Полове

Не обичам систематизациите. Не обичам подредеността, не обичам лаконизма. Не обичам подредените писания, кратки, стегнати и целенасочени, започващи от едно твърдение и обосноваващи го с логически доводи... А накрая стигащи и до някакви логични, ясни като две и две e четири изводи.

Животът не е аритметика, братчета и сестрици мои, две не е никога две. Най-меко казано две е нещо между три и едно, тоест всичко това 2,0000001; 2,0000002 и т.н. Тоест две е хиляди различни неща. Но и всяко такова различно нещо не е просто нещо, а е съвкупности от други неща, прелива се в други неща. Примерно числото 2,000001 е всички числа между 2,000002 и 2,000000.

Хаха, не помня нищо от математиката, шегувам се. Просто искам да напомня, че нещата не са никога толкова прости, колкото ни се иска. И когато някой каже нещо определено, винаги ще се намери някой, който ще излезе, ще каже противоположното и ще се обоснове не по-зле. И даже – по-добре.

А лаконичното писане и говорене... Оф, жалка поза е то. Сещате се за тоя лаконичен мъжага Хемингуей. Защото звучи мъжествено и смело, категорично и твърдо (като еректирал член, горе долу), и на усъмнените в собствената им мъжественост им харесва. На тях им дай (като компенсация) именно такова говорене и писане: твърдо, мъжко, чак мачовско.

Все пак „лаконичен” иде от Лакония, областта в която са живели лакедемонците, тоест – спартанците. А спартанците, видиш ли ти, са били хората на Джерард Бътлър, героите от филма Триста, мъжагите на Леонид; стегнати момчета, с коремни мускули, мъжаги стабилни, които се харесват на мадамите, защото малко говорят и действат смело и обичат реда и дисциплината и са завършили средното военно училище за старшини в Горна Оряховица през 87-а и имат червени щитове и черни беемвета на по десет години (поне така изглеждат).

Това тук е писание без ред, тоест – без спартанска мъжественост; и в него случайно и безредно, либерално (сега някой ще изреве, нали така?) се промъкват мисли около половата идентичност, около избора на пол и разни такива модерни теми.

В някои индиански племена на Северна Америка има три пола. В други – четири или шест. Полът се избира донякъде от младежите или по-скоро в развитието си те показват точно към кой пол би било най-добре да принадлежат. Даг Ойстен Ендсьо. Той е голям норвежки религиовед. Него питайте, той ще ви каже. Или евентуално прочетете книгите му. Сексът и религиите. Да речем.

Ето че току-що изпъкна моят интелектуален снобизъм. Да. Радвам му се, поливам го с леки растежни фактори. Защото този мой снобизъм ме кара да чета и затова го обичам и ценя.

Според стоиците има висш естествен закон, към който хората се нагаждат. Според Тома Аквински, живял доста векове след стоиците, този висш закон е Божият закон. Стоиците, дявол да ги вземе, са били къде атиняни, къде разни колонисти около Черно море – от Синоп да речем (който си е сега жива Турция, като погледнеш). Това защо го казвам? Защото това ще рече, че тия ми ти стоици са имали (както са си хойкали насам натам около портите „стоа”) и по десетина или стотина роби.

За тях естественият закон е бил и такъв: Всеки свободен елински мъж трябва да има поне десет роби. Или нещо такова.

Приемаме ли ние днес такъв естествен закон, в който се споменава, че е редно да имаш роби? И че това - да имаш роби и да има въобще робството - произхожда направо от природата на човека? Приемаме ли?

Според Тома Аквински всички човешки закони, ако са в съответствие с Божествения разум са правилни. И естествените права на разумните хора са естествено известни и ясни на всеки разумен човек. Тома Аквински е нямал нищо против войните, смъртните наказания и всички тям подобни насилнически практики на хората. За него те са били не естествени, а чисто и просто същностни части от живота на човека! Така се живее и точка!

И тия насилнически практики са нямали (според него) нищо в разрез с Божествения разум.

Войната е за него, за Тома, като стомаха на човек. Не може без нея. Естественото право да воюваш и естественото право да убиваш – как ви звучи това?

Богът на християните (но става въпрос за тия, идиотите, които отиват с хоругви и кръстове на походи да колят и горят, да палят клади и да пекат хора в името на Отца), та богът на тия християни няма нищо против войната. Той дори я препоръчва на хората. И те естествено отиват на война с неговото име. И убиват други християни, пеейки химни в негова възхвала.

