"Облакът" Европа

Бялата книга за развитие на Европейския съюз след отделянето на Великобритания, която представи президента на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер на 1 март, е структурирана като предварителна оценка на въздействието на пет възможни сценария за развитието до 2025 година. Всеки от петте сценария е представен от гледна точка на неговата цел и възможност, аргументите „за” и „против”, както и очакваното въздействие върху основни групи от европейски политики. Общото условие е да останем 27 страни членки до 2025 година. Всъщност Бялата книга предоставя елементи от минимално необходимата информация за всеки процес на вземане на решение. В този смисъл, за първи път европейските граждани имат пред себе си не крайно решение, а възможност за пряко участие в процеса на неговото постигане.

Първият сценарий е да продължим напред, така както и досега. Това е сценарият, при който не правим нищо по-различно от преди и продължаваме в перспективата, изработена още през 2014 година. Това е онзи „нулев вариант”, който определя логиката на всеки процес на изработване на политика. При този сценарий също е възможно да се противодейства на проблемите, пред които е изправен Европейският съюз, но с използването на досегашните средства.

Вторият сценарий – „Нищо друго освен единен пазар”, предполага преориентиране на усилията на ЕС към общ пазар на стоки, услуги и капитали. При подобна перспектива Европа би се върнала назад към първоначалния формат на съюза, основан на икономически интереси. Това би предполагало запазване на националните траектории на развитие и съсредоточаване на усилията към подобряване на общите икономически резултати.

Третият сценарий, определен най-общо като „Този, който иска повече – прави повече”, кореспондира с представата за „различни скорости”, без самото понятие да присъства където и да е в документа. Инициативата, насочена към изграждане на вътрешни съюзи и „коалиции на желаещите”, при този сценарий би могла да предаде обща енергия на целия съюз, ограничавайки до минимум представата за вездесъщата намеса на „Брюксел”.

Четвъртият сценарий - „Да правим по-малко, но по-добре”, предполага Европейският съюз да постига по-бързо и по-качествено очакваните резултати, макар и това да доведе до ограничаване на обхвата на оказваните въздействия и планираните политики. При този сценарий Европейският съюз ще концентрира усилията си и ще постигне по-висока степен на вътрешна сплотеност при постигането на формулираните цели.

Петият сценарий, определян като федералистки по своя характер - „Да правим много повече заедно”, отговаря на очакванията за дълбока и пълноценна интеграция в хоризонта до 2025 година. При този сценарий ЕС ще решава заедно по много повече въпроси, за да постига много повече, по отношение на все повече въпроси. Отговорът на проблемите пред Европа може да бъде формулиран и реализиран чрез един субект, който има все повече общи политики и говори в един глас.

Част от тези сценарии могат да бъдат мислени като фази в развитието на един и същи процес. Те не са взаимно изключващи се. Те имат характера на възможна перспектива, в която да бъдат вписани активните усилия на всички страни членки през следващите години.

Бялата книга вече е предмет на оживена дискусия. Това е и първият конкретен резултат от това решение на Европейската комисия – за първи път през последните години европейските граждани са насърчени да дебатират политическо решение в процеса на неговото формулиране, а не само да го изпълняват. Българското обществено мнение все още не изглежда активно ангажирано с тази тема. За сметка на това българските политици са на път да употребят за пореден път европейската инициатива, за да отправят своите послания към избирателите.

Българските политици, предимно от проруската сфера на влияние, предпочитат да използват този образ, за да насърчат комплекса за национална малоценност в българското общество. В тази перспектива България отново е „малка страна, в периферията на Европа” и затова е по-добре да „избира между Брюксел и Москва”, за да „отстоява собствения си интерес”. Примитивизмът на тази перспектива е диагноза за качеството на политическия елит, но и за безразличието на български плебс.

