Профил на кабинет

Консултациите за реализиране на проучвателния мандат за съставяне на правителство в този парламент, всъщност ще бъдат насочени към съставянето на служебното правителство, което президентът Плевнелиев ще трябва да назначи през следващите седмици.

Президентът избра две успешни служебни правителства и няма място за съмнение, че ще се справи добре и с третия, рекорден за българските условия кабинет. Амбициите на БСП и гравитиращите около инициативния комитет на избрания за президент Радев, генерират напрежение около темата за служебното правителство. Вярно е, че до сега не сме се изправяли пред ситуация, в която в края на мандата си президентът е трябвало да назначава служебен кабинет, който да продължи дейността си в мандата на следващ президент. Но, въпросът не е в конституционната процедура.

Някак неочаквано се върнахме в началото на 90-те години, когато нито един парламент не успяваше да завърши мандата си. Истинската причина е в качеството на политическите партии и в общото равнище на политическа стабилност. Въпросът не се свежда до конституционно допустими процедури, а до липсата на политическо съгласие относно нормите, които трябва да бъдат следвани, независимо от конюнктурното разпределение на силите. Онова, което занимава различните опозиции в 43-то Народно събрание е кои ще са министрите в третия служебен кабинет и на какво влияние биха могли да разчитат чрез тях.

Тази амбиция е много по-видима сред представителите на БСП, особено след като Корнелия Нинова заяви по време на гласуването на оставката на правителството: „вие загубихте – ние спечелихме”. Това е основата върху която се проектират амбициите на екипа на избрания за президент Радев да определи структурата и персоналния състав на следващото служебно правителство. След президентските избори, твърде много групи от интереси търсят място в близост до властта. Именно затова в публичното пространство темата за служебния кабинет все по-често се коментира от гледна точка на „задължителните консултации” между президента Плевнелиев и избрания за президент Радев.

Посланието е еднозначно – ние спечелихме и затова ние трябва да поемем управлението колкото е възможно по-рано. Според тази интерпретация, не трябва да бъде позволено на президента Плевнелиев да определи структурата и състава на служебния кабинет, с който ще трябва да започне мандата си Радев след полагането на клетва на 22 януари 2017 година. Жестът на добра воля и на приемственост, който направи президентът Плевнелиев не бе разбран правилно. Президентът има всички необходими правомощия да назначи точно такъв кабинет, какъвто пожелае, тъй като той и само той носи отговорност за него.

Ако след полагането на клетва, избраният за президент о.р., ген. Радев реши да уволни този кабинет и да назначи друг, това отново е единствено и само негова отговорност. Диалогът, който предложи Плевнелиев не е опит за споразумяване или постигане на компромис. Стабилността на служебното правителство, както и на експертите, поели отговорността да участват в него независимо от рисковете, зависи от културата на приемственост, която ще насърчи прехода в президентската администрация.

Темата за това как се предава мандата в президентската администрация не е бил до сега в центъра на общественото внимание. Още по-рядко някой си е задавал въпроса за това какво е наследството на предишния мандат, което новоизбраният президент трябва да приеме и да развие, или спрямо което би било добре да се разграничи. Най-често, досегашният опит по тази тема се свежда до персоналните назначения и общия извод за липсата на приемственост между кадрите, изпълнявали функциите си като съветници и секретари на предишния държавен глава. След президентските избори изглежда, че натискът за заемане на подобни позиции е толкова силен, че това може да се окаже първият сериозен проблем, пред който ще се изправи новоизбрания държавен глава.

В сегашните условия, профилът на служебния кабинет ще отразява нивото на постигнатото качество при предаването на мандата в президентската администрация. Освен неговите съществени отговорности в условията на политическата криза, през качествата и разпределението на отговорностите на министрите ще можем да оценим в каква степен новият президентски мандат ще следва приоритети в мандата Плевнелиев или ще бъдем свидетели на поредния опит за компрометиране на положените преди новия мандат усилия.

Служебните кабинети не само трябва да отговорят на приоритетите на актуалната криза, но отразяват и някаква различна визия за дневния ред на държавното управление. В този смисъл, структурата и персноналния състав на служебното правителство, могат да бъдат определени и като предложение за промяна на приоритети или въвеждането на нови теми в държавното управление. Така изглеждаше например назначаването на министър по въпросите на електронното управление във второто служебно правителство на този президентски мандат.

Основният риск, който ще трябва да управлява поредното служебно правителство е неопределеността, породена от вероятността държавната администрация да спре в очакване на резултатите от поредните парламентарни избори. Всичко това вече се е случвало. Преди всичко, това означава да бъде изработена ясна програма за решаването на онези въпроси, които не могат да бъдат отлагани в очакване на следващия състав на парламента. Доколкото за определен преиод от време, президентската институция ще има определящо значение за следването на този дневен ред, много важно е как тази отговорност ще бъде отразена в структурата и кадровия състав на служебното правителство.

Поради сложния си коалиционен характер предишното мнозинство, излъчи правителство с четирима вицепремиери, разграниченията в отговорността на които останаха не докрай определени. В профила на следващия служебен кабинет трябва да има ясно изразен приоритет на теми, които да аргументират необходимостта от двама или повече вицепремиери. Няма съмнение, че една от тях трябва да е свързана с европейската интеграция и подготовката на председателството на Европейския съюз. Напредъкът в политиките на европейска интеграция пряко отразява степента, в която България успява да подобри качеството на живот на гражданите.

Вторият също толкова очевиден приоритет, около който трябва да бъдат организирани усилията на експертите и администрацията е в сферата на сигурността. Тук трябва да намерят място както функции по координация и контрол върху политики за националната сигурност, миграционна и бежански политики, така и тяхната обвързаност с теми от външната политика, оценката на външнополитическите рискове и промяната в общата среда за сигурност, в която се развива страната.
Между тези два приоритета има естествени връзки, но те биха придобили истинското си значение, само ако бъдат аргументирани с оглед на държавното управление, а не на временната политическа конюнктура. Голямата група от теми, свързани със социалната политика, здравното и пенисионно осигуряване, както и политиките на интеграция и управление на неравенствата, могат да бъдът изведена като самостоятелен приоритет. Но, по-добре би било, ако тези въпроси се адресират в процеса на разработване на всички останали политики.

Профилът на служебния кабинет ще ни каже много за това как ще се предаде мандата на президентската администрация. Тази експертна гледна точка може да открои нови възможности за реализиране на интегрирани управленски решения. Чрез своя кадрови състав служебното правителство ще покаже доколко ще бъде следван принципа за отсраняване от държавното управление на лица с установена причастност към „Държавна сигурност”. По липсата на партийна и корпоративна обвързаност ще можем да съдим за това доколко натрупаният опит е преминал в управленско знание.

Но, преди всичко – профилът на служебния кабинет ще покаже колко далеко могат да стигнат партийните амбиции и колко ефективно могат да им противостоят принципите на доброто управление.