Принципът на свободата

Велзевул в превод означава „повелител, господар, принц на мухите“, един от шефовете на ада според древните предания, синоним на дявол, поднебесен дух на злобата, Уилям Голдинг е посветен в рицарско звание от кралицата през 1988, а пет години преди това получава и Нобеловата награда за романа си, наречен на този демон. Мухите никога няма да изчезнат. Докато има мърша и мръсотия, с която да се хранят, те ще пребъдват, неунищожими са. Не са застрашен вид. За разлика от пчелите. Някак между другото пропуснахме край ушите си протестите на пчеларите. Някак неразбрани са исканията им. Но аз знам какво искат. Нещо, което вече никой не може да им даде. Пчелите мрат масово. Тези трудолюбиви насекоми, произвеждащи толкова сладки и лечебни продукти, не могат да продължават да съществуват в света, който им предоставяме. Защото са чувствителни. Понякога животът поднася най-ярките метафори, нямат нужда от досъчиняване.

Монсанто, BASF и останалите производители на химически съединения, с които земеделците са задължени да обработват почвата и нивите си, за да си вземат субсидиите, не се вълнуват от такива дреболии като пчелите. Те живеят заради печалбите. До степен, която може би само Карл Маркс е успял да опише. Вече не става дума и за алчност, а единствено за вид психопатия. Когато човешките същества бъдат лишени от всякакви човешки качества и се превърнат в машини за пари. Химическите съединения са със затворен код − тайна не фирмена, а направо езотерична. Никой български земеделец не знае и няма право да знае какво точно съдържат препаратите, които той излива върху своята земя. Оттам тези препарати попиват в корените на растенията. Стигат до цветовете, пчеличките се докосват до тях и падат на земята. И повече не стават. А може и още във въздуха да се разлетяват отровите, да полепват по местата, където пчелите живеят. И отново същият резултат. Какъвто и да е пътят, резултатът е този. И ако си мислите, че към здравето на животните химическите елементи са безпощадни, а спрямо нашето са някак безвредни, лъжете се.

Няма вариант, в който големите химически фирми да бъдат накарани да ни съобщят открито с какво ни третират. Ние виждаме само последствията. Убитите производители на мед. Това, че няма да имаме пчелни продукти е началото. Когато няма да има как да бъдат опрашвани растенията, ще настъпи най-интересното. Няма да има повече естествени плодове и зеленчуци. Ще останем само и единствено на ГМО. Такива варианти предвиждат песимистите. По-лошо не може да стане, казват те. Може, може, отговарят им оптимистите.

Представете си, че първите хора, запалили огън, били решили да патентоват умението си и да поискат заплащане от останалите, за да им предоставят услугата. Даром сте получили, даром давайте е принципът на свободата. Човекът е оцелявал, защото е бил солидарен, съпричастен и милостив. И няма да може да оцелее в бъдеще без този принцип. Не и като свободен човек. Ще бъде роб на монсанто и майкрософт. Роб на техния затворен код и платен лиценз. Колкото му позволят да мърда господарите, толкова. Ако си решат да постъпят с него като с пчелите, кой ще ги спре?

И понеже споменах и другите поробители, да доизясня, че затвореният код води до политическа корупция. Българските министри, подписали договор с търговското предприятие на чичо Бил за въвеждане и използване само на неговите „малкомеки“ (mikrosoft) продукти в училищата ни, са се облагодетелствали от сделката, няма как да е иначе. Облизали са си пръстите, с които бръкнали не в меда, а в онова, по което обичат да кацат мухите. Прочетете повече за Ричард Столман. Сложете си на личните компютри операционна система и приложен софтуер с отворен код. Вече е повече от лесно. Но нали бидохте дресирани и излъгани от спекулантите, та не осъзнавате съвсем нито какво точно казвам, нито колко голяма е опасността. Ако го сторите, ако почнете да ползвате продукти с отворен код, ще успеете поне в част от вашия микрокосмос да се спасите от робството. Поне в една мъничка частица от битието си. А ако не ви пука за това, карайте да върви. И за пчелите не ви пукаше. Нали има мухи.