Вниманието на публиката в България е привлечено като че ли най-силно към сценария, описван само у нас като „Европа на различни скорости”. Няма подобен текст в Бялата книга. Нещо повече – Европейският съюз и в момента функционира именно по този начин. Европейският съюз не е завършен проект. Именно неговата незавършеност е истинската му сила. Но той винаги се е развивал чрез вътрешни съюзи и зони на интензивен обмен и формиране на обща политика. Европа функционира с различен интензитет, както всеки политически и икономически съюз с мащаба на глобален лидер. Самата глобализация функционира по този начин, така че тук не става дума за нищо подобно на онова, което се опитват да ни обяснят борещите се народното доверие политически партии у нас.

В Бялата книга, освен предложените сценарии, прави впечатление липсата на отделни елементи. Преди всичко липсва перспективата за разширяване на Европейския съюз. Условието да останат 27 страни членки не предполага по-нататъшно разширяване, но и не допуска напускането на други страни. Доминиращо е разбирането за това, че в периода до следващите европейски избори през 2019 година ние помежду си трябва да решим как да бъде организирана Европа, за да преодолее трудностите и да реализира глобалната си лидерска позиция.

Сред описаните в началото на Бялата книга вътрешни съюзи липсва регионалния елемент на сътрудничество. Всъщност „Европа на регионите” придобива все по-голяма реалистичност. Сътрудничеството между Белгия, Нидерландия и Люксембург придоби нова динамика. Вишеградската четворка между Чехия, Полша, Унгария и Словакия започна да привлича в своята орбита и други страни.

Балтийските републики установиха много по-тесни контакти, както помежду си, така и с Германия и Полша. Австрия увеличи влиянието си в страните от Западните Балкани и все по-активно присъства в европейските дела. След оттеглянето на Великобритания, сътрудничеството между Франция и Германия придобива отново значението, което имаше в началото на 90-те години. Вътрешните регионални сътрудничества ще продължат да придобиват съществено значение в условията на разколебаване на перспективата за европейска интеграция на страните в процес на присъединяване.

Понятието за сървърен „облак” няма единна дефиниция. Най-често с него се свързва многокомпонентна изчислителна мощ, която може да бъде ползвана от отдалечени потребители, но собствената ѝ концентрация увеличава ефикасността ѝ. Европейският съюз все повече прилича на сървърен „облак”. В него определящо значение има активното присъединяване към политическата мощ за вземане на решения. Това е основният проблем пред България и пред други страни, определяни успешно като ползватели на политики, но не и като активен фактор в тяхното изработване.

Това е истинският проблем пред качеството на българската евроинтеграция. Ние присъстваме в общата рамка на Европейския съюз, но през последните десет години българските политици трудно успяват не само да привлекат вниманието на нашите партньори, но преди всичко – да участват активно в процеса на формиране на политики. За да се случи това, е необходима инициатива и компетентност, необходимо е системно усилие, което надхвърля празните декларации за членство в Шенгенското споразумение или за присъединяване към еврозоната. Затова толкова лесно се задоволяваме с ролята на „малка страна”, която е оставена в периферията на Европа. Българските политици дори не разбират, че Обединена Европа няма периферия и тя е такава, каквато я правим всеки ден, навсякъде в нашите страни.

Обединена Европа функционира като „облак”, който има огромното предимство да преговаря и да постига съгласие, което отразява в своите договори, които на свой ред стават задължителни за всички. Това е европейският модел, който осигури мир и просперитет на Европа. Пред лицето на всякакъв вид трудности, рискове и заплахи Европа може и трябва да реагира по този начин. В този смисъл, Бялата книга представлява начало на нов цикъл от преговори и консултации, които биха могли да доведат до постигането на съгласие, което да бъде отразено в нов договор за развитието на Европейския съюз.

България трябва да участва активно в този процес. Но не на сегашното ниво, в което „Европа” бива възприемана като „облак” от думи. Пътят на страната ни е немислим извън този процес на изработване и отстояване на общи норми, единствено чрез който можем да постигаме собствените си цели. Затова е необходимо ново качество на политика, което да позиционира България в процеса на вземане на решение, отвъд фалшивите разделения и полския популизъм.