Сканди-трилърите като гид в северния мрак (ЧАСТ І)
Още преди затварянето заради вируса бях открил скандинавските романи и сериали. Хари Хуле, заедно с Кестеновия и Пясъчния Човеци, ме потопиха в психария – която Северното сияние не може да освети. Милениумът ме ориентира в неонацизма по земите около Полярния паралел на фона на нелицеприятни политически интриги. Катла ми донесе мистиката, която обичам. Валхала и Капанът – освен социални грехове, прикрити с медийни табута – във всеки сценичен преход прожектираха дронов поглед над градски и географски пейзажи, дето преобладаващо червени покриви пробиват сиво-бели планини или пустош. А в Моста открих ченге с Аспергер (смята се, че и Спилбърг и Кубрик го имат), жената-детектив, която предизвика възхищението ми. Не търсих и не попаднах на комедии, но даже в сарказма на Окупацията сатирата бе мрачна и плашещо хипотетично реална… Сканди-ноарът е като опиат.
Не съм бил никъде из Скандинавията. Имаме близко семейство в Дания, а аз – и музикантка-приятелка в Норвегия/Швеция (и без да поровя из мейлите си, не съм сигурен къде се позиционира днешното и́ местообитание). Разказите им не подхранват ентусиазъм, че бих се пренесъл там, макар те да живеят добре. А продължавам да гълтам книги и филми и да се сепвам от прозрението, че едва ли всичко е само художествена измислица. Извън сюжета, кримката. Тъй както някои норвежки или шведски герои ходят по истински улици, живеят в реални квартали, влизат в действителни барове – можеш да ги намериш в Гугъл и аз съм благодарен на авторите/създателите им, че ме развеждат по съществуващи места. И ме подбудиха да ровя в Мрежата за повече информация.
Далеч съм от мисълта, че хора, били или живеещи там, ще са със същите впечатления. Любопитството ми продължава да е прицелено не толкова в географската (нито в потребителската кошница), колкото в социалната картина там на Север: където полицията гони убийци без оръжие (примерно исландската Lögreglan, за разлика от шведската Riks kriminal polisen), или в течение на десетилетия са стерилизирани десетки хиляди жени – понеже ще „замърсят” нацията с поколението си (Швеция, Финландия, Дания). Може би ще има спойлери за герои и сюжети, но разсъжденията ми са подкрепени от споделени в интернет констатации с различно, ала стряскащо естество и те са отвъд историите в трилърите – които ще бъдат гидът ми за Севера. Именно намереното в Мрежата подкрепя прозренията ми.
КАКВО ДА ЧЕТЕМ/ГЛЕДАМЕ, според вече изкушените, защото е добро и казват, че си струва.
Левена Лазарова (за momichetata.com) споделя най-актуални съвети (16.10.2021) за „5 скандинавски сериала, които да гледате, ако сте харесали "Кестеновият човек" и посочва „задължителните” сканди-трилъри, които любопитният трябва да изгледа.
„Мрачни, минималистични като дизайн и сценография, елегантни и изключително завладяващи, скандинавските криминални сериали са сами по себе си отделна категория в домашното кино – „северен/скандинавски ноар“. Останалите съставки в рецептата са: добър актьорски състав, изпипана криминална интрига и присъствието на социален елемент – нещо, което /…/ да му даде контекст и да закачи вниманието ни далеч отвъд решението на чисто криминалния ребус.
„В капан“ (Trapped)
Исландски сериал от 2015 г, с два сезона, които проследяват работата на полицейски инспектор по разрешаването на поредица от зловещи престъпления на един остров с трудно произносимо име /…/ в буря, която прави напускането на острова невъзможно. Всички са оплетени в кълбо от политически, криминални, семейни и социални мотиви, а зрителят се наслаждава и на мрачната зимна атмосфера, която сякаш е отделен герой в повествованието.
"Мостът" (Bron/Broen)
Може би най-известният скандинавски криминален сериал, чиито 4 сезона излизат между 2011 и 2018 г. Освен брилянтна фабула, мрачна атмосфера и любопитни социални аспекти, този сериал притежава уникален централен образ в лицето на инспектор Сага Норен (в ролята – актрисата София Хелин), която, без изрично да се споменава в нито една от сериите, най-вероятно страда от синдрома на Аспергер. /…/ Но тя успява да създаде невероятна връзка със зрителя, да предизвика неговата симпатия и дори загриженост.
