OffNews.bg

Смъртоносни карти, кози на дървета и бебешки глави

Януари е, което означава, че отново е време за традиционния ни списък с най-безсмислените продукти на годината. През 2014-та се получиха рекордните 154 предложения за списъка, изпратени от 47 наблюдателни читатели. Явно сме започнали да излизаме от кризата, защото хората отново купуват шокиращо ненужни боклуци с ненаситно консуматорско настървение. Този път абсолютно всички предложени продукти бяха толкова безумни, че се отказах да правя обективна селекция и просто избрах произволно десетина от тях. Благодаря много на всички съмишленици по абсурдизъм, които така добросъвестно откриха и ми изпратиха тези шедьоври на пазарната халтура. Моля ви, изпращайте предложенията си за 2015-а на адрес: ludiprodukti@yahoo.com

Възглавница „Острич“

Производител: Studio BT, цена: $99

Според производителя възглавница „Острич“ осигурява лично пространство за хората, намиращи се в обществено пространство, с цел ефикасна релаксация и пълноценен сън. Вътрешността на възглавницата е мека тъкан, която подслонява и изолира главата и ръцете, давайки възможност за краткотрайна почивка където и да се намирате.


Интернет страницата на този кръвосмразяващ продукт твърди следното: “Уникалният дизайн на възглавницата „Острич“ предлага идеална микросреда за уютна и удобна почивка”.

Това, което не е споменато обаче, е, че дизайнът предлага също макрокошмари и панически, суеверен страх в ужасеното сърце на всеки, който го види в употреба. Интересното е, че в зависимост от ъгъла на наблюдение и от начина, по който сте сте се проврели във възглавницата, може да приличате на много различни неща. Понякога може да изглеждате така, сякаш главата ви е в състояние на спонтанна мутация и частично втечняване под въздействието на чудовищна доза гама-радиация. Друг път по най-естествен начин може да заприличате на човек, който си е заврял главата директно в задстомашната жлеза на възрастен кашалот. Нерядко се случва, разбира се, да наподобите и печален лабораторен експеримент, включващ хибридна генна манипулация на жабоподобен пришълец от безатмосферна планета, Владимир Жириновски и самоковски картоф. Възможностите са неограничени.

В крайна сметка възглавницата „Острич“ навярно действително предлага оптимална среда за почивка, тъй като едва ли някой би посмял да се доближи до вас по време на нейната употреба… поне не без стандартен противовирусен скафандър. По всяка вероятност около деформираната до неузнаваемост спяща личност ще се образува естествена буферна зона за сигурност с радиус стотина метра. Може би това са имали предвид производителите, споменавайки създаването на т.нар. “лично пространство”.

„Каба Кик“

Производител: „Такара Томи“, цена: $11.95

„Каба Кик“ е игра за деца, включваща огромен пистолет, зареден с “куршуми”. Всички “куршуми” са халосни с изключение на един. Децата се редуват да стрелят в собствената си глава. Изстрелът всъщност са две розови стъпала, които излитат от дулото и блъсват детето по слепоочието. Тези, които не бъдат поразени, получават точки за това, че са оцелели. Поразеният губи точки.


Тази весела игра явно цели да подготви невръстните участници за жизнерадостните сюрпризи на руската рулетка. Ако положа титанично усилие, може би ще се сетя за по-неподходяща играчка, но в момента не ми се удава. Интересно кой е този турбокретен, който е решил, че концепцията за хазартно самоубийство трябва да бъде превърната в забавление за деца? Едва ли има каквото и да било съмнение, чe aко имаше градина на човешката глупост, то “Каба Кик” щеше да бъде нейната най-пищна орхидея.

“Дедъл Седъл” (конско седло за бащи)

Производител: “Кашел”, цена: $47.99

Производителят твърди, че седлото е създадено с оглед максималното удобство на бащата и включва висококачествена материя и подвижни стремена.




“Кашел” твърди, че (цитирам): “Дедъл Седъл“ гарантира интерактивно удоволствие както на децата, така и на бащите и ще достави часове на радост и безгрижие в семейството!”.

Така ли? Безгрижие и радост?! Цели часове?! Лично аз имам коренно различен поглед към този сатанински продукт. Представете си, че многострадалният баща току-що се е прибрал от десетчасов работен ден като шлосер-монтьор във Вагоноремонтния завод в Карлово, да кажем. Човекът едва се държи на краката си, но някъде в напълно изтощеното му съзнание тлее надеждата, че го очаква топлината на домашния уют, меки пантофи за съсипаните му стъпала, запотена халба бира, хубава книга или филм...

