OffNews.bg

Не ти е тука мястото!

Днес набиха няколко журналисти...

Да бе, направо си ги набиха, меткаха им телефоните, пляскаха ги насам-натам.

При това, как да кажа, респектираха ги физически, не защото журналистите правеха нещо лошо.

Не.

Те просто бяха решили да пускат на живо видео от фамозната конференция на управляващата партия, състояла се на обяд в непосредствена близост до една от гордостите на ГЕРБ - зала "Арена Армеец". Зала, в която през 2015 г. вкараха стотици председатели на избирателни комисии и им разгониха фамилията в продължение на няколко дни, докато не се натаманят изборните резултати така, че да са удобни.

Та днес, след като понатупаха журналистите, се появи един чичка. Казвам "чичка", за да се въздържа да го нарека с други имена, които би заслужил.

И знаете ли какво каза чичката на набитите журналисти?

Нещо много простичко!

"Ела тука бе, боклук! Не ти е тука мястото!".

Знаете ли, много пъти съм се чудил какво е мотото на новото време у нас. Щото, нали, живеем уж в демокрация, ГЕРБ ни пазят от КОМОНИЗДИДЕ, има свобода на словото, на духа, на частната инициатива, абе на всичко.

Ето, аз мога да напиша "ОСТАВКА" и няма да ме вкарат в Белене.

Та днес, когато чух думите на чичката, който ръководеше елитната бригада от квартални побойници, изпълняващи ролята на охрана в "София Тех парк", разбрах, че цялото ново време може да се опише с едно изречение - "Не ти е тука мястото".

Тази година например се навършват 30 години, откакто завърших средното си образование. Ще се събираме с моите съученици. Повечето от тях обаче няма да дойдат, защото през последните години емигрираха.

И когато им се обадя да ги чуя, ги питам онова болезнено "Защо емигрирахте?". Знаете ли какво ми отговарят те?

Отговарят ми така - "Защото тука не ни е мястото".

И са прави. За какво ѝ е на България някакъв си там цигулар? Да бяга да гние в Лондон, Виена, Амстердам, Чикаго. Тук има място, ама не за този, който свири Брамс, а за този, който свири и пее "Алеле лей лей лей лей, удри, батка, ръгъдъ, дъгъдъ, дъг".

"Не ти е тука мястото"...

Да бе, искаме да живеем в нормална страна. Да сме спокойни, осигурени, всичко да е наред. Обаче всеки път, когато отидем някъде да го поискаме, ни казват - "Бегай бе, не ти е тука мястото". И всъщност не ние, а някакви единици живеят в нормални условия, всичко им е наред и животът им е лесен... като изключим хроничната констипация и хемороидите, че от тях страдат всички без тези, които няма какво да ядат.

"Не ти е тука мястото" - слушаме ние, откакто сме се родили. Всеки опит да си намерим добра работа, да започнем честен бизнес, да се прехранваме от интелектуалния продукт, който създаваме или да живеем достойни старини, срещаше твърдото "Не ти е тука мястото". И ние с разбиране се оттегляхме - все пак сме рожби на Прехода, трябва да отстъпим, да стиснем зъби, да затегнем коланите, да изчакаме. Защото сега няма да ни е тука мястото, но после...о, после ще дойдат чудесни времена, в които ще се радваме на живота си и ще съществуваме достойно.

"Не ти е тука мястото" - казваха всичките ни управляващи. От бащите на кръглата маса до бащите на стабилността. Тая пуста стабилност... Що управляващи паднаха в плен на тая стабилност - кой с десетина апартамента, кой с няколко тона суджуци, кой с нещо друго. И всеки път, когато ние казвахме - "Абе, ей, хора, вземате много, дайте и на нас" - те отговаряха - "Не ти е тука мястото, бе! Къш!!!".

И сътворихме чудесна страна! Страна, в която има свобода на словото, но не му е тука мястото. Страна, в която имаш право на свободно мнение, но не му е тука мястото. Страна, в която можеш да правиш бизнес, но не му е тука мястото. Страна, в която можеш да живееш спокойно, но не му е тука мястото.

Страна, в която по книга всичко е наред. И която по документи е чудесно място, райски кът с ниски данъци и евтини наркотици.

Но тая страна, кой знае защо, вместо да ни кара да сме щастливи, ни тегли по един шут и ни казва: "Вижте бе, тъпаци, вижте колко е хубаво! Само на вас не ви е тука мястото!".

Гениално!

Представете си колко яко щеше да е, ако всички вие, които недоволствате, ви няма? И останат само тия, дето им е тука мястото.

Да ви припомня ли кои са те? Днес няколко хиляди от тях бяха на конференция на четвърти километър...

Знаете ли, на мястото, на което днес е "София тех парк", някога имаше поделение. Щабът на първи армейски корпус. Аз служех там. Давах караули около стола, че поделението беше пред закриване.

Докато давах караули (през 1999 година), си мислех, че е странно, че само на 200 метра извън поделението има спирка, на която спира градският транспорт, хората си живеят и не подозират, че съвсем близо стои човек с "Калашник" и четири пълнителя.

Днес си мисля дали не живеем, убедени в свободата си, без да си даваме сметка, че около нас стоят едни хора със заредени в автоматите пълнители, които скърцат със зъби и едва се сдържат да не пуснат палчето на автомата на автоматична стрелба, решавайки проблема с последните останали критично мислещи хора в тая страна...

Днес, 05.08.2020 година, на официална партийна конференция на управляващата партия гардове биха журналисти и обикновени протестиращи.

И им крещяха - "Не ти е тука мястото".

Имам само едно питане?

Когато догодина синът ми завърши, дай Боже успешно, Музикалното училище в София, дали да му кажа "Сине, изчезвай, не ти е тука мястото"?

Или да направя нещо друго?

Например - да си направя лоботомия, за да не обръщам внимание на онова, което се случва около нас?

А на вас къде ви е мястото?