От глезена на някой беден, от черепа на някой цар...

От стр. 2

За радост на бедните и разочарование на изкуствоведите 19-ти век идва с индустриалното производство, поточните линии, маркетинговите стратегии и стандартизираната продукция по каталог. Изящните образци от дворците на маврите се появяват в евтини фабрични версии и се рециклират до безкрайност. Асулехо плочките се превръщат от ексклузивно бижу в масова шир потреба. Те стават достъпни за всеки така, както всеки парижанин може да си сложи една Мона Лиза в хола, а всеки виенчанин – една „Целувка“ на Климт над леглото. В отговор на това не след дълго започват да се появяват и първите антиквари, които изкупуват и продават стара, ръчно изработена теракота. Дори до началото на 1990-те цените са скромни – от порядъка на няколко песети за автентична плочка от 18-ти век. Днес вече те варират между 50 и 150 евро в реномирани магазини като Coco Seville.

Като съпротивителна реакция срещу наложилото се масово производство много майстори на керамика предлагат на пазара свои авторови композиции, като запазват традиционната технология на изпичане и рисуване на глината, но следват съвсем различни артистични тенденции – от ар деко до попарт и абстракционизъм. Затова в крайна сметка днес всяка разходка из улиците на южна Испания и Португалия е като един бърз опреснителен курс по история – история на изкуството, история на религиите, история на преселенията на народите и на пътуването на човешкия дух в мерака му да открие нещо смислено и изящно.

Асулехото е само едно от многото свидетелства, че в кръговрата между раждане и смърт всеки има шанса да стъпи на нещо красиво и да създаде нещо красиво. Защото независимо какъв късмет ни е отредила съдбата – всички идваме от пръст и ставаме на пръст. Всички сме парче глина, сложено в ръцете ни от грънчаря на вселената. И въпросът на въпросите е какво правим с него...

„Върти безкрайно колелото развеселеният грънчар.
В грънчарницата, край вратата, застанал сам по навик стар,
с изкусни пръсти той извайва глиноразцъфналите чаши
от глезена на някой беден, от черепа на някой цар.“

Омар Хайям

Снимки: Роси Михова