НО НЕ!!! Според „Кашел“, виждаш ли, било време за конска седалка, шпори в ребрата и цели часове на дива езда между подострили ръбовете си мебели... или с други думи, време е за “интерактивно удоволствие”. Предполагам, че има и такива конски глави на семейството, които нямат нищо против да бъдат обяздени и дори навярно да цвилят от умиление, докато прескачат табуретки и шкафове с освирепял хиперактивeн калпазанин на гърба си.

Аз, от друга страна, си признавам, че изпитвам носталгия към онези невинни времена, когато цели стада от диви бащи се носеха волни и безгрижни и пасяха необезпокоявани из тучните патриархални степи. Уви! Тези времена отдавна вече са отминали - дивите мустанги са опитомени и превърнати завинаги в бащи с капаци. И ето, че не им остава нищо друго на тези пръхтящи татковци, освен дa преживят сено в конюшнята на семейното покорство в очакване на своето мрачно проклятие наречено “Дедъл Седъл”.

Тоалетна закачалка за бебета „Бейби-кийпър“

Производител: Mommysentials, цена: 39$

Според рекламата „Бейби-кийпър“ е не просто удобство, а необходимост за родителите на бебета между 6 и 18 месеца. Целта на продукта е да освободи ръцете на родителя, когато му се наложи да използва обществена тоалетна. Достатъчно е с помощта две пригодени куки да закачи сложеното в специална седалка бебе на вратата на тоалетната.



В дългия списък с неща, които никога не бих искал да видя закачени на вратата на обществена тоалетна, бебетата между 6 и 18 месеца са на едно от първите места. Едва ли съществува каквото и да било съмнение, че изобретателят на този продукт го е създал под влиянието на конска доза метамфетамини, но не бива да изключваме напълно и евентуалното участие на далеч по-екзотични и потентни психоактивни вещества.

Предполагам, демографският сегмент, към който е насочена закачалката за бебета, е същият, който би купил на детето си играта “Каба Кик”. Изисква се определен тип манталитет, за да си закачиш детето да виси като смядовска луканка, при това на вратата на обществена тоалетна.

Това, което ме разтревожи особено много, е снимката, използвана за реклама на този садистичен продукт. Едното дете изглежда разбираемо озадачено, но лицето на другото е озарено от дълбоко смущаваща, маниакална усмивка. Необходим е демоничен характер, за да се радваш, че си попаднал в подобна ужасяваща ситуация. Къде са го открили това бебе социопат и какви ли чудовищни престъпления се крият в бъдещето му?

Разтворими беконови таблетки

Производител: Effervescent, цена: $3.45 на кутия


Таблетките бекон се разтварят във всякаква течност, независимо от нейната гъстота, и моментално ѝ придават силен вкус на бекон.

Реших да си купя една кутия от тези таблетки и да ги дегустирам: един вид самопожертвователен работен експеримент за тази статия. Идеята наистина е интересна, особено за любителите на бекона, които без съмнение са ентусиазирани от мисълта, че вече могат не само да ядат свинска сланина, но и да я пият. Таблетките действително се разтварят мълниеносно, оставяйки след себе си съблазнителни газирани сланинени мехурчета.

След като опитах чаша апетитно прясно мляко с разтворена в него таблетка бекон, мога горещо да препоръчам този продукт на абсолютно всички хора, които ненавиждам. Беконовите таблетки ще ви помогнaт да намерите отговор на два екзистенциални въпроса: Точно колко силен е връщателният ви рефлекс и дали е възможно човек да повърне храна, която е изял още в осми клас.

В явен пристъп на самоунищожителна лудост пробвах таблетките и в обикновена вода, лимонада, „Кока-Кола“, сок от ябълка и дори бира. Оказа се, че вкусът на бекон придобива напълно неочаквано, пъклено измерение на гнусота, когато бъде разтворен в „Кока-Кола“. Получава се нова напитка, която, естествено, нарекох “Бекока-Кола” и която навярно ще бъде милитаризирана от Пентагона с цел да бъде превърната в изпепеляващо средство за масово унищожaвaне.

Ръкагащи

Производител: „Макфий“, цена: $11.95




Стилно... Според производителя ръкагащите са 95% памук и 5% спандекс и предоставят не само визията, но и тактилното усещане на стандартно мъжко бельо. Едно от най-шокиращите твърдения, на които съм се натъквал през живота си, се мъдри на интернет страницата на този продукт и гласи, че ръкагащите имали “буквално стотици приложения”. Ако действително има човек на този свят, който е в състояние да открие стотици приложения на този продукт, искам да му стисна ръката. Всъщност, сега като се замисля, в никакъв случай не искам да му стискам ръката.

