, че водената от диктаторския режим на Путин война срещу украинския народ е и война срещу хуманизма като такъв.

Не по-малко погрешен е и натрапваният от путинистите отговор на втория въпрос, разглеждан тук – срещу кого се води войната. За да прикрият стремежа си да заграбят територията на една суверенна държава и покорят нейните граждани, те обявяват, че техен противник не е тази страна, а „колективният Запад”, който я подкрепя. И тук географското определение „запад” е подвеждащо и замъглява същината на идейната спойка между държавите, споделящи правото на самоопределение на народите и принципа за съхранение на суверенитета и териториалната цялост на всяка държава. От тази перспектива участниците в тази коалиция би следвало да се определят като членове на „свободния свят”, доколкото държат на спазването на правата и свободите на хората, независимо къде на нашата планета се намират те. В тази коалиция влизат страни от всички краища на света, чиито граждани и ръководители държат на зачитането на вече установения международен правов ред. Така битката за съхранение на Украйна всъщност е сражение и за запазване на този ред с неговия ценностен фундамент.

Днес „свободният свят” е изправен пред екзистенциална заплаха. Във войната срещу украинската държава и народ залогът е не просто тяхната успешна защита и оцеляване, а възможно най-важният за неговите граждани въпрос – съхранението на основата на тяхното съществуване: свободата и универсалните човешки права, чрез които тя се осъществява. Сега е особено важно всеки споделящ хуманистичните ценности гражданин да положи усилия за отстояване на собствените си убеждения, за защита на идейните си позиции, за отбрана на постиженията на нашата цивилизация. За целта е нужно да мобилизира всичките си духовните сили, като активно противостои на враговете на хуманизма, свободата и разума. Нека всеки съдейства за справедливо възмездяване на насилниците и окупаторите.

Добрин Тодоров, преподавател по философия