Новогодишно обръщение към Пламен Орешарски

Здравейте, г-н и.д. министър-председател на България!

Пиша Ви от уважение към институцията, чийто най-главен пост заемате, но не и към факта как го заехте. Не визирам костинбродската афера, не визирам едновремешнaтa ви (а може би и настояща) връзка с фигура, понародному известна като Черепа, която родните медии се страхуват да споменават и припомнят. Сигурно не е и заради твърденията на президента Първанов, че сте назначение на едно семейство. Просто бяхте назначен на този пост от един Парламент, който прилича на някоя чалготека.

През изминалата година българският народ пожела промяна.

Запита се защо не живее добре, поиска справедливост и промяна. Открои събирателния образ на монополите и олигарсите, като им приписа с право вината за несъстоятелната ни икономика, корозираща обществото.
Пожела истински свободен пазар, задвижван и мотивиран от регламентирана и честна конкуренция. Пожела диверсификация на различни услуги, включително и услугата демокрация. Появи се за първи път в модерната ни история терминът граждани. Не просто етикет, а наистина хора, желаещи да не се страхуват от властта като крепостници, а да изискват от нея работа и да ѝ поставят условия.
И не, не визирам вашия най-именит поддръжник и залязъл рапър. Не визирам и онези контра-експерти по всичко, които дори слугуващите на статуквото медии не могат да представят като будни граждани.

Но явно нямате воля. Или тези, които Ви назначиха, нямат воля.

Монополите се разрастват и обръчите от фирми и подставени лица продължават да завземат цели пазарни ниши. Олигарсите продължават да трупат имоти и владения, докато народът, от когото половин година се страхувате, губи работните си места, живее все по-трудно и просто чака безвремието. Голяма част от народа е отчаяна, със закърнели мечти и толкова слабо умение да гледа в перспектива, че е склонна да продаде гласа си – не само на избори, но и независимостта, която всяка личност изразява със словото си.
Ясно съзнавам, че популизмът и опорните точки може да успокояват едни или други. А може и наистина да сте първият финансист в света, който да се радва искрено на постигнатите трохи, етикетирани като „социални мерки“, които не решават нищо.
Може да сте единственият финансист в света, който да обича политиката на бързите кредити.
Може да сте първият академик, който да подкрепя тезата, че един несвободен пазар трябва да се кредитира, вместо да се стимулира и улесни дребното предприемачество.

А може и да сте продал душата си. В което аз вярвам, просто заради изражението Ви.

Но то си е Ваш избор дали да я продадете или да си я държите. Нямаше да Ви коментирам, ако не бяхте на важна длъжност, определяща моята съдба. Съдбата на близките ми. Съдбата на народа ми. На родината ми.
Простете, че ми пука. Че не приемам естрадната-чалга да монополизира културата. Че не приемам назначенията и кадруването с марка „заден изход“. Простете, че не вярвам на празни приказки и на абсурдните глупости, че вече имало прозрачност, отчитане и демокрация. Все така фасадна е. И фактът, че съм израснал през целия този Преход не значи, че не може да изисквам от Вас и Вашата политическа класа алтернатива. Никога няма да бъда част от нея, но никога няма да бъда крепостник, който робува на стереотипите за богопомазаните и си трае.
С колкото охрана и кордони да се оградите, колкото и да засилвате илюзията си за неприкосновеност, вие няма да бъдете богопомазани.

Да, празнувайте, че се задържахте на власт. Това е единственото Ви постижение.

Само че нямате власт над нищо, дори над собствената си непосилна и непостижима усмивка.
Спокойно, г-н Орешарски. Не ви искам оставката. Съзнавам, че няма как да я дадете. Това е просто едно от хилядите неща, които не зависи от вас. То кое ли изобщо зависи, вие сте заложник. Заложник на показ. И аз, и тези като мен Ви обещаваме, че ще се погрижим историята да Ви се присмива дълго. Дълго след като Вашите похитители ви сметнат за вече ненужен.

Пожелавам Ви нова работа през следващата година. По-спокойна и по-свободна.

Защото не Ви мразя, не Ви и презирам. Вярвам, че всеки човек може да бъде полезен едновременно за себе си, както и за страната си. Просто в момента не сте полезен за нито едното.

Със съжаление,

Самуил Петканов,

27.12.2013, София