Ние склонни ли сме да приемем такъв бог и неговите повели? Бог, с чието име на уста един цар се нарича примерно Българоубиец, а другият – сто-двеста години по-късно – Гръкоубиец? (Става въпрос за Василий и Калоян – не се мъчете).

Приемаме ли неговия Божи закон?

Та така: Божият закон е въплътен в природата на човека. Бог толерира насилието (когато пиша за кръвожадния бог – пиша го с малка буква). Същият тоя бог определя пола и го прави най-естествено. Нали така? Това е естеството, бог е рекъл така!

Тоест – ако приемаме, че бог е дал пола, приемаме и насилието, вървящо в комплект с неговия Божествен ред!

Приемем ли тоя божи ред, тоя естествен закон, то значи, че ние приемаме и войната и убийството!

Приемаме ли наложеният от бог пол – приемаме и наложеното от същия тоя бог жертвоприношение! Дори и на собствени деца.

Та нима тоя бог не е накарал Авраам (спомнете си – юдаизмът, християнството и ислямът се наричат „авраамически религии”) да принесе в жертва своя мъничък син Иаков? Накарал го е и още как!

После го е спрял - в последния момент. Сетете се за картината на Рембранд – жертвоприношението на Авраам – как ангел спира ръката на Авраам и ножът пада над пухкавото белезникаво детско телце.

Ние склонни ли сме да вярваме в божествения закон на бог, който ни изпитва, карайки ни да принесем в жертва децата си?

Па ако ще и след това да ни спре. Как ще се изтълкува сега, ако някой приготви казан да свари детето си, след като го е заклал като агне – защото е послушен за божия закон – и детето стои там наоколо, вързано, и скимти и чака да бъде заклано?! И тоя някой се надява бог да го спре? Ами ако не го спре? Ако бог нещо се разсее и не прати ангела и не спре ръката с ножа?

Не говори така за бог! – ще ревнат мнозина. Да, ама вие ще сложите ли дръвника, за да заколите детето си, ако бог ви нареди? И какво ще ви е отношението към такъв бог след такова нареждане? Не казвайте, че всичко се променя с идването на Спасителя! Защо тогава Старият завет не е забранена книга?

Апропо – хромозомите. При някои видове влечуги полът не е детерминиран, а се развива в зависимост от температурите на околната среда. Мъжките се развиват при по-ниска температура на инкубиране на алигаторските яйца. Да. Някой ще каже – ама човек не е алигатор. Той е бозайник, а при бозайниците хромозомите (тоест – Божиествения закон) определят пола, а не температурите на инкубиране. Аз ще кажа: а човекът не е ли и нещо различно от прост бозайник? Както при алигаторите температурата определя пола, не може ли при човека Личното Предпочитание – тоест – Личната Свобода да определят пола?
То – речете – би могло, ама ние не искаме. Признайте си милички, деспотчета сте вие и в червата си!

Всеки ученик знае, че полът се детерминира (доколкото се детерминира) от хромозомите...но и от хормоналния баланс на индивида, от хормоналния баланс на майка му през бременността, от физическите, химическите, психологическите и социалните въздействия на средата по време на ...хм, на целия живот...

Влиянията са сложно нещо. Те могат, а и ние чрез тях можем да правим от глината на току-що родения човек горе-долу каквото поискаме. Мъж или жена, войник или миролюбец, ангел или свиня.

Освен това хромозомите...ха, виждали ли сте хромозоми? Аз съм! Те са просто многократно пресукани нишчици от ДНК и хистонови белтъци. Любознателните и носещи в себе си все още средновековна фантазия учени от 18-19 век са ги видели и са си казали – я! Я да вземем и по един такъв аристотеловски начин да ги опишем и систематизираме! И са ги систематизирали – на основание на формата и големината им. Както, апропо, са правели и с облаците. Систематизирали са облаците по форма, милите идиоти, боже мой! С това искам да намекна, че тая систематизация на хромозомите – по форма и размер – е абсолютно смешна. Но после от нея е тръгнало – по тая пътека – и цялото изучаване на хромозомите. И ако тая пътека е била грешна – няма значение – просто учените са влагали все повече ум и усилия именно в тая пътека. И са нагаждали всичките си открития към нея. Ще ви кажа – ако учените бяха тръгнали да броят колко дяволи има на върха на една игла – сега с електронни микроскопи и позиционно емисионна томография щяха да са открили не само броя им, ами и как изглеждат!