„Убийството“ (Forbrydelsen)
Датски сериал, чиито три сезона са излъчени между 2007 и 2012 г. Основният персонаж отново е жена детектив, тук на име Сара Лунд – красива, студена и упорита. Първият сезон се състои от 20! серии, а е посветен на едно единствено престъпление, което отличава сериала от подхода на много други криминални сюжети, които изобилстват от серийни убийства и жестокости.
"Убийства във Валхала" (The Valhalla Murders)
Първият сезон на този исландски сериал е от 2020 г. В него загадъчната смърт на няколко човека без видима връзка помежду им принуждава полицията да повика на помощ детектив от Осло, който да помага на местната детективка Ката в разкриването на извършителя.” [1]
Разбира се, нетът е пълен с „Топ”-ове на книги и филми, които „не бива да пропускаме” от скандинавския „каталог”. А по форуми има още по-ценни (понеже са субективни и лични като преживяване) впечатления.
Списъкът се разширява с: „Окупиран” (Оригинално норвежко заглавие: Okkupert) е политически трилър ТВ-сериал по оригинална идея на Ю Несбьо. Това е най-скъпата норвежка продукция до момента и е продадена на куп телевизии по света. „Нобел” е друг норвежки сериал, който изобразява военното им участие в Афганистан. „Господа и гангстери” (шведски) е хрониката на очарователния живот и приключения на Хенри Морган. В „Мъртво тяло” София Карпи се връща към работата си като детектив в отдел „Убийства” в полицейското управление в Хелзинки.
Потребител в „Трибуна за мистерии” допълва в пост под „Нашият по-изчерпателен списък с най-добрите криминални драматични и трилър спектакли в Netflix за 2019 г.” година след публикацията: „Граница” с превъзходния финландски актьор Виле Виртанен в ролята на детектив Кари Соржонен и „В капан” с онази мечка-човек, исландският актьор Ólafur Darri Ólafsson като шефа на полицията Андри… и двамата са без съмнение – двете ми много любими драматични скандинавски ноар и любими чуждестранни актьори. Актьорската игра е толкова добра… и мъртвите тела, заслуга на отделите им за специални ефекти/грим. Специално се отнася и до Department Q и превъзходния тандем на Nikolaj Lie Kaas и Fares Fares. Ако имате възможност да гледате Трилогията – няма да съжалявате.” (Потребител, 9 окт. 2020) [2]
Даже в местния казанлъшки сайт Станислав Пращаков съветва съгражданите си да гледат: "Ловци на глави" (2011) – Ю Несбьо е съвременен норвежки автор, чието творчество обзе голяма част от населението. Изключителна интрига и обрати в сюжета, гарнирани с добре изпипани моменти, отлично подбрани актьори и недостатъчност на мускули правят кино пиршеството още по-осезаемо. "Ловът" (2012) – Намесата на Мадс Микелсен изглежда неизбежна в класация за скандинавско кино. "Ловът" ни пренася в малък град, където Лукас (Микелсен) си е намерил работа, открива нова приятелка, след като се е развел, и търси път към по-чести срещи със сина си. Всичко щеше да изглежда много идилично, ако не беше една невинна лъжа на едно невинно създание.” („Скандинавските филми, които заслужават времето ви”, 12.01.2017) [3]
При „мамите” има цяла тема за скандинавските трилър-изкушения. Тече вече близо 10 години (в „БГ Мама”). Вероятно, защото непознатия северен свят и художественото му пресъздаване, задоволяват и любопитство, носят и удоволствие. Можем да разберем защо:
„Признавам си, че досега не бях особен фен на скандинавското кино, но наскоро започнах Bron/Broen ("Мостът") и коренно си промених отношението. Много заплетен и държащ в напрежение, добре направен, без изсмукани от пръстите неща, като в повечето американски филми от подобен тип, актьорите играят много добре, музиката е хубава, приятно мрачна депресираща атмосфера. Нещо различно от типичните американски клишета в стил "От местопрестъплението" или "приключенията на Харабейшио", който обичайно сме свикнали да гледаме.” (Потребител Amra от 21.12.2013 в темата на БГ мама „Скандинавски филми, поредици, сериали - дайте шанс на грубо говорящите!”, където актуалната Тема 3 продължава от 03.03.2022 г.) [4]
Присъединявам се към коментара, пример в тази посока са някои „дублиращи” се от двете страни на океана заглавия (главно по романи) – скандинавската им екранна реализация е в пъти по-добра от американските римейкове. Може би само холивудската версия на Стигларшоновия Милениум (в оригинала с Микаел Нюквист и фантастичната Нуми Рапас, плюс участието на нашенеца Георги Стайков; с режисьори Нилс Арден Оплев на първия филм и Даниел Алфредсън на другите два), практически частта Мъжете, които мразеха жените на Дейвид Финчър (2011) с Даниел Крейг и Руни Мара, е въодушевяващо приемлива. Докато американският „мост” е именно клише, както (по-горе в цитата) „Амра” го е определила.
