OffNews.bg

Протестът навлиза в зрялата си фаза и водачите му трябва да кажат как ще се случи промяната

Клопката, която Христо Иванов заложи на ГЕРБ, демонстрирайки в ефир невъзможността да упражни конституционното си право на достъп до българския бряг пред резиденцията на Доган, постигна неочакван резултат.

Без да иска, Ахмед Доган сплоти българите за протест. Имението му - като миниатюрен модел на порочната ни държава, показа двойните стандарти в нея. Наглостта на задкулисната игра, в която законът е заобикалян и погазван, всеки български гражданин можа да види на живо от телевизионния екран. Старателно прикритото беззаконие, което ежедневно притиска българина, но остава невидимо за него, при акцията на Христо Иванов лъсна в цялата си „прелест“.

Арогантността на политическия олигарх, остойностил влиянието си в полу-феодално владение, охранявано от държавата, нямаше как да не взриви народния гняв. Но нещата не свършиха до тук. Доган не се посвени да заплашва и изнудва дори с междуетническо напрежение, при което премиерът Борисов се сниши. Телевизиите показаха, че това е негласно обявения залог за възстановяване правата на гражданството във феодалните му завоевания.

А главният прокурор Гешев имаше неблагоразумието да определи случващото се като „нападение на крайцера Аврора, с което се възвестявала работническо селска революция“… Не кой да е разказа тези небивалици на фона на видимото беззаконие, а главният прокурор на държавата. 

Когато гражданите видяха как вътрешният мир в страната става залог на личните интереси на Доган, чашата на търпението преля. Впрочем, убеден съм, че дори най-лоялните хора на Доган в ДПС са се почувствали омерзени, че са попаднали в тази инсценировка. Това пролича, когато заедно с плажуващите, доведени от Христо Иванов, така запяха националния химн, като че ли директно се обръщат към самозабравилия се техен почетен председател.

Според мен за вдигането на протестна вълна спектакълът „Росенец“ изигра ключовата роля. По-важна дори от тенденциозната прокурорска акция в президентството. Духчето излезе от бутилката. За всички стана ясно защо президентът бе снел доверието си от правителството на ГЕРБ. Стана ясно и защо призова за оставката му. Имаше нужда само от организатор и практически водач на протестните действия. Така нареченото „Отровно трио“, състоящо се от проф. Велислав Минеков, Арман Бабикян и адв. Николай Хаджигенов, се зае със задачата. Призивите на членовете му в интернет изведоха хората на улицата. Исканията: оставки на правителството Борисов и главния прокурор Гешев.

В рамките на дни броят на протестиращите скочи експоненциално. На 13.07. достигна десетки хиляди с тенденция да продължава да расте. Протестите излязоха от столицата и обхванаха страната. Стана ясно, че правителството е сериозно разклатено и едва ли има опции за оцеляване. Според мен в близко бъдеще то ще падне. Уволненията на министрите Горанов, Маринов и Караниколов само предизвестяват краят му. Успехът на другото важно искане - оставката на главния прокурор, засега е по-трудно предвидим.

Гешев обаче едва ли ще може дълго да упорства. Ако с оставката си кабинетът признае моралното си поражение, а острието на протеста продължава да стърчи срещу главния прокурор, избран с благословията на падналия кабинет, не виждам перспективата за оцеляване на Гешев.

Освен тези дни сред протестиращите се чуват обаче и други искания, напр. за Велико народно събрание, съдебна реформа, наказания за грабежите по време на Прехода, прочистване на медиите от влиянието на олигарси и др.

Всичко като че ли опира до това, да се изградят структури на функционираща демокрация, гарантираща гражданските свободи, равнопоставеност на българските граждани, правото и справедливостта. Гарантираща и невъзможност за корупция. Хората на улицата са наясно, че нищо няма да е постигнато, ако сегашният корумпиран елит бъде заменен с поредния нов. Те открито заявяват, че не искат да бъдат използвани като инструмент, на когото и да е в стремежа му да овладее финансовите потоци на държавата и европейските средства и да ги пренасочи към своя кръг от приближени. Хората искат изцяло обновена държава, гарантираща справедливост – както някои се изразиха „рестарт на демокрацията“. 

Това проличава и от отношението на протестиращите към партии и личност, присламчващи се към протеста. Вижда се по плакатите. БСП и производните ѝ Мая Манолова, АБВ и подобни, са считани за ретроградни сили, а не за носители на желаната промяна. БСП и разроените от нея го виждат и знаят. Не рискуват да се изправят да говорят пред протестиращите, за да си спестят освиркване. Смятам – а това показват и наблюденията ми от самия протест, че и президентът Радев само дотогава ще запази високия си обществен авторитет, докато се държи на разстояние от БСП. Не бива да допуска само защото е излъчен от нея, червената партия да яхва високия му рейтинг.

А иначе президентът в речта си от 15.07. каза всичко, което историческата ситуация налага да каже българският президент. Със своята съпричастност към неправдите, които изтърпяват гражданите, и прямостта на своя изказ, ще бъде сравняван с Желю Желев. А предшественикът му Росен Плевнелиев, който осъжда действията на Радев, ще запомним като най-безличния президент на демократична България.

Ако в първата фаза на протеста най-важно бе хората да излязат на улицата, да преодолеят страха и да заявят своите искания, сега протестът навлиза в зрялата си фаза. Сега погледите са вперени в концепциите за промяна, които ще предложат водачите му. Между лозунгите и емоционалните призиви бунтуващият се народ вече търси да отличи бъдеща управленска коалиция и конкретните ѝ програми за промяна. Търси стъпките за постигане на обновеното демократично управление, което ще изкорени корупцията и беззаконието на паралелната държава. Иска да чуе как ще се осъществят промените, от които ще се подобри живота му и ще се увеличат шансовете му за щастие. Иска и да чуе как хората, представящи се за алтернатива на злото, което според постигнатия консенсус трябва да бъде преодоляно, ще му гарантират, че няма да го предадат.

Суверенът се е парил нееднократно: протести; смяна на управленския елит; новите лица продължават по старому. Сега иска непременно да избегне този сценарий. Сега очаква от политическите актьори добре обмислени оферти с гаранции за осъществяване на своите искания. Този път протестната енергия, бликнала от ентусиазма на просветено младо поколение, голямата част от което вероятно е обучавано в утвърдени демократични държави, едва ли ще позволи предателство. Тези, които ще управляват след протестите трябва да са наясно с това. В момента гражданското общество гради алгоритъм за дългосрочна защита на интересите си чрез възбуждане на протести винаги, когато властта пренебрегне моралните норми. Отстраняването на сегашните управляващи ще бъде просто първото му успешно приложение.

От тук нататък очаквам този алгоритъм да гони от власт всеки кабинет, подменящ волята на суверена. Насред пандемия времената може би най-сетне се променят към добро.