Сняг се сипе на парцали, ето иде Мата Хари
„Ни лук ял, ни Локдаун мирисал“ – седеше и си мислеше Ставри Петров.
Сега сигурно ще ме попитате кой е Ставри Петров!
Не, че много ви интересува, но Ставри Петров беше поет на свободна практика. Той обикаляше градове, села и паланки и разиграваше навсякъде своят мега успешен спектакъл, носещ името „Ставри – поетът с луканката“.
Спектакълът беше много успешен, защото Ставри умееше да импровизира в рими, като едновременно с това нарязваше една луканка и я изяждаше пред публика.
Спектакълът беше огромен хит. В него Ставри успяваше да разнищи всички злободневни теми, похапвайки от апетитния колбас за радост на зрителите в Угърчин, Поручик Чунчево и Долно Уйно.
Така например когато стана ясно, че са излезли снимки от спалнята на премиера, Ставри спонтанно изрецитира пред вярната си публика:
„Тая спалня, тоз матрак
тая власт и тоз мерак
сяда премиера в трон
дебне президент със дрон
Бръмбар има във стената
подслушвател – в мусаката
пачки в шкафчето стърчат
кюлчета оттам висят
хапва някой сладолед
на леглото – пистолет“...
Този фристайл се превърна в истински хит.
Спектаклите на Ставри станаха толкова популярни, че в един момент рап групата „Fuck на куките в Банишора“ записа гангста рап парче по текста, което набързо направи над 400 гледания в Youtube.
Ставри седеше и гледаше през прозореца. Навън валеше сняг. Снегорини меланхолично пърпореха по улицата. Ставри запали цигара, наля си малко студено кафе от каничката и в главата му се роди нова рима.
„Нека вие, нека вАли
нека трупа на парцали
COVID, локдаун, сняг и мраз
хремав иде Дядо Мраз
киха, кашля, няма вкус
возил се на автобус
там без маска се качил
и добре се подредил“
В този момент телефонът на Ставри звънна. Беше непознат номер.
„Ало, слушам този глас
Ставри се наричам аз“
А отсреща се чу следното:
„Ха добре сте ни дошли
вий дължите ни пари
парно, ток и телефон
някъде около бон
ако не платите в срок
ний ще ви дадем урок
ще живеете във мрак
като сте такъв юнак“
Ставри се опита да каже нещо, но от другата страна рязко затвориха телефона и той не можа да продължи. Ядосан, че не е могъл да реагира, Ставри взе дистанционното и пусна новините.
„Днес е позитивен ден
скоро всички ще умрем
в този пандемичен ад
яжте много шоколад
По-добре да бъдем смели
що да не умрем дебели“ – говореше мрачен чичо с костюм, като чат-пат повдигаше маската на лицето си, а на маската пишеше „Маската е създадена, за да не видите колко съм грозен“.
Ставри понечи да запали нова цигара. С досада установи, че това е последната в кутията и трябва да слиза до магазина.
А в новините пуснаха запис на интервюто на премиера Борисов пред „Франкфуртер алгемайне цайтунг“:
„Аз живея в скромна къща
тъй самотно, нямам тъща
хапвам скромничка храница
хляб, саламче и горчица
помислите са ми чисти
вардя ви от комунисти
ала те са подли, зли
КГБ за мене бди
ей го, тръгнах за цигари
те пратИха Мата Хари
с кюлчета във деколтето
с пачки с евро в портмонето
снимки тя да сътвори
и да ме опозори“
Ставри запали последната цигара.
Беше ден първи на новия локдаун.
Навън дебнеше COVID-19. В домът му дебнеха ЧЕЗ, Топлофикация и НАП.
Снегът валеше ли валеше, а Ставри нямаше да може да работи до края на 2020 година.
В този момент телефонът му отново звънна. Беше Марагарин Чорбаров, негов колега – безработен и изключително бездарен писател – футурист от Симитли.
„Ставри, погледни нагоре
виж следите над простора
тоз кеймтрелс ще ни убие
Сорос днес ще ни затрие
Няма COVID, туй е грип
всеки ще получи чип
с него ще ни контролират
и химически кастрират
Иде нов световен ред
ний ще бъдем най-отпред
има изход сал един
от Мангъров аспирин“.
А междувременно снегът спря. На улицата два бързащи автомобила се удариха. КАТ обаче отказаха да дойдат, защото сред ударените нямало никой с COVID-19.
Ставри въздъхна. Преброи парите в портфейла си. Не бяха много.
„Нямам никакви цигари
що не дойде Мата Хари“ – помисли си Ставри.
След това сложи маската, на която пишеше „Маските са, за да има за какво да дуднете“. И обу старите си маратонки...