Сериозно за лявото и дясното

Време е да се заговори сериозно за прословутото „ляво и дясно”, защото рязко се засилват опитите политическият разговор – т.е. разговорът за бъдещето – да бъде болшевизиран. Както отляво, така и отдясно.

В края на 20-те години руските болшевики, вече водени от Сталин, лансират тезата за „империалистическото обкръжение” на Съветска Русия. Идеята е елементарна: обкръжени сме от врагове, които имат своите вътрешни агенти при нас. Тяхната цел е да не успеем да построим комунизма. За да го построим, трябва да намерим и ликвидираме агентите на враговете. Защото всички проблеми, които могат да се появят при строителството на комунизма, могат да дойдат само от агентите.

Това отваря вратите на ада. Струпан надве-натри завод от американска машинария, която никой не разбира, се разпада? Да ликвидираме агентите и заводът ще тръгне. Селяните отказват да им бъде реквизирано зърното? Да ликвидираме агентите и зърно ще се появи. Хората са недоволни? Да ликвидираме агентите, които ги бунят, и народът ще запее песни на благодарност към вожда.

След 4-5 дни стъписване от мащаба на протеста срещу правителството на Орешарски, из медиите отново плъзна такъв болшевизъм. Този път беше от „левите” среди. Но всъщност тезата за „империалистическото обкръжение” върлува отдавна и тръгна от „десните”.

И така се оказа, че в последните години аз бях нарочен – и съм нарочван – за:

- Агент на руснаците (заради протестите срещу шистовия газ)

- Агент на американците (заради протестите срещу АЕЦ-Белене)

- Агент на австрийските ски курорти (заради протестите срещу Цеко Минев)

- Агент на организираната престъпност (заради първия протест срещу подслушванията на Цветанов)

- Агент на „кръга Капитал” (заради участието ми в основаването на партия „Зелените”)

- Агент на комунистите (заради февруарските протести тази година)

- Агент на Костов, Шеврон, Сорос, американците и неолибералите – заради сегашните протести.

Кръгът се затвори, когато се оказах отново агент на руснаците заради призива на партия „Зелените” да бъде дадено политическо убежище на въпросния Сноудън, направил достояние на света грубите нарушения на правата на човеците от американското правителство.

А чак психолог, подвизаващ се в един от сайтовете, маскирани като новинарски, наскоро излезе със следната дефиниция за моя милост – „ляво-либералстващ десен нео-троцкист”. С което работата окончателно дегенерира във фарс.

Видим е абсурдът на тезата, че всяко нещо, което се случва, се прави от агенти на врага – на ДСБ или БСП, на Москва или Вашингтон. Ако бъде позволено протестът да бъде опакован в рамките на подобен болшевизъм (без значение, дали е „десен” или „ляв”) нищо добро не ни чака. Защото вместо единение и рестарт на държавата върху нови принципи, ще получим пак същото. Което, всъщност, е целта и на левите, и на десните болшевици, защото това би запазило техните позиции – колкото и мижави да са те при някои от замесените – в статуквото.

Затова разговорът за прословутото „ляво и дясно” е съвсем, ама съвсем друг.

Политика съществува, откак се е появила градската цивилизация и хората са си задали за пръв път въпроса: „Как да се управляваме в града?”. Преди 2 300 години, по времето на Платон и Аристотел, различните възможни отговори на този въпрос са били, общо взето, изяснени. Оттогава и до днес нищо ново не се е добавило към това знание – освен две неща, възникнали в последните около 200 години: разделението „ляво-дясно” и появата на партиите.

Политика е имало хиляди години, преди да се появят левица и десница. Ще има и след отмирането на левицата и десницата. Политика е имало хиляди години преди появата на партиите. Ще има и след тяхната смърт.

Ще рече: не всички – дори не повечето – възникващи в политиката въпроси подлежат на решаване по оста „ляво-дясно”, нито пък – само с инструментите на партиите. Най-фундаменталните въпроси за решаване се намират на по-дълбоко ниво; и ляво-дясното деление, както и партиите, са просто спомагателни инструменти, които някой път ни трябват, а друг път – не.

Ако приемем, че сегашният протест е кулминацията на поредица, започнала преди 5-6 години с протестите срещу ликвидирането на Странджа ще се убедим, че въпросите, които решаваме като общество не са нито леви, нито десни.

Ляво или дясно е искането Странджа да остане парк и да не бъде застроявана от мутри? Ляво или дясно е искането властта да не подслушва хората безконтролно? Ляво или дясно е да се иска спазването на закона при строителството на ски писти? Ляво или дясно е да се застава против апокалипсиса на атомната енергия? Ляво или дясно е искането монополите да не задушават икономиката и да не докарват хората до просешка тояга? Ляво или дясно е искането мутри да не управляват институциите на държавата? Ляво или дясно е искането да има действащи институции и законите да се спазват? Ляво или дясно е искането държавата да е на гражданите, а не – на мафията?