Наблюдения в интернет подкрепиха намерението ми „да ползвам” книгите и филмите от скандинавската трилър-вълна като емпирична база за разсъждения. И други – като мен (явно не е шантава „естетическа неудовлетвореност”) – са обобщили социални явления, които се набиват на очи:
Различия в подхода по скандинавски и по холивудски „избиват” и в наглед по-приятни или смешни наблюдения: „Обаче скандинавските филмчета имат много странно усещане за сексуалните сцени. Отделно ме впечатляват и с това, че далеч не е обезателно (както е по холивудски) жените в по-главните роли да са хубавици. И друго – не се свенят да си показват сексуални сцени между хора около 50-те. Пак за разлика от Холивуд, където сексът по филмите им е някак привилегия на 20-30 годишните.” (Потребител „Защо ме търсиш?” от 22.07.2016, пак във 2-та част на темата на БГ мама „Скандинавски филми, поредици, сериали - дайте шанс на грубо говорящите!”.) [6]
Няма как да не добавя от личните си пристрастия романите на Камила Лекберг, на творческия дует Ларш Кеплер, споменатата трилогия Millennium (романи и филми, плюс следващите 3 книги на „продължителя” Дейвид Лагеркранс – без връзка със записките и черновите на Ларшон); "Пролетен прилив"/ Springfolden (два ТВ-сезона и книги; Кел Бергквист е чудесен като Том Стилтън; но такова убийство в нашето Черно море не може да се случи – понеже приливите са нищожно ниски); или Reykjavik Rotterdam (най-успешният исландски филм през последните години, отново с неуспешен американски римейк – под зааглавие Contraband).
Ала и аз слагам на първо място „Мостът” – особено сезони 1 и 2, от всичките четири. Трябва да знаете, че е впечатлил и други по света: в американската версия (с Даян Крюгер) действията са поставени на границата между САЩ и Мексико. Лентата се различава от оригинала дори в атмосферата и е обичайната американска детективска серия. В „копието” на Canal + (френски канал) и английския Sky Atlantic престъплението е извършено в тунела под Ламанша, така че проектът е наречен "Тунел". През 2016 г. и Русия реши да създаде аналог на "Bridge". В този случай събитията се развиват едновременно в Русия и Естония. След последния сезон във Webcafe Зорница Аспарухова (21.02.2018) зове: Не вярвате, че скандинавците правят по-добрите сериали? Гледайте "Мостът"!
Понеже: „Скандинавците правят по-добри сериали! Не защото са по-вещи или естети в правенето на телевизия, а защото са по-смели, крайни и жестоки. Тяхната телевизия е студена като сивите изсечени сгради и белите снежни полета, които опасват пейзажите им. „Мостът" е перфектната телевизионна симбиоза, свързваща Дания и Швеция в танц на смъртта и тъгата, и разделяща ги по хиляди други параграфи. Телевизионен феномен показващ междукултурните различия на две държави, толкова близко една до друга, и толкова далечни едновременно. Той се превърна и в най-гледания продукт на скандинавците в световен мащаб.” [7]
Но изобщо, и при мен е някак като в споделеното от някой/някоя си Silverstone преди 2 години при „мамите” – точно тъй, скандинавците са много различни от нас и ми е много интересно, покрай убийствата, да виждам и начина им на живот. Вие, ако живеете там (или сте били по техните земи по-длъжко), може да не сте съгласни с всичко/нищо. Но никога не е късно – за любопитните – да потърсите тези книги/филми.