OffNews.bg

Провалът на социологическите изследвания

Маркетинговите агенции в България не успяха да прогнозират резултатите от първия вот на президентските избори. Нито една от агенциите дори не се доближи до получените стойности. В същото време - оказа се, че повечето агенции са финансирали изследванията си за собствена сметка, сигурно за да информират безпристрастно българските граждани за техните предпочитания.

Въпреки че сондажите започнаха от първите дни на октомври, до последния ден преди първия тур те продължиха да измерват предимство за кандидатите на ГЕРБ Цачева и Манушев, но напълно необяснимо се ангажираха с прогноза за втория тур, според която Радев и Йотова щели били да спечелят, и то с преднина от 1 % до 3 %. Подобна дистанция не би трябвало изобщо да бъде предмет на коментар при използването на подобен метод.

Резултатите от сондажите се превърнаха в част от кампанията. Без да се доближат до реалността те се опитаха да й въздействат.

На фона на провала на всички социологически изследвания за резултатите от президентските избори в САЩ, българските провали изглеждат несъществени. Казват, че било по-добре да се провалиш заедно с големите агенции, отколкото да се окажеш прав въпреки тях. Но само когато измерваш едно и също, а не защото мериш по еднакъв начин различни неща.

Масираното публикуване на резултати от сондажи, без ангажимент за предизборна прогноза, е лоша практика. Тя не може да бъде извинена с бележките с дребен шрифт, според които данните отговаряли на моментното състояние. Най-малкото, защото в гръмките заглавия на медиите няма и помен от „моментно състояние“. А именно чрез медиите тези резултати се превръщат в част от средата, която формира решението на избирателите.

Преди втория тур на изборите се случва същото. Отново се публикуват резултати от сондажи, но с уговорката, че те не са прогноза, а отразяват „моментно състояние“, което можело да се промени в следващите дни. Всъщност, в оставащите малко повече от 50 часа преди началото на изборния ден. Доколко подобни резултати са достоверни? Като че ли никой не иска, а може би и не може да каже. Доколко те ще окажат влияние върху колебаещите се да гласуват? Предстои да разберем.

Подобни „предварителни резултати“ имат значение само за колебаещите се. Те оказват минимално влияние върху решилите да гласуват, но биха могли да се окажат решаващи за онази група от избиратели, която предпочита да гласува винаги за победителя, който и да е той. В българските условия тази група от избиратели е достатъчно голяма, за да сбъдне поредното „пророчество“. Феноменът е познат и описан отдавна, но това не пречи опитите за неговото приложение у нас да продължат.

Вече няма значение дали става дума за липса на професионализъм, за политическа интрига или за корупция. Щетите са нанесени, а по всичко личи, че отговорност няма да бъде потърсена от никого, дори в рамките на професионалната общност.

Зад „сбъдващото се пророчество“ обаче има сериозен проблем, който едва ли интересува агенциите, но със сигурност ще промени представите за електоралните изследвания. В мащаба на българския политически провинциализъм никой няма да се разтревожи толкова много от нарушенията на професионалната етика, но истинският проблем ще изисква усилията на много изследователи.

Досегашните техники за провеждане на подобен тип сондажи дават все по-слаби резултати с ниска прогностична способност. Фактът, че преобладаващата част от агенциите имат маркетингов профил ограничава до минимум капацитета им да изследват политическите процеси. А те се променят съществено и трайно, толкова бързо, че използването на една и съща методика за продуктов и политически маркетинг вече става не само неприложимо, но и вредно.

Представата за политиката като пазар е трайно наложена в нашите условия - не без съдействието и на този тип изследвания. Потискащото нежелание да се излезе извън клишето на „сондажите“, да се експериментира и да се прилагат различни методи ограничи допълнително хоризонта на електоралната социология в българските условия.

Резултатът е лош, както за възложителите, така и за потребителите на този продукт.

Дълбоката фрагментация на съвременните общества и промяната в отношението към политическото участие правят все по-неадекватни досегашните методи за измерване. Провалът на американските социологически агенции е показателен за мащаба на проблема, пред който сме изправени. Знанието за политическите предпочитания и намерения на избирателите става все по-несигурно, най-вероятно защото самото политическо поведение се променя. Необходимо е да изоставим самонадеяната представа за „прогнозиране на поведението на избирателите“. Освен дълбоко неморална, тя е и незащитима в съвременните условия.

Никой няма право да „обяснява“ поведението на избирателите, основавайки се единствено и само на собствения си житейски опит, политически предпочитания и финансови интереси. Никой повече не трябва да си позволява да „пророкува“ в очакване, че конформисткият вот ще последва неговите“предварителни резултати“. Нито един уважаващ себе си изследовател не може да си позволи да измерва политическото поведение, без да изследва последствията на комуникационната революция, в която живеем.

Разширяването на достъпа до информация не води до формиране на знание. Това, че все повече хора имат все по-широк достъп до информация не увеличава желанието им да изработват свое обяснение, а точно обратното – да потребяват готовите суб-продукти, които са предназначени именно за тях. Фалшивата представа за непосредствен и непрекъснат достъп до информация постепенно подменя необходимостта от знание. Тази липса на свой ред генерира напрежението на новите форми на протест, основаващи се на разбирането за това, че вече си изгубил, дори преди да си направил каквото и да е. Истинският проблем е в тези „нови губещи“, които все по-често ще избират кой да ни управлява.

В българските условия те отдавна са потънали в спиралата от зависимости, които създава комбинацията между ниска информираност, конформизъм и усещане за загуба. Спрямо тях вече не е необходимо да бъдат прилагани познатите техники на политическа корупция в изборния процес. Достатъчно е само да им се каже кой води, за да бъдат стартиран ефекта на „самотната тълпа“. Мощта на популизма нараства в пряка връзка с увеличаването на дела на хората, които попадат в категорията на новите губещи. Популистките призиви са единствените, които достигат най-ефективно до тях. Защото отговарят на техните собствени незададени въпроси.

В навечерието на втория тур на президентските избори отново беше използван познатия трик със „сбъдващото се пророчество“. Отново ни обясниха кой щял бил да спечели, но без да носят каквато и да е отговорност за „предварителните“ си резултати. Отново социологическият анализ бе подменен с ширпотреба, предназначена за новите губещи в България.

Предстои да разберем доколко конфекцията втора ръка ще окаже влияние върху поведението на българските избиратели. Важното е, че вместо дебат по същество за президентските отговорности и правомощия, отново в българското публично пространство доминира играта с публиката. Опитват се отново да ни представят собствените си амбиции като социологически факти; опитват се да ни обяснят защо ще направим едно или друго; опитват се отново да подменят реалността, форматирайки я в мащаба на собствените си амбиции.

Но при определени условия именно подобна самонадеяност може да предизвика точно обратния ефект. Може би избирателите ще изненадат за пореден път онези, които се опитват да формират - вместо да измерват - предпочитанията им.

Възможните отговори са повече от един.