Светът на модата е пълен с ексцентричности, но тази определено е сред най-безумните. Бих предпочел да ми измръзнат дланите, отколкото да нахлузя чифт топли ръкагащи и да тръгна по улиците, където винаги рискувам да се натъкна на протегната за поздрав ръка на някой познат. В момента аз самият се сещам за едно-единствено идеално приложение на ръкагащите: показването на среден пръст... по възможност на техния създател.

Календар: „Кози на дървета 2014“

Производител: „Браунтраут“, цена: $9.99

Вярно е - повечето хора предпочитат на стената в офиса си календари с прелестни тихоокеански залези, мъдри непреходни цитати или Адриана Лима, да кажем. Но колкото и да ни е трудно да го повярваме, има и такава извадка от популацията, която се интересува от едно-единствено нещо: кози на дървета!

За средностатистическия купувач на този календар самият вид на храбрите чифтокопитни бозайници, накацали по клоните като огромни брадати праскови, е като неустоимия зов на морска сирена. Този продукт е абсолютно задължителен за всеки уважаващ себе си козефил. За такъв човек монотонната предсказуемост на всеки следващ календарен месец е опияняваща: януари - кози на дървета; юни - кози на дървета; декември - кози на дървета. Защо, по дяволите, няма сто и двайсет месеца в годината - казва си той, - за да се наслаждавам на десет пъти повече кози на дървета?

Не е трудно да си го представим този самотен естет (или по-скоро козестет), с бленуващ, премрежен поглед, зареян в някакъв далечен, хипотетичен хоризонт, докато всъщност пред него има само една стена… На стената има календар, на календара има дърво и на дървото има кози. Той се вглежда в тях и те сякаш се вглеждат в него. И навярно някъде дълбоко от широколистната корона се носи и техният нежен кози шепот: “Ела при нас! Виж - има апетитно клонче и за тебе. Нищо че не си коза!”.

И той би го направил! Ако можеше само да се измъкне някак си от тази проклета усмирителна риза...

Чаша “Весъл”

Производител: Mark One, цена: $199

Чашата “Весъл” е снабдена с патентована сензорна технология, която анализира течността, налята в нея, и уведомява собственика за съдържанието си върху елегантен дигитален дисплей. Чашата е в състояние и да праща подробна информация за погълнатата напитка директно в мобифона на консуматора. “Весъл” функционира благодарение на литиево-йонна батерия, която изисква периодично презареждане.






Най-после! Чаша, която да ми казва какво съм налял току-що в нея! При това само срещу 199 долара! Видеорекламата на „Весъл“ е зашеметяваща: седнал върху черен кожен диван в минималистичния си елегантен хол, двайсетинагодишен младеж налива кен бира в своята съобразителна чаша “Весъл”. Напрежението, изписано върху лицето му, е обяснимо: той все още не знае дали бирата, която налива в чашата си, е бира. Секунда по-късно интегрираният дигитален екран на чашата е озарен от илюминиращо прозрение: “Б и р а”. Освободени от бремето на опустошителното течностно неведение, лицевите мускули на младежа се отпускат в лъчезарна усмивка и той поклаща облекчено глава: „Благодаря ти, “Весъл”! Благодаря ти, скъпи приятелю!“.

Гласът на собственика на компанията ни осведомява, че сме на прага на истинска революция и че “Весъл” ще ни помогне да се хидрираме по-пълноценно в реално време!

Което ме накара, леко разтревожен, да се питам дали до този момент не съм допускал кардиналната грешка да се хидрирам в нереално време. Или може би съм се дехидрирал в реално време и след това съм забравил да се хидрирам в същото тoвa време? Всичко това започва да ми се струва леко нереално...

Каквато и да е истината, едно е сигурно: в прекрасна епоха живеем, щом най-после съществува технология, която е в състояние да ни осведоми за неща, които в продължение на хиляди години сме извършвали с помощта на две или може би дори три мозъчни клетки.

Докато се възхищавах на изтънчения дизайн и изумителната функционалност на двестадоларовата чаша, неочаквано за самия себе си изобретих собствена, конкурентна на “Весъл” технология. Тя се състои в прочитане на етикета на напитката преди нейното изпиване. Цена: нула долара!

Усещам се на прага на истинска революция. Не съм сигурен дали ще мога да патентовам, опаковам и продавам тази технология на същия пазар на безумието, на който се подвизава “Весъл”, но вече и аз започнах да правя своя собствена видеореклама… в реално време, разбира се.

Ножове-карти за игра

Производител: WeaponsKing, цена: $38.99

Тези обикновени на вид карти са идеално оръжие, предназначено за поразяване на цели от разстояние. Балансираният център на тежестта позволява облекчено, плътно и акуратно хвърляне. Четирите страни на картите са остри като бръсначи, режещи повърхности, направени от неръждаема стомана.


