Превърнаха демокрацията в постживковизъм и продължават да тровят живота ни

Паметникът ''1300 години България'' вече е в историята. Или май беше в някой склад. Все едно… За пореден път обаче той раздели обществото и то в предсмъртния си час. Като мракобесен комунистически вожд, който дори и на погребението си взима жертви.

Раздели обществото, подобно на Моисей - Червено море. Но за разлика от еврейския народ, който избегна сигурна смърт от преследващите го войски на фараона, нашето ''червено'' ни залива, като море всеки път и ние потъваме все по-дълбоко, а удавените са все повече…

Някои бяха дори скандализирани от демонтирането на бетонно-месинговия кич пред НДК. Други се изживяха, като пиромани. Но основното е, че демонтирането беше сатанизирано, заклеймено и посрещнато с ''неразбиране''. От някои.

Така, както някои все още услужливо не са разбрали за зверствата и вакханалиите на смъртта, които се вихреха в концлагерите в Ловеч, Скравена, Белене и на още десетки места в България. Така, както някои ''не разбраха'' какво ни отне демокрацията.

Отне възможността на някои да мачкат, колят и бесят безнаказано българския народ. Отне им възможността да хранят прасета с трупове на свещеници, лекари, военни, артисти, писатели, журналисти… Отне им възможниостта да са нагли до безумие и това не само да им е простено, но и да е, като асансьор в кариерното им развитие.

А на нас, обикновения ''пролетариат'' ''зловещата'' демокрация ни отне реалността, в която зад евтините кебапчета, комунизЪмът криеше уродливото си лице… Изкривено от злоба, алчност и лицемерие. Лице обляно в кръв.

Криеше лицето си и един правешки лумпен, който удави България в мрака, на простащината, излагаше се (излагаше всички ни) и наглееше 30 години от екрана и страниците на комунистическите парцали, наричани тогава вестници. Именно той узакони привилегиите за едни и обезправянето на други.

Впрочем, някой ще попита (и с право) защо й трябваше на нашата и без това финансово задъхваща се и изстрадала държава близо три десетилетия, след 10 ноември да поддържа и да се грижи за този безкултурен архитектурен изрод пред Националния дворец на културата? Нима си няма достатъчно харчове, на които и без това не може да насмогне?

За недоразумението ''соц. реализъм'' съм писал подробно в друга моя статия, тук ще спомена само, че комунизмът създаде плеяда некадърници на държавна хранилка, които творяха откровена грозота, раждаха кич и ваеха изроди от евтин метал, за въхвала на своите подаятели. Които пък щедро ги зачеваха, откърмяха и хранеха.

А днес някои леви младежи дори пускат ''остроумни'' шегички за зверствата на своите бащи и дядовци от ДС. И това се случва в национален ефир, ''гарнирано'' с добродушна усмивка и потупване по рамото - ''свише''.
В задачата се пита, след колко минути точно потомък на нацистки главорез ще влезе в затвора във ФРГ, ако упражни ''комедийния'' си талант с подобна безвкусна шега и то в национален ефир?

Но това навярно е друга тема, а връщайки се у нас ще установим, че за близо 30 години синчетата и внуците на червените офицери от ДС оглавиха мафията, завзеха бизнеса, окупираха индустрията, банките, медиите, разделиха Църквата…

Превърнаха демокрацията в ''постживковизъм'' и продължават да тровят въздуха, делника и живота ни.

Насаждат дори носталгия към ''онова време''. Към ''онея светли години'', КОГАТО… И се започва едно изреждане на ''придобивките'' на социализЪма.

Преди години гледах някакъв документален филм с Теди Москов, в който той сподели една мисъл на неговата майка Рада Москова, по повод ''благата'' и евтините кебапчета на комунизма: ''В затвора храната е безплатна''…

За съжаление, единственото безплатно у нас е безсрамието. Онова, (кърваво-)червеното… А за морето и Моисей, явно не сме чели достатъчно…