Няколко реда в памет на Стойко

Не обичам погребенията. Кой ги обича? Е, вероятно има и такива. Свят широк, свят пъстър, всякакви хора има.

Погребенията не са важни. Те са просто акт на предаване на тялото на земята. Има много религии, които настояват, че човекът е произлязъл от пръстта. Не знам дали е така, но в крайна сметка там отива, май.

Поклоненията обаче са важни! Защото не са свързани с пръстта, а с паметта. А паметта е всичко, което ни остава. Тя разделя варварина от цивилизования човек. Тези редове са малко за Стойко Тонев, когото повечето не познават, и повече за “Тони Филипов, д-р”. Светла му памет на Стойко не защото си отиде, а защото заслужава светлина. Тук няма да пиша за него, защото това е много лично, трябва да бъде оставено на близките му и хората, които го познават най-добре. Следващите редове са за Тони Филипов, д-р – перото на некомформизма по нашите земи.

Тони Филипов, д-р е от златната част на едно аналогово поколение, което едва ли ще се повтори във вече дигиталната човешката история. Неговите думи описват чрез образи най-хубавите неща, за които човекът се е борил от столетия насам – право на глас, свобода, просвещение, хуманизъм и отвращение от злото, особено това зло, което е заграбило властта и се разпорежда с нея от името на хората.

Хубавото на Тони Филипов, д-р е, че ще живее вечно! Той може не просто да казва нещата, които другите не смеят и за които Стойко Тонев без съмнение е плащал тежка цена. Тони Филипов, д-р може да забива стрелички точно там, където е важно – в задните части (имам предвид цялата задница на човешкото тяло – от врата до петите) на овластените, мощните, нахалните, арогантните, на всички, които обичат да превръщат общото в частно. Във времена на постоянно намаляваща свобода образът на Тони Филипов, д-р е безценен и ще си остане такъв. Безценен е за тези, които разбират колко е важно интелектът да служи в полза на хората, а не на себе си.

Позволявам си да си помисля на глас какво би искал Тони Филипов, д-р? Сигурно иска да зарази с неконформизма си повече хора. Сигурно иска да не вижда картини, които го връщат към едни далечни времена, за които мисли, че безвъзвратно са отминали.

Искате ли да направите нещо добро за себе си и за света? Четете “Из делниците на един луд” във всичките им форми – и книгите и публикациите в Reduta.bg и OFFNews. Това ще направи света по-добър, ще осмисли труда на Стойко и ще държи името Тони Филипов, д-р завинаги там където му е мястото – написано на важния лист хартия, който произвежда свобода.