Един луд учен – тръгне ли по някаква пътека – ако ще да е напълно идиотска – с големия си и тесногръд ум – ще наоткрие купища неща и даже и ще ги докаже. Та така и с различните хромозоми и тяхното половоопределящо значение. Хромозоми описани като напълно различни, защото едната приличала на буквичката Х, а другата – на старата латинска (!) буквичка Y – това прилича на систематизирането на облаци по формите им. Нищо, че има и ДНК изследвания. Те са се появили като следствие от това Х – Y делене, и тези изследвания са следвали тая пътека, която тръгва от детинско, инфантилно, средновековно наблюдение. Я, това ми прилича на Х...значи е различно от другото, което ми прилича...ха, на Y...

Та така. При бодливите плъхчета амами от Япония липсва Y хромозома. А странното е, че японските дзен будисти смятат сношенията с представители на другия пол за най-неприемливото възможно поведение. Къде къде по-грешно и водещо към страдания от съвкуплението (което също е грешно) с представители на същия пол.

Ама ние сме си българи и това е най-важното! - ще кажат някои мили хора.

А какви сме ние българите? Какво ни определя като такива? Това, че сме православни християни? Ами българите мохамедани? Но нека не бъда банален като някаква есенно-зимна грипна епидемия – ами българите будисти? Защото има и хиляди такива! Те не са ли българи?

Ами българите протестанти – които не са малко, а пък за православните са най-противни еретици? Кои сме българите? Какво сме българите? Чрез какво можем да се определим? По произхода си? Белите, българо-славяно-траки, православни? Нещо като балкански УАСП (не се мъчете – уайт, англо-саксън, протестант)? Това ли сме? Ами всички тези, които са наследници на узи – като гагаузите в Северна България? Ами всички наследници на вестготи – като моите прародители от Мизия? Ами всички наследници на кумани от Източна България, а и от Западна България? Те не са ли българи? Ами мулатчетата като чудесната певица Прея и квартероните, като детенцето на моя приятел – полуруснака Део? Те не са ли българи?

Езикът ни обединява! – ще ревнат националистите.

Я кажете, мили националисти – кой не знае Чавдар войвода? Кой не е слушал за него? А знаете ли какво е Чавдар? Чавдар е думата ръж – но на турски! А думата хора? Знаете ли, че е гръцка? А думата пари? Че иде от пара – турската дума за дребна монета, стотинка?

Мога да подхвърля, без да искам да съблазнявам – но ще съблазня някои по-будни глави (но ще си измия ръцете): нека погледнем тия, които спорят по половите въпроси. Аз – повтарям – това само го подмятам и не взимам отношение! Но нека кажа, след като поглеждам спорещите, какво виждам: тия, които са за Стария ред и срещу всякакви там либерални мръсотии – (ха-ха, тука се получава именно смешно, защото точно те обичат расови и евгенични теории!) та точно тези – противниците на новото, на либерализма и на всякаквите там Разрешаващи конвенции, които на всичкото отгоре забраняват и Насъщното Насилие – та те антропологично и по систематиката на Ломброзо често приличат на хомо деликвенс. Но хайде – не толкова.

Нека съм нежен. Не приличат на престъпници и дегенерати по Ломброзо, но определено имат черти на туранската субраса. Тоест – черти на ориенталци, на азиатци, на турци, на анадолци, на тъмни балкански субекти, на не-европейци. Пак казвам: аз не харесвам расовите теории. Но те ги обичат. Така че да вземат огледала и да се погледнат. Повечето нямат нищо западно, северно, нордическо, гордо и расово. Приличат на преселници от Централна Азия. Мигранти. А нима именно те – същите те – не мразят и мигрантите?!

Точно тия – националистически, религиозно, консервативно, ксенофобски настроени мили хора приличат на азиатци и североафриканци. Хм. Това са просто мои безотговорни наблюдения. Не държа на тях. Всъщност по-скоро ми приличат на Бай Ганьовци. Като символ на всичко съпротивляващо се и по най-дебелашки начин ръмжащо срещу западната цивилизация на либералния хуманизъм. Бай Ганя отново срещу европеидния, мил, деликатен и просветен, свободолюбив Алеко. Нищо де. То така си е от край време.