Отговорът е Науру

От стр. 2

Да предположим за момент, че сте терорист... или сте ограбили банковите сметки на хиляди хора в малка източноевропейска държава... или просто се криете от някого. Трябва ви нова самоличност. Ново гражданство. Но откъде? Отговорът е Науру! Безочливият атол започва да продава най-безотговорно паспорти наляво и надясно на всеки, който е готов да снесе между петнайсет и трийсет и пет хиляди долара. Някои от тези документи съвсем резонно се оказват в ръцете на брадатковците от Ал Кайда.

Друг любопитен ход на острова е наглата монетизация на членството му в Обединените нации. През 2009 година Русия имаше нужда от някого в ООН, който да признае Абхазия и Южна Осетия за независими държави. Но кой? Петдесет милиона долара по-късно отговорът се оказа Науру! Островът е и сред първите, които някак много мистериозно побързаха да признаят Косово за суверенна страна. Политическото му лавиране налага неизбежни паралели с най-древната професия. През 2002-ра например Науру си ляга с Китай срещу сто и трийсет милиона долара. Но още преди да са си изпушили цигарата, вбесеният Тайван къса дипломатически отношения с развратния атол. През 2005-а се случва обратното: Науру сваля Тайван и официално къса с Китай. Точно колко пари са били спечелени от този ход на островната жрица на политическата любов, не е съвсем ясно. Това, което се знае със сигурност, е, че авиокомпания „Науру“ се сдобива с нов боинг – дар от Тайван.

Но може би най-странната финансова авантюра на Науру бе свързана с ЦРУ и скандално некомпетентното правителство на Джордж У. Буш. Сделката, която островът сключи през 2003-та с американците, бе, меко казано, нестандартна. Идеята беше Науру да отвори фалшиво посолство в Пекин, което да бъде нещо като шпионска подслушвателна станция и където да се укриват избягали от Северна Корея висши чиновници. Не по-малко фалшив дипломатически автомобил със знамето на Науру щял да превозва дисидентите под прикритието на затъмнените си стъкла. В знак на братска благодарност Щатите предложиха масивно финансово възнаграждение. Този задкулисен шедьовър на Централното Разузнавателно Умопомрачение даже имал кодово име: „Уийзъл“. Пекин обаче надушва нещо нередно и сделката се проваля в последния момент.

Но къде всъщност се изпариха милиардите фосфатни долари? Вместо да бъдат вложени в нещо разумно, те просто бяха прахосани за безсмислени продукти, обречени начинания и глупави инвестиции. Десетки милиони минаваха през разхитителните науруански пръсти за броени седмици! Най-безумното начинание на правителството по всяка вероятност е следното – през 1993-а англичанинът Грег Мьолер създава главозамайващо посредствен мюзикъл, посветен на любовните похождения на Леонардо. Не на Ди Каприо... На Да Винчи! Четиричасовата продукция е безобразен качамак от музикални клишета и сюжетни парадокси, но Мьолер държи да я представи на голямата сцена в Лондон. Проблемът е, че му трябват милиони долари. Но откъде? Отговорът е Науру! Островът финансира мюзикъла и праща четиридесет държавни служители начело с президента на премиерата. Дебютът на спектакъла може да бъде сравнен единствено с дебюта на „Титаник“ и Науру губи милиони.

През седемдесетте и осемдесетте години, замаяни от внезапния си просперитет, жителите на Науру се бяха хвърлили да внасят огромни количества полуфабрикати и замразени западни храни. Обездвижиха се, изоставиха напълно древния рибарски занаят на предците си, забравиха за земеделието и тропическите плодове и започнаха да тъпчат безразборно стомасите и хладилниците със синтетични продукти. Коя, мислите, е най-дебелата страна в света в момента? Познахте! Отговорът е Науру! 94.5 процента от населението са с наднормено тегло! 71 процента страдат от затлъстяване. Всеки трети човек е диабетик! Средната тежест на науруанци е сто килограма! Средната! Това включва и децата!

В разгара на фосфатния бум шефът на полицията си поръчал фрапантно жълто ламборгини, но когато то пристигнало, се оказало, че не може да се побере в него.

Президентът на страната, както и много от държавните служители, обичали да се мятат спонтанно на някои от пътническите боинги на авиокомпанията „Науру“ и да ги използват за лични пътувания, включително полети с цел пазаруване в Австралия и Хонг Конг. Компанията потънала в дългове и останала с един самотен боинг 737, който в момента е единствената връзка на Науру със света. Част от седалките се използват за доставки на огромни туби с питейна вода от Австралия. В последните години островът страда от необяснима суша и застаряващата фабрика за десалинизация на морска вода не е в състояние да напоява страната. Някои учени смятат, че сушата се дължи на така наречения „ефект на фурната“: лишената от растителност вътрешност на острова се нагрява като печка, образувайки невидим вертикален цилиндър от горещ въздух. Това пъклено течение не позволява на дъждовните облаци да се сгъстят около острова.

Следва на стр. 4