Отдел „Програмиране на повредите“

Знаете ли я тая приказка: Добър човек, кофти настроение - блус (Rhythm and blues). Кофти човек, добро настроение - чалга (не само музика, а лайфстайл). 

Днес съм философски настроен. Ще карам на общо основание. Предупредени сте. После да нема ама ти що такива простотии си написал...

От десетина и повече години може би, кой да ти каже, в централите на големите автомобилопроизводители има нов отдел - Програмиране на повредите. Не планиране, а именно програмиране. Залагат в определени модули от машината нещо да се счупи след точно определено време или определени изминати километри. Вече имаме не нормални двигатели, в които и ние да се бърникаме, да си сменим нещо елементарно, а съвкупност от модули, които са капсуловани и достъп до вътре нема, а и да има, е безсмислен, направено е да се смени целото.

Та трагедията на времето ни е, че вече са в наличност такива отдели. И си представям сюжет за разказ, главният герой е инженер, който работи в такъв отдел. Но въпреки големата си заплата и декларацията за лоялност, която е подписал и в която са разяснени условията му на труд, той все пак е запазил човещината си, нещо го дразни, мъчат го съмнения и в един момент решава, че през главата на всички шефове ще направи новия модел автомобили да се чупи не на стохилядния километър и на третата година, а на тристахилядния и на петата година. Никой не забелезва модификациите му, докато не минават три години и установяват, че автомобилът не се чупи, но не могат да изземат продадения тираж от населението. Уволняват инженера и му стъжняват живота, оклеветяват го публично и полагат усилия никога повече да не работи по специалността си. Но той е щастлив от постъпката си и им тегли една майна на всички.

Новите технологии са в служба не на човека и човечеството, а на хората с парите. Като всичко останало. Кофти хората са на власт и всичко стана чалга. Господинов написал „И всичко стана луна“, щото текстът му е художествен, но ако требва изразът да звучи публицистично, нищо друго освен това не може да се напише: „И всичко стана чалгийка“... Имам предвид на световно ниво. „Чалга“ в смисъл на фалшификат, ерзац, подмяна на ценността с нейно жалко комерсиално подобие. Инженерите не полагат Хипократова клетва като лекарите, а би требвало. Те требва да служат на човешкия род също като хората, които ни оперират и лекуват. В това е призванието им, требва да имат чест, а не да напредват в посока единствено „как да онодаме клиента, че да си плаща повече пъти“. Програмирането на дефектите не е просто занимание, требва да са в наличност научни познания по „съпротивление на материалите“, по механика, електроника... Колко енергия се хвърля, за да бъде измамен човекът. С тази единствена цел!

Карали ли сте стара кола? Не казвам, че са съвършени. Но ако усилията на инженерната мисъл беха насочени към усъвършенстване на съществуващото, а не към комерс, щехме да имаме коли, които да ни служат цел живот. Себестойността им немаше да е по-висока. Може би материалът щеше да е малко по-скъп, защото се обработва повече, но това немаше да го оскъпява прекалено. Вместо това съвършените технологии днес са единствено в ръцете на военните и то в страните, където военни все още има, не и в Територията. Прост пример е сравнение между въздушния филтър от картон, каквито ги правят днес, и въздушен филтър с пружина и отработено масло като на некои стари двигатели... Кой е по-съвършен и по-евтин? Вторият нема нужда от сменяне, само отработеното масло, неструващо стотинки, се подменя на около двайсет хиляди километра. Ако само беше доразработена идеята...

Гледам един сайт на двама пичове, нарекли се минималисти... Разработили са простата идея, че животът е по-приятен, когато е необременен от предмети. Че сме се заобиколили с неща, постоянно купуваме неща и гледаме реклами на още по-нови неща, а животът ни не е в нещата и както пее оная французойка Зазката „не са парите това, което ме прави щастлива, не са ми изтребвали вашите бижута и парфюми“... Старата идея да имаш или да бъдеш. Щото не може и двете, брат. Дето викаше старшината у казармата - не може хем душата в рая, хем това в онова. Обаче тук още некак си май не сме дорасли до идеята, че днешната епоха ни претрупва и ни мами. Пробутва ни предмет след предмет, кой от кой по-излишни и по-менташки.

Не казвам, че не е хубаво колите да имат екстри. Казвам, че мисленето е в грешна посока. Не може да се имаме за цивилизовани, когато съществуват отделите за програмиране на повреди. Вместо отдели за удължаване на живота на машината. Това е обратното на цивилизация. Обратното на цивилизация е и съвременното основно и средно образование в нашата любима Територия. Съществуват много училища с деца-фантоми и пусти коридори, училища, които получават субсидии от бюджета, има учители на заплата, персонал, директори, но няма и едно дете в класната стая. Схемички с мъртви души за източване на и без друго опосканата копанкя. Лично знам и мога да посоча, на който се интересува и който може да промени нещо, едно такова училище без ученици. Това е училище менте и го има. И не е само едно. Паразити. Негово Величество Гогол е описал схемата отдавна - плаща се за списъци с имена.

