Сменете си дилъра

Бях за малко в „цивилизацията”, както се казваше в казармата, когато излезнеш навън. В случая – в сърцето на европейската такава.

И се върнах. И забелязах, че въпреки всички простотии, и в нашата Република се оформят все по-видими островчета цивилизованост. В тях живеят предимно онези, които доскоро наричахме „средна класа”, но е по-точно да определим като хората на 21-ви век.

Между тези островчета, обаче, мракът се задълбочава – което видях, когато се зарових в нета. Държавно-идейният елит потъва, все по-решително, във все по-мрачно мракобесие; и бута нещата в Републиката в посока на московските мочурища, беларуските блата и тюменските торфени полета.

Да разгледаме няколко случая, широко достъпни чрез медиите, без някаква специална подредба на случките.

Случка първа: „Лошият път не е опасен,” светва ни шефът на Агенция „Пътна инфраструктура” Лазар Лазаров. И продължава: „Статистиката много ясно показва, че когато настилката се оправи, това води до повишаване на скоростта на движение и аварийността скача.”

Превод: Лазар ни съобщава следната си съкровена мисъл – стига плакали, че са ви лоши пътищата бре, маскари. Нали, като ви ги направим по-хубави, вие хуквате по тях да се избивате помежду си, гиди идиоти такива...

Обобщение: Този господин се има за наш, на идиотите, господар. Ама ние в Републиката господари си нямаме, господинчо.

Случка втора: „Представяне на преподавателска /научна дейност се извършва от преподавател в Университета след уведомяване на деканското/ректорското ръководство и отдел "Информация и връзки с обществеността... Публични изяви на мнения, граждански или политически позиции в лично качество на преподаватели/служители на Университета се извършват, без да се ангажира институцията със заявени мнения и без да се използват придобитите в нея научни степени и звания.”

Това – от „Академическия” съвет на СУ, където очевидно новината за смъртта на Сталин още не е пристигнала, та продължават да си говорят на българо-съветски. И – става ясно – както си говорят, като по времето на Сталин, така започват и да действат.

Превод: Ако си направил изследване по проблема, дали неандерталците са измрели преди мамутите или обратното и искаш да съобщиш на света своите изводи – първо трябва да питаш ръководството, дали може. А ако си решил да правиш онова, което интелектуалците по дефиниция са длъжни да правят – т.е. да изразиш някаква позиция по важен за обществото въпрос (например – да обнародваш манифест „За Републиката”) – пак трябва да питаш началството. А то, началството, както ни напомни във ФБ Кристиян Таков, не е задължително дори да има висше образование.

За тази цензура са гласували, оказва се, всички присъстващи преподаватели. Против са били трима студенти.

Обобщение: На тези хора не им дават мира бляновете за московските мочурища. Искат да въведат комисари с каскети и тужурки, за да държат под контрол „гнилата интелигенция” (по думите на Ленин).

За всеки случай ректорът на СУ дава своя трактовка: "Ако аз изляза и направя екстремистки изказвания, никой няма да е щастлив, че се афиширам като ректорa на Софийския университет.” Тук решението е очевидно за всеки цивилизован човек: ако, уважаеми господине, сте склонен към екстремизъм, нямате работа като ректор на Университет.

Случка трета: "Терористите търсят най-слабите места, а един нерегламентиран къмпинг е точно такова място... Как ще се установи контрол, при положение, че къмпингът не е регулиран... Ще се обърна към ДАНС, за да разбера как такива места, на които има големи струпвания на хора, ще бъдат предпазени от атентати.”

Това – от Найден Зеленогорски. Според медиите: „След заседанието пред журналисти Зеленогорски отново потвърди притесненията си от укриващи се в палатки и каравани терористи”.

Превод: от името на организация, носеща името „България на гражданите” (т.е. на нас), Найден ни съобава следното. 1. Всеки, който не е под постоянен контрол, е терорист. 2. Най-терористи са онези, които искат чиста природа и обичат палатките, а не – бетонните комплекси. 3. Найден ще ги топне на Гестапо, за да ги тормози по палатките посред нощ.

Обобщение: Докато „Академическият” съвет (горе) бленува московски мочурища, Найден сънува беларуските блата. Там наистина всеки е под контрол по всяко време и палаткаджии няма, защото нищо не се прави без разрешение от местния гаулайтер, а той не дава.

Случка четвърта: както си говорим за Гестапо и гаулайтери, по един безболезнен начин стигаме до следното разсъждение на професора по математика Михаил Константинов по отношение на арабите:

"Срещу нас имаме хора от друг биологичен вид... Те са възпитани по съвсем друг начин, с друг вид ценности, ако изобщо може да ги наречем ценности, и са дълбоко идейно мотивирани. Те ни презират, разбирате ли какво значи това? Презират ни, защото ние сме слаби, никакви, те ни убиват, а ние им даваме меченца... Друг биологичен вид иска друг вид отношение."

Превод: Не всички хора са хора. Има едни, които са под-хора. И към тях трябва да се отнасяме като към под-хора.
Или: „Европа не може да бъде спокойна, докато арабският въпрос не бъде решен... Ние ще възстановим здравето си като нация едва тогава, когато елиминираме арабите... Ако не се опълчим на арабите в кратки срокове, те ще покорят нашия народ в кратки срокове”.

Цитатите всъщност са от Хитлер. Просто съм заменил „евреи” с „араби”.

Обобщение: Има хора, сред държавно-идейния ни елит, които мечтаят за беларуските блата. Има хора, които бленуват за московските мочурища. А има и такива, които сънуват расова чистота и национален отпор срещу нахлуващите под-човеци, докато те не са ни превзели. Следващата логическа крачка е обявяване на обществена поръчка за газови камери за арабите.

Случка пета: тръгвайки от газовите камери, лесно стигаме до Цецка Цачева, председател на парламента на страната, успяла да спаси 50 000 евреи от грижите на Хитлер.

От председателското място тя казва на заместника си да изземе функциите й, защото шефката на НС трябвало да се снима с "няк'ви баби". Действието се разиграва на 10 март, когато се отбелязва спасяването на българските евреи. Въпросните ‘баби” са представители на българите, живеещи в Израел.

Превод: Май няма нужда.

Обобщение: Нищо не може да компенсира липсата на домашно възпитание. А ако ти е дадена и власт – това само усложнява нещата.

Има само няколко възможни хипотези относно мотивацията на такива изказвания като горните.

1.Изказващите се не си пият редовно хапчетата.
2.Изказващите се не са ходили на специалист, който да им предпише хапчета, които да пият редовно.
3.Изказващите се се друсат със субстанции, които не им понасят.
4.Изказващите се са напуснали окончателно света, в който живеем ние, европейците, тук-и-сега.

Няма и не може да има хипотеза, според която тези хора да са годни да заемат публични дължности и да имат правото да живеят за сметка на данъците, събирани от гражданите на Републиката. Те са от друг свят – от оня, в който московските мочурища, беларуските блата, тюменските торфени полета (и газовите камери на Хитлер) не са проклятие, а – мечта.