Е, само това остава! Да почнем да блъскаме белот със смъртоносни сатъри. Този продукт е не толкова безсмислен, колкото неразумен. Замислете се колко от приятелите ви днес нямаше да са между живите, ако играехме с подобни тестета.

Знам със сигурност, че Камен Алипиев - Кедъра например нямаше да оцелее. Този негодник имаше досадния навик абсолютно винаги да печели, често опровергавайки общоприетите закони на логиката. Единственото обяснение е, че бе сключил някаква мрачна, окултна сделка със сатаната.

Не си спомням случай, в който да не е имал поне терца майорна. Не знам как го правеше, но често получавахме усещането, че има терца майорна още преди да са раздадени картите. Не бих се учудил да е бил роден с терца майорна в ръка този мошеник. Представям си акушер-гинеколога в болницата: “Честито! Имате син… и терца майорнa”.

Кедъра действително не падаше никога на белот и надмощието му бе толкова потискащо, че често докарваше съперниците cи до неистова ярост. Особено вбесяващо беше патентованото му невъзмутимо изражение на лицето с прокрадваща се в ъгълчето на устните ехидна усмивка, когато вадеше четири нагли валета. Не се съмнявам, че ако играехме с карти-ножове, днес, вместо да открива олимпиади по телевизията, Кедъра щеше да лежи някъде с деветка спатия в гърлото.

Бебешки глави

Производител: „Хайпърфлеш“, цена: $250

Производителят твърди, че бебешките глави са направени от висококачествен латекс, и гарантира тяхната издръжливост. В момента има три модела бебешки глави: 1. Щастливо бебе; 2. Плачещо бебе; 3. Отвратено бебе.


Сигурен съм, че има много хора на този свят, които биха искали да си купят свръхреалистична бебешка глава, да я нахлузят върху собствената си глава и да тръгнат с нея по улицата. Проблемът е, че тези хора са с понижена покупателна способност, тъй като всички до един живеят в строго охранявани психиатрични заведения.

Този продукт ме накара да си задам въпроса: Има ли нещо наистина, което да бих искал да видя повече да се разхожда по улицата от 190-сантиметрово 200-килограмово бебе с огромна, всяваща вледеняващ ужас глава? Отговорът е: Има, разбира се! Абсолютно всяко нещо, за което мога да се сетя в момента.

Като изключим възглавницата „Острич“, рядко съм виждал нещо по-дълбоко смущаващо от невменяемото семейство на снимката и не се съмнявам, че случайните минувачи, които са ги срещнали на улицата, са имали мълниеносна нужда от…памперси.

Чудя се каква ли е вероятността въпросното семейство да е от този тип хора, които имат кървави куки за месо в мазето си и чиито съседи често изчезват безследно... Предполагам, между 100 и 110 процента.

Бананорезачка “Хутцлер 571”

Производител Hutzler Co, цена: $4.99



Слава тебе, Господи! Най-после! Не съм наясно как до този момент въобще сме съществували като цивилизация без бананорезачката “Хутцлер 571”. Има дати, които не се забравят - те са дълбоко гравирани върху общата памет на човечеството. 1928 - годината, в която Флеминг открива пеницилина. 1961 - Гагарин става първият човек в космоса. 1980 - годината, в която е убит Джон Ленън. Сега към тях трябва да прибавя и 2014 - годината, в която за пръв път се натъкнах на жизненонеобходимата бананорезачка с криптично име “Хутцлер 571”.

Няма нищо, което да не буди възхищение в това пластмасово ваяние на индустриалния дизайн: и игривата рубенсова извивка на формата, и многозначителните празни интервали между режещите ребра, и вдъхновеният от тропическо безгрижие топъл жълто-плодов цвят…

“Хутцлер 571” сякаш ни намига палаво и казва: “Хей, немирнико, вземи ме! Край на терзанията! Край на мъките! Нека завинаги остане зад теб варварщината на онези времена, в които си рязал бананови филийки с примитивен нож за масло или дори с кощунствена вилица. Няма значение дали си млад или стар. Време е за ново начало! За стихийно бананорязане! Разбираш ли, нищо вече няма да бъде същото, защото днешният ден е първият ден от остатъка от живота ти!”.
Предполагам, че подобно на други гениални изобретения, воалът на тайнственост никога няма да бъде напълно повдигнат от митичния “Хутцлер 571”. Кой е създателят му? Каквo точно е участието на мозъчния тръст на НАСА? Или може би дори на самата ДАРПА? И какво наистина се крие зад загадъчното му име? Кой знае - възможно е въпросите, витаещи около този продукт, да имат точно 571 отговора…

Едно е ясно: в храма на човешката изобретателност “Хутцлер 571” би трябвало да има свой собствен, величествен олтар. Господството му в царството на ненужното е осигурено завинаги. За нас остава само преклонението.