А в държавните училища, все още посещавани от реални деца, се преподават ненужни знания. Не се преподава умение за мислене. Това е „Отдел програмиране на повреди“ в организацията, наричана държава. След време тия деца ще дадат дефект, заложено им е.

Значи, споменатият отдел не се отнася само за една област от битието ни, а за всички - машини, образование, телевизия, софтуер, храна - навсекъде програмират след време потребителят или продуктът да дадат фира. За да продължи смученето на кръв.

Може да възразите, че некачествената храна, пълна с отрови, се произвежда от алчност и целта не е човек да се разболее и това е само „страничен ефект“ на алчността. Но ще ви отговоря, че производителите ги устройва човек да се разболее, следователно „ефектът“ е преднамерен - човекът става потребител на техните лекарства. И накрая става потребител на техните погребални услуги. Това последното сигурно е само хипербола.

Като споменах софтуера - да сте виждали уиндоус, който след една, две, пет години на ползване да не се повреди? Не питам айти специалистите, те владеят разни хватки, с които предотвратяват чупенето на операционната система. Питам обикновените юзъри. Средноинтелигентните не могат да попречат на прозорците на чичо Били да се счупят. Да не говорим, че мнозинството потребители са под средното ниво. И отдолу вдесно на мониторите им си стоят включени двайсетина агента, а на заден план безпроблемно си вършеят два-три вируса... Хора, за които уиндоус е равно на компютър. Хора, които ползват компютър всеки ден, и са на това ниво. Как да не ги измами чичо Били да си платят пак и пак за преинсталация и нова инсталация и поддръжка... За всичко требва да се плаща, скъпи мои, за всичко. Ако немаш пари, ти си никой, дето викаше ТиДжей и неговите хора го разбраха правилно. Малкомеките (микрософт) са програмирали продуктът им да се поврежда, естествено. Затова вече шеста година ползвам Линукс минт - дебиан базирана операционна система, която не струва двеста лева, щото не струва нищо, не забива, нема нужда от антивирусна, нито от дефрагментиране. Последното беше особеност на прозорци ХР - понеже като работи с файловете системата е толкова умна, че не си ги връща на същото место на хард диска, а си ги мета зад гърба. Седиш си на бюрото, пишеш разни неща и хвърляш назад... И идва ден за подреждане. Това беше техното смешно дефрагментиране.

Линуксът е глупакоустойчив. Инсталирал съм го на неколко технически неграмотни приятели и роднини, които го ползват вече години, без да искат от мен помощ или преинсталиране. Защото машината си работи и софтуерът не е програмиран да се счупи. Затова съм влюбен в свободния софтуер - той олицетворява идеята да се живее безплатно, безпроблемно и просто, така, както човек требва да живее, с достойнство. С усещането, че е човек. А нашият президент и разни министри всеки път като ходят до САЩ, ще продължат да посещават малкомеките, визитата е в официалната програма, управниците на една държава ходят на крак да се поклонят на управниците на една частна фирма. Просто получават комисион за поддържането на софтуера им в администрацията на държавата.

С линукс минт закоравелият и слабограмотен уиндоус потребител свиква точно за две седмици. Хората са направили дори менютата да изглеждат подобно. Музика се слуша с пет-шест програми, между които Rhythmbox и Banshee Media Player, има си програмки за аматьорска обработка на изображения, за монтаж на видео, за монтаж на звук, за текстообработка, за браузване в нета, за всичко. Инсталират се много по-просто от десетократно кликване на Next и накамарването покрай официалната инсталация на още неколко грозни добавки и украшения. Не струват една стотинка. Чичо Били некой ден ще мине да си събере вересиите. Може да е „филантроп“, но продуктите му струват пари и кучетата му вече обикалят офисите. След време ще влезнат и в домовете.

Става въпрос за култура на потреблението. И това е един малък, но важен жест на съпротивление срещу отдел „програмиране на повредите“... От пипалцата им ние бедните нема как да се измъкнем, но поне да поддържаме некаква елементарна хигиена, не за друго.

А накрая каним всички читатели и почитатели на представянето на втори брой на алманаха „Резерват Северозапад“ в София - бар за културни събития ДАДА, ул. „Георги Бенковски“ 10 на 25 октомври от 18,30 часа.