Революция за напреднали

От стр. 1

Идеологиите живеят от илюзии и суети. Доминиращата днес идеология наричам хиперматериализъм, за да акцентирам върху главния (единствения?) й принцип за определяне на ценности. Сходно е значението на евфемизма „неолиберализъм“, но той е повече фокусиран върху устройството на пазара. В същото синонимно семейство попадат и понятия като „пазарен фундаментализъм“ и „комерциализъм“. Хиперматериализмът поникна у нас в годините на прехода от вносни семена, хвърлени върху хумуса на разлагащия се тоталитаризъм и нашата народопсихология. Генезисът му тук няма значение, а само произтичащите от него илюзии и суети. Те ти налагат да проституираш.

Под „илюзии“ разбирай представите за света и живота, които хиперматериализмът ти е вменил. Изглеждат реални и неоспорими, а при по-внимателен прочит се оказват вятър и мъгла. Днес те доминират „общественото мнение“.

„Суетите“ са излишни страхове, които са следствие на илюзиите. Драмата на твоя живот е, че той е впримчен в тези илюзии и суети. Те те превръщат едновременно в насилен и насилник. Вероятно затова Сартър написа: „Адът – това са другите“…

Илюзиите и суетите, завладели съзнанието ти, са вид сито. Няма мисъл, оценка, съждение, която да не минава през него! Вменяват кое да считаш за „добро“, кое за „зло“, по какво да дерзаеш, от какво да се страхуваш. „Богатството е равносилно на щастие“, учи хиперматериализмът, „преследвай го!“ Оказва се илюзия, защото самоубийствата сред богатите са толкова чести колкото и сред бедните. А щастлив човек би ли се самоубил? В богатата Швейцария делът на самоубийствата е колкото в Уганда… Съотношението бедни-богати при наркоманиите е сходно. Същевременно в бедния трети свят по лицата на хората все още можеш да видиш онези щастливи усмивки, които в „напредналите“ държави са на изчезване…

Принципът, че лакомията на индивида – „невидимата ръка“ на Адам Смит - гарантира максимално материално и ментално благосъстояние за всички, издиша. По-страшно обаче е, че издиша и за печелившите (забогателите), въпреки че поради суета те рядко признават. Осъществената мечта за богатство дава някакво, но далеч не очакваното удовлетворение. Не е зле да осмислиш ограниченията, които ти причинява дерзанието за материално натрупване. Не е ли време да ограничаваш ти него вместо то теб?

Пример за суета е следното неписано правило на хиперматериализма: „Ако искаш да спечелиш, никога не ставай уязвим, като разкриеш пред другите истинското си аз! Заблуждавай ги с роля, която харесват!“ Тази суета те лишава от свободата да бъдеш себе си. Вместо това живееш в представление, режисирано от публиката.

При контакт с другите хора суетата те прави пленник на мнението им за теб. Около теб те изграждат със собствените си илюзии и суети „магнитно поле“, в което съществуваш. Чрез невидимите сили на това „магнитно поле“ хиперматериализмът те контролира. „Магнитното поле“ е неговият надзирател. Ако се чувстваш като незначително зъбно колелце в необятен механизъм, значи знаеш как действа невидимият надзирателят.

Хиперматериализмът те учи да разпознаваш като „добро“ не това, което е добро за теб, а това, което е добро за него. „Зло“ е съответно всичко, което го застрашава. Подмамва те например да служиш безпрекословно и себепожертвователно на неговите избраници, за да ти бъдат дадени материални блага. Преди това те учи, че без точно тези материални блага не можело да бъдеш щастлив. Щастие се постигало с консумация – при това максимална консумация на това, което ти е посочил. Това изисквало жертви за спечелване на средствата. И така те увлича в ламтеж и кариеризъм до пълна загуба на съзнание. Започваш да вършиш неща, които не искаш, неща, които те отвращават. Сам си ставаш отвратителен. 

Същевременно хиперматериализмът се заканва да накаже всяко твое своеволие, всяко твое желание да му се изплъзнеш. Плаши със срам, депресии, нещастие. Своеволието ти за него е като тамян за дявола. Застрашава възпроизвеждането, дори съществуването му. Прави го безпомощен като сутеньор, на когото е избягала проститутката. Като се позамислиш обаче, разбираш, че заканите му са празни приказки. Нищо страшно няма! Наивни са били много твои страхове, като на дете в тъмното.