Да не би нашият проблем с Цеко Минев да е, че е ляв или десен? С Цветан Василев? С Пеевски? С Искра Фидосова? С Емо Фаса? С Вальо Златев?

Да не би да е дясно (както ни убеждават) да работиш и да си плащаш данъците и сметките? Или пък е ляво (както пак ни убеждават) да си безработен и да не можеш да си плащаш сметките?

Имаме да решаваме задача, стара като света и изобилно анализирана още от Аристотел: как да си върнем, в качеството си на граждани (не на работещи или безработни, бедни или богати, леви или десни, грозни или красиви, млади или стари, софиянци или провинция) държавата от обсебилата я олигархия.

Това е задачата и тя няма нищо, ама нищо общо с делението ляво-дясно. Решаването й обаче – има. Докато (все още) има партийна система и партийно управление на държавите; и докато (все още) тази система е (общо взето) разположена по оста ляво-дясно, решението ще трябва да дойде посредством партии или партийно-подобни образувания.

Затова поне от две години апелирам за ново начало, едновременно, и вляво, и вдясно. Защото, имайки предвид продължаващото съществуване на леви и десни партии, няма как избавлението да дойде само от един отделно взет сегмент от политиката. Всички граждани трябва да намерят своето партийно представителство, за да могат да си отвоюват държавата от олигархията.

Дотук справянето на политиците с тази задача не е особено успешно. Тогава, преди две години (когато бях агент предимно на руснаците и австрийците) изглеждаше, че десницата може да бъде преоснована чрез движението-партия на Меглена Кунева. А в БСП Станишев бе поел курс на изчистване на кремълския кръг около Първанов и даваше ясни сигнали, че иска да превърне БСП от котило на олигарси в приемлива партия.

Не се случи нито едното, нито другото. Това именно не-случване доведе до сегашния взрив. Пътят напред е чрез преосноваване на цялата партийна система върху нови хора, нови идеи, нови организации и подновеното гражданско достойнство на българското общество.

Затова продължавам, без да се обиждам на попържните нито отляво, нито отдясно, да призовавам за рестарт, в еднаква степен, както на левицата, така и на десницата; но и за стабилно участие в това усилие и на партии и организации, които вече са отвъд лявото и дясното (като партия „Зелените”, например).

От гледната точка на историческия момент е много добре, че подобни усилия вече вървят. Очертаването на проблема, подлежащ на решаване, беше постигнато в поредица от публични документи, подписани от леви и десни хора, най-известният от които стана прословутата „Харта-2013” (покрай която пак се оказах американски агент). С появата на „Реформаторския блок” се очерта възможността за политическо представителство на основата „гражданите срещу мафията”, макар „десните” участници в него от време на време да прекаляват с разсъжденията си за това, колко са десни.

Разбира се, около тези усилия веднага започнаха да кръжат имитации – прословутите „инженерни” проекти, създадени от статуквото, за да разводнят вниманието и представителството на гражданите (партията на онази гимнастичка, на която вечно й забравям името, например).

Крайно тревожна за всички – леви, десни и надхвърлили ляво-дясното деление – е обаче оглушителната тишина, идваща отляво. Там не виждаме никакви признаци за опити за рестарт на левица, основана върху анти-олигархични принципи и програми. Напротив, някои от искрените леви, от които очаквахме да сторят това, пред очите ни избират да потънат в болшевишките обяснения за случващото се – и така да се окажат в ложето на олигархията в „левия” й вариант. И така отварят възможността рестартът вляво да се окаже невъзможен, поради идентификацията му с мъртвородени проекти, какъвто изглежда (за съжаление) поредният опит на инак достойната за уважение Таня Дончева (упс, май пак станах агент на БСП).

Отговорността, легнала върху всички участващи, е огромна. Търси се не само смяна на системата, но намирането на такава, която да не допусне дегенерирането на всичко отново в олигархия и мафия. Радостно е, че вдясно поне се опитват. И е изключително тревожно, граничещо с национално предателство, че вляво мърдат само крайните болшевици.

Приятели левичари, призовавам ви, в качеството си на ляво-либералстващ десен нео-троцкист, да си гетнете акта тугедър и да направите анти-олигархична, истински модерна лява партия. Вие сте на ход и историята няма да ви прости – както няма да прости на никого, който е замесен в сегашното управление – ако не поемете кръста, предназначен само за вас.

Това е много, много важно; и затова няма да ви се сърдя, ако след кратък размисъл ме обявите за неолибералстващ десен шевроно-соросоид. Важното е после да си свършите работата...