Още в детството хиперматериализмът те превръща в свой поданик. Превзема съзнанието ти със своите илюзии и суети. Очертава периметъра на твоята (не)свобода. Решава дали заложбите ти имат право да се осъществят. Ако има материална изгода от тях - може. Ако ли не – губиш право на реализация...

Хиперматериализмът дори по-добре от това да заплашва и опростява, умее да съблазнява. От ранна възраст те прелъстява с неустоими картини и сценарии за твоето бъдеще - комфорт, приключения, почести и слава, разтърсваща еротика. Всичко превръща в най-сладки илюзии. Постигането изглежда просто функция на материални придобивки. Всичко е толкова прекрасно, че очакваните жертви изглеждат дреболия. Не е възможно да устоиш, а и на младини друго не познаваш. Хлътваш по илюзиите и предаваш на сутеньора си всички ключове към себе си. Той заглушава вътрешния ти глас. Овладява инстинкта ти за самосъхранение. Започва твоето закрепостяване, уеднаквяване, обезличаване. Започва твоята проституция. Илюзиите и суетите на хиперматериализма изяждат твоята независимост. Определят вкуса на твоя живот, тоналността и цветността му.

(Не)щастието ти е тяхно следствие!

Мъдри и дори интуитивни изглеждат илюзиите и суетите на хиперматериализма. А всъщност са продукт на митове и легенди. Митове и легенди крепят всяка идеология. Служат й за легитимация. Например митът, че прекрасно било да бъдеш известен или митът, че трудолюбието винаги се възнаграждавало. Митовете и легендите помагат на властимащите да те заставят да вършиш това, което е изгодно за тях.

Централният мит в едно общество е митът за щастието и успеха. Днешният мит гласи:

Който много работи - много печели! Който много печели, може много да си купи. Може много да си купи от материалните блага, без които, твърди хиперматериализмът, щастие няма. Който много работи и много печели съответно е … много щастлив… „Запомни“, говори той, „всичко има цена, всичко се купува – щастието е стока, пазарно уравнение! Няма друго щастие! Страданията и саможертвата по пътя към него са нищо в сравнение с насладата да го имаш. Бори се, издържай на болката! Не слушай вътрешния си глас – той е лъжец! Рационализирай, за да не губиш време и енергия! От интелектуален, духовен и нравствен багаж има смисъл само, ако увеличават материалната печалба, а чрез нея - консумацията! Иначе са бреме по пътя към целта… Важно е да си находчив, бърз, жертвоготовен, а, ако се наложи, и безскрупулен!“

Да. Простички са правилата на сутеньора ти. Но огледай се и ще разбереш - обещанието му за щастие остава неизпълнено. Заобиколени сме от нещастници – и бедни, и богати… Объркани, уплашени същества, вързани във впряга на хиперматериализма. Уж са изпълнили и дори преизпълнили плана за консумация, а за награда – купища неволи… И оправданието им след претърпяна болка или унижение винаги започва с думите „Да, но ако беше се случило…“, „Да, но ако бях направил…“. Намират „сериозни доводи“ да продължат и отново задвижват впряга…

Заедно със себеподобни слугуваш и възпроизвеждаш. Това наричат социализация. „Подписалите“ обществения договор се считат социализирани...

Накрая ще вмъкна нещо за успокоение. Англосаксонският неолиберализъм и немската „социална пазарна икономика“ – наистина я наричат така … - считаме за обществени системи-образец. Там хиперматериализмът действа изтънчено и далеч по-лицеприятно. И там обаче обещанието му за щастие не струва повече от тукашното. 9 млн. британци са дълбоко нещастни поради хронична самота. За пръв път в историята си Обединеното кралство ще противодейства с министър на самотата… Германия обмисля същото. В Давос пък галениците на световния ред трескаво мислят, как да се справят със социалното неравенство, преди да е изяло главите им.

И тук, и навън сме сомнамбули